Решение № 850 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20241100900376 по описа за 2024 година

Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл.57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност / ЗБН /, вр. чл. 240, ал. 2 от Търговския закон / ТЗ /.

С определение № 260369/21.02.2024 г., постановено по т. д. № 1160/2017 г. по описа на СГС, VI-23 с-в, е разделено на основание чл.210, ал.2 ГПК производството по предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД искове срещу О. Н. Р. от исковете срещу останалите ответници И.А.З.; Г.П.Х. и А. М.П., по отношение на които лица производството е спряно до приключване на н.о.х.д. № 2209/2017 г. по описа на СНС, VII св като настоящото производство продължава по отношение единствено на предявения иск срещу О. Н. Р..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът О. Н. Р. е бил част от членовете на Управителния съвет на „Корпоративна търговска банка“ АД по договор за управление от 21.07.2003 г., поради което има качеството администратор по смисъла на § 1, т. 2, б. “а“ от ДР на ЗБН. Задълженията на ответника са били регламентирани в договора, както и в закона (чл. 237, ал. 2 от ТЗ), устава на банката и Правилника за кредитната дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД, приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г. На 15.11.2012 г. и на 21.12.2012 г. между банката и „П.И. 1“ ЕООД, с ЕИК ****, при вече предоставен кредит, са били сключени допълнително договори за кредит с анекси. За сключването на договорите е имало взети решения от целия Управителен съвет, тъй като по отношение на кредитополучателя е била формирана голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от собствения капитал на банката. Сключването на 1 договорите и вземането на решенията от Управителния съвет са били в нарушение на задълженията на ответника, основно поради това, че вземанията на банката са останали необезпечени, в резултат на което са несъбираеми - кредитополучателят няма имущество, от което банката да се удовлетвори. Задълженията по договорите за кредит не са били изпълнени от кредитополучателя, а по отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност по т. д. № 1840/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение. Към 26.01.2016 г., датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на кредитополучателя, просрочената главница по договора за кредит от 15.11.2012 г. е била с равностойност от 13 259 158. 32 лева, а по договора за кредит от 21.12.2012 г. - 30 119 782 лева.

Ищецът иска да бъде присъдена сумата от 43 378 940 лева, дължима от ответника при условията на солидарност с останалите членове на Управителния съвет, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответника в качеството на бивш администратор на банката при сключването на договорите за банков кредит от 15.11.2012 г. и от 21.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, евентуално сумата се претендира като обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответника в качеството на бивш администратор, евентуално, ако съдът приеме, че не са налице предпоставките за солидарна отговорност, се претендира сума от 10 844 735 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение па договорните задължения при сключване на договорите за банков кредит с „П.И. 1“ ЕООД, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът О. Н. Р. оспорва исковете с твърдения, че липсва регламентация на правата и задълженията му като член на Управителния съвет на банката. Функциите са били разпределени с Решение на Управителния съвет на „КТБ“ АД от 02.11.2012 г., съгласно което разпределение не е имал преки задължения за извършване на конкретни действия и отговорности, свързани със сключването, усвояването и издължаването на договорите за банков кредит. Ответникът не е подписал процесните договори за банков кредит, нито документи, свързани с прякото администриране на кредита, а единствено протокол, с който УС на „КТБ“ АД е дал съгласие да се сключи договор за банков кредит и кредитът да се обезпечи с особен залог на активи на стойност минимум 150% от размера на кредита в срок до 31.03.2013 г. Вторият протокол е бил подписан на 13.08.2013 г. след положително становище на началника на Управление „Кредитиране“. Формалното изискване за сключване на обезпечителни договори е изпълнено. Последващите действия по усвояването на кредитната сума, както и администрирането на дължимите плащания на месечните погасителни вноски не са преки задължения на ответника и той не може да носи отговорност за неизпълнението им. С подписването на протоколите ответникът е изпълнил свое задължение, произтичащо от сключения от него договор за управление и действащия Правилник за кредитиране на банковата дейност на „КТБ“ АД.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е за реализиране на отговорност на член на Управителния съвет на банката, предявен от синдика на банката в несъстоятелност, в упражнение на специалната му легитимация и в преклузивния срок по чл.57, ал.3 ЗБН, поради което приложение, относно фактическия състав на отговорността следва да намери правилото на чл.240, ал.2 от ТЗ.

Отговорността по чл.240, ал.2 от ТЗ е специална имуществена отговорност на членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на акционерно дружество, в каквато форма извършва търговска дейност всяка банка, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и за която се прилагат нормите на ТЗ, доколкото в специалния закон не е предвидено друго /в ЗКИ липсват специални норми, уреждащи отговорността за вреди на членовете на съветите на банката, които да изключват приложението на общите правила за акционерното дружество, уредени в ТЗ/.

Отговорността е за извършването на действия в нарушение на задължения, произтичащи от договора за управление и пряко от закона, при форма на вината умисъл или небрежност. За реализиране на отговорността следва да се установи неизпълнението на задълженията за полагане на грижата на добрия търговец, съгласно изискването на чл. 237, ал. 2 от ТЗ, настъпване на вреда за банката и причинна връзка с неположената и дължима от администратора грижа.

Ескулпирането на члена на управителния съвет е при доказване, че няма вина за настъпване на вредите, съгласно правилото на чл. 240, ал. 3 от ТЗ.

Преклузивният срок за предявяване на иска е започнал да тече от 26.03.2015 г., с назначаването на временен синдик на банката в несъстоятелност, а исковата молба е подадена на 24.03.2017 г., поради което искът е предявен в срока по чл.57, ал.3 ЗБН.

Възражението на ответника, относно взето решение за освобождаването му от отговорност като член на управителния съвет не касае допустимостта на производството, а е правоизключващо по своя характер, поради което относимо към основателността на исковете.

По делото е установено като безспорно обстоятелството, че към датата на вземане на решения за сключване на договорите за кредит с „П.И. 1“ ЕООД ответникът О. Н. Р. е бил член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Корпоративна търговска банка“ АД по силата на договор за възлагане на управление, сключен на 21.07.2003 г., изменен с Анекси от 26.09.2005 г. и 25.01.2007 г., поради което има качеството администратор по смисъла на § 1, т. 2, б. “а“ от ДР на ЗБН.

Първият фактически състав, при който е изведен управленският деликт е при твърдения, че поведението на ответника по приемане на решение да се сключат договори за банков кредит от 15.11.2012 г. и 21.12.2012 г., между „КТБ” АД и „П.И. 1“ ЕООД е в 3 нарушение на предвидената в Правилника за кредитна дейност процедура за отпускане на кредита, тъй като не са представени изискуемите, съгласно Правилника, документи за установяване на финансовото състояние, предмета и целта на кредитната сделка, не е извършен анализ и оценка на обезпеченията, на кредитоспособността и кредитния рейтинг.

Следователно, първият спорен въпрос, който следва да се разгледа е относно това с поведението си ответникът, при осъществяване на дейността си по управление на банката, нарушил ли е конкретни правила, установени в закона, устава, решение на общото събрание на банката или вътрешен акт на банката, които създават за него определени задължения при осъществяване управлението на търговската дейност на банката, във връзка с оценка на финансовото състояние и оценка на обезпеченията по конкретните договори, предвид специалния характер на отговорността, произтичаща от мандатното правоотношение и закона.

Конкретните права и задължения както за лицата, които са в трудови правоотношения с банката, така и за лицата, които по силата на закона, устава, както и на сключени договори за възлагане на управление, са избрани в управителните органи на банката или са избрани за лица, които имат правото да представляват банката пред трети лица са регламентирани в Правилника за кредитната дейност / л.492-515, том 2 от делото /, приложение към който са методики за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки, с последно изменение към релевантния момент за процеса 24.02.2010 г. Тези вътрешни актове са приети с решение на УС на банката и одобрени от Надзорния съвет, поради което имат характер на решение на орган на банката, което ответникът, съгласно клаузата на чл.4.10.2 от договора за управление, е бил длъжен да спазва.

Съгласно чл. 15 от Правилника кредитната дейност се основава върху принципите на доходност, ликвидност и сигурност, както и на принципите на икономичност, разделност на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки с цел минимизиране на кредитния риск. Определението на кредитен риск е дадено в чл.18 и е дефиниран като вероятността банката да понесе загуби, водещи до намаление стойността на активите й в резултат на неизпълнение на задълженията на кредитополучателите в съответствие със сключените договори, като целта на банката при управлението на кредитния риск е да се максимизира коригираната с риска възвращаемост чрез поддържането на кредитна рискова експозиция във възприетите рамки по отношение на допустимия риск.

Съгласно чл.25 органите на управление на кредитния риск са Кредитния съвет и Кредитния комитет като кредитният съвет е постоянно действащ специализиран консултативен орган, който разглежда предложенията на управление „Кредитиране“ и на ръководителите на подразделения за сключване на кредитни сделки и представя обективна оценка на параметрите на предлаганата кредитна сделка на изпълнителните директори или управителния съвет. Кредитният комитет е орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции, в това число и на сключените кредитни сделки, чиито състав, организация и задължения също се установяват с вътрешни актове, чието 4 съществуване и съдържание не се установява по делото.

В глава Трета от Правилника са регламентирани кредитните процедури, както следва:

Искането за отпускане на кредит се завежда в кредитен регистър в Централно управление или съответния Финансов център, в който се подава, като съответно се проучва в подразделението, в което е подадено от съответен специалист, на който е разпределено от Управителя на Финансовия център или Началника на управление „Кредитиране“ в зависимост от това къде е подадено /чл.33-35 от Правилника /. За всяка кредитна сделка се извършва правен анализ от правоспособен юрист по методика, която представлява приложение към Правилника. Съответният кредитен специалист анализира предоставените документи и събраните сведения, относно целта на предлаганата от клиента кредитна сделка, финансовото състояние на клиента, документите относно състоянието, правното положение и оценката на предлаганите обезпечения, свързаността на кредитоискателя, както и относно кредитния рейтинг, за който се изготвя оценка по методика, представляваща приложение 1а към Правилника. Писменото становище на кредитния специалист от съответния финансов център за сключване или отказ от сключване на сделката се съгласува писмено от Управителя на финансовия център и ако е положително се изпраща от последния на Управление „Кредитиране“, заедно с копие на кредитното досие, в което се съхраняват всички документи във връзка с искането, като началникът на управление „Кредитиране“ възлага на служител от управлението да извърши нов преглед по преписката при спазване на същите изисквания за кредитен и правен анализ вече от служители на Управление „Кредитиране“, а в Дирекция „Кредитен риск“ се оценява кредитоспособността на клиента и се изготвя становище. След приключване на процедурите по проучване на искането за кредит съответният кредитен специалист предава кредитното досие и становищата, изготвени от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ на ресорния изпълнителен директор. Проектите на договорите по кредитна сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление, Началника на управление „Кредитиране“ се предават на представляващите банката за вземане на решение – чл.45, ал.1 от Правилника, като предлаганата кредитна сделка се обсъжда от изпълнителните директори, които внасят предложението за разглеждане чрез Председателя на Управителния съвет.