Решение № 5577 от 24.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5577 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100111149 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Я. Е., с която е предявен срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 40 000 лв., част от 70 000 лева, превалутирани, както следва: 20 451,68 евро, частично от 35 790,43 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен на 12.06.2025 г. от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, както и сумата от 380 лева – превалутирани 194,29 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП.

Претендира законната лихва от деликта върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от 04.07.2025 г. – датата, на която е предявила писмената претенция пред застрахователя, както и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, осъществило се на 12.06.2025 г. при следния механизъм: лек автомобил марка Опел, модел Зафира с рег. № ********, управляван от Л. Г. се е движил в гр. София, по ул. Алеко Богориди, с посока на движение от ул. Бели Дунав към ул. Мартина падина, като в района на кръстовището с ул. Бакърско шосе е ударил ищцата на пешеходна пътека. Съставен е констативен протокол за ПТП, образуван е досъдебно производство № 11160/2025г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25361/2025г. по описа на СРП. Ищцата е приета за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна“ АД, където са установени следните травматични увреждания: травма на няколко интраабдоминални органа; изкълчване на раменна става; счупване на други уточнени шийни прешлени. Извършена е мануална репозиция на лявата раменна става, след което същата е имобилизирана за 35 дни. Получените при ПТП травматични увреди са причинили на ищцата болки и страдания с висок 1 интензитет през първата седмица от възстановяването. Трябвало се да спазва щадящ режим, което я изправило пред невъзможността да посреща собствени нужди, наложило помощ от свои близки. Фрактурата на шийния прешлен причинило на ищцата невъзможност да се навежда и да върти глава. Нарушил се сънят й, станала тревожна, имала главоболие. Чувствала се потисната, често плачела. Изпитва страх от шума на автомобили. По повод лечението, ищцата извършила разход в размер на 380 лева. Твърди, че за увреждащия лек автомобил е било налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена при ответника, валидна към датата на ПТП. На 04.07.2025 г. предявила претенция за изплащане на обезщетение, по която ответникът не се е произнесъл. Претендира обезщетение за понесените имуществени и неимуществени вреди със законната лихва от 04.07.2025 г. и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба и счита, че застрахованият водач не е извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Позовава се на прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата е пресичала на необозначено за целта място, навлязла е внезапно на пътното платно, както и не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил. Твърди, че ищцата се е движела по пътното платно, като е била облечена с тъмни дрехи и ненужно е удължила времето за пресичане. Твърди, че ищцата не е провела адекватно лечение на претърпените от ПТП травми, като не е спазвала предписано лечение.

Оспорва и акцесорната претенция.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:

Установява се от представените писмени доказателства от досъдебното производство /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и скица/, показанията на свидетелката К. Е., както и от приетата авто-техническа експертиза, че на 12.06.2025 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, което се е осъществило при следния механизъм: лек автомобил „Опел" се е движел по ул. „Алеко Богороди“ в дясната пътна лента с посока към кръстовището с ул. „Бакърено шосе“ със скорост на движение 20 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Бакърено шосе“ му е предстояло да извърши маневра ляв завой, за да се включи в движението на ул. „Бакърено шосе“ в посока към ул. „Мартина падина“. В същото време, пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за движение на ул. „Бакърено шосе“, от дясно на ляво за посоката на 2 автомобила. Пешеходката се е движела на 3 м. преди обособената пешеходна пътека. След като е преминала 6м в кръстовището, е настъпило ПТП автомобилът с предната си част челно, в зоната в дясно от регистрационната му табела, е ударил пешеходката от лявата й страна. Вследствие на удара, пешеходката е качена върху предния капак на автомобила, като е достигнала с главата си до предното стъкло и го е счупила. След удара, пешеходката е била отхвърлена напред и от автомобила, като се е установила върху терена.

Непосредствено преди да настъпи удара, водачът е задействал спирачната система на автомобила с авариен режим, като се е установил на мястото.

Вещото лице обосновава извод, че причина за настъпване на процесното ПТП са действията на водача на лекия автомобил, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно. ПТП е настъпило в кръстовището, образувано между ул. „Бакърено шосе“ и ул. „Алеко Богороди“., като непосредствено след кръстовището, върху ул. Бакърено шосе в посока към ул.

Мартина градина е обособена пешеходна пътека, обозначена и с пътен знак.

Установява се още, че ПТП е настъпило 3 м. преди пешеходната пътека.

Пешеходката е започнала да пресича пътното платно за движение с лице към автомобила, като същото е имала възможност да възприеме лекия автомобил.

ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост на нерегулирано кръстовище. Вещото лице обосновава извод, че пешеходката е имала възможност да предотврати настъпване на ПТП, като прекрати преминаването си през кръстовището докато пред нея премине лекият автомобил. Относно обстоятелството за конкретното местоположение на ПТП съдът кредитира писмените доказателства и експертизата, като само в тази част не кредитира показанията на свидетелката.

От представената епикриза по ИЗ № 11752/2025 на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля С.Т.А., с когото ищцата живее на семейни начала, ценени при условията на чл. 172 ГПК се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните увреждания: счупване на горната част на лявата раменна кост; изкълчване на лявата раменна става; контузия на гръдния кош в лявата му половина; контузия на лявата лакътна и лявата гривнена стави; контузия на корема. Спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където е извършено безкръвно наместване на изкълчването на лявата раменна става и счупването на лявата раменна кост, като е поставена имобилизираща ортеза за 35 дни. Счупването на големия туберкул на лявата раменна кост в съчетание с изкълчване на лявата раменна става са причинили трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 4 месеца. За периода от 05.08.

2025 г. до 26.08.2025 г. ищцата е провеждала рехабилитация. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е започнал да намалява. В заключението е прието, че ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем при влажно и студено време, при по-голямо и по- продължително физическо 3 натоварване на левия горен крайник до около 3 години след ПТП. Вещото лице обосновава извод, че с оглед вида, характера и местоположението на травматичните увреди на лявата раменна става, проведеното лечение, давността на увредата и сегашното състояние на ищцата, пълно възстановяване на се очаква. Понастоящем ставата извършва движения в обем по-малък от нормата с 36 %. Необходимо е неколкократно провеждане на рехабилитация, балнеолечение и физиотерапия за подобряване движенията на ставата. Едва след завършване на лечението може да се направи точна преценка, в каква степен се е възстановило състоянието на лявата раменна става.

Медицинската експертиза установява още, че извършените разходи за ортеза и заплатена стая в обща размер на 380 лева, с равностойност в евро 194,29, са направени във връзка с лечение на получените при процесното ПТП травматични увреди.

Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ********, валидна към датата на ПТП. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – 20, ал.1 ЗДвП, като в резултат на неговото поведението на ищцата са й причинени телесни увреждания. Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската експертиза.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането – счупване на горната част на лявата раменна кост; изкълчване на лявата раменна става; контузия на гръдния кош в лявата му половина; контузия на лявата лакътна и лявата гривнена стави; контузия на корема, довело до продължително лечение, естеството на проведеното лечение – извършеното безкръвно наместване на лявата раменна става след произшествието и необходимостта от провеждане на рехабилитация, интензитет и продължителност на болката и продължителния период на възстановяване от около 4 месеца, остатъчните явления - лявата раменна става 4 извършва движения в обем по-малък с 36 %; необходимостта от провеждане на рехабилитация, физиотерапия и балнеолечение, както и обстоятелството, че при влажно и студено време, при продължително стоене права, ищцата ще изпитва болки, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, съдът намира, че сумата от 20 000 евро, представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.

Основателна е претенцията за имуществени вреди – ищцата е направила разходи във връзка с лечение си за сумата от 194,29 евро.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. По делото се установява, че ищцата е пресичала на кръстовище - в зоната на обозначена пешеходна пътека – 3 м преди самата маркировка на пътеката. С приетите по делото автотехническа експертиза се установява, че ищцата е била навлязла в средата на пътното платно – на 7 м в ляво от десния бордюр и след като е преминала 6 м в кръстовището, водачът е имал възможност да я възприеме и да преустанови движението си. Същевременно, макар ищцата да е могла да възприеме приближаващият се автомобил, по делото не са събрани доказателства дали последният е сигнализирал с мигаща светлина маневрата, която е възнамерявал да предприеме, което ищцата да е могла да съобрази към момента на предприемане на пресичането си. Поради това съдът приема, че не се установява противоправно поведение, с което ищцата да е допринесла за настъпване на произшествието.