Решение № 689 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110204208 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на М. М. Я., с ЕГН:********** против наказателно постановление № 25-0445-000638 от 16.09.2025г. на Началника на група към РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл.104а ЗДвП на жалбоподателя Я. е било наложено административно наказание „глоба“ съответно в размер на 50 лева, като са му били отнети и 8 контролни точки.

В подадената жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че описаната в НП фактическа обстановка е различна от действителната такава, като нарушението е недоказано. По същество се твърди, че когато е бил забелязан от АНО не е използвал телефона, а само го е премествал от едно място на друго, като това обстоятелство според наказващия орган било без значение, след като устройството се е намирало в ръката му.

Сочи, че в обжалваното НП по същество отсъства изложение на каквато и да е фактическа обстановка – не е описано съставомерно изпълнително деяние, като липсва всякаква конкретизация на приетата фактическа обстановка, което по съществен начин е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Наред с това липсва обосновка защо са му били отнети общо 8 контролни точки, като липсва обсъждане поради каква причина нарушението (ако такова е било сторено) не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Поради изложените съображения се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се 1 от процесуален представител, който моли съда да отмени издаденото НП по изложените съображения, като още веднъж прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, ангажира писмено становище по жалбата и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 03.07.2025г. около 17.18 часа в гр. Игнатиево, по ул. „Слави Дойчев“ жалбоподателят М. Я. управлявал лек автомобил „БМВ 740 ЛД Х Драйв“ с ДК № ***, като едновременно с това говорел по телефона, който бил поставен на високоговорител, когато бил забелязан от полицейски патрул и в частност от св. Д., който незабавно го спрял за проверка и повикал друг полицейски екип, част от който бил св. Д., който въз основа на показанията на Д. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.

104а ЗДвП, като приел, че по време на управление на лек автомобил Я. използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Актът бил връчен на жалбоподателя при отказ, но в срока по чл. 44 ЗАНН същият депозирал възражения, че фактическата обстановка била едностранчиво описана.

Въз основа на него на 16.09.2025г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, получено на 25.09.2025г.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, приложени по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различаващи се фактически изводи.

Видно от показанията на актосъставителя същият не е очевидец на нарушението, като се е позовал единствено на показанията на колегата си –очевидец, установил нарушението.

Св. Д. от своя страна е категоричен, че е видял жалбоподателя да говори по телефона, но на нито едно място в показанията си не беше категоричен, че ръцете му са били заети при управлението на автомобила. Наред с това, св. Г. която е пътувала в автомобила на Я. на свой ред потвърди, че той действително е говорел по телефона, но същият е бил с включен високоговорител и по никакъв начин не е пречил при управлението на лекия автомобил.

При така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна, че въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, е депозирана в законоустановения срок, от процесуално легитимен субект, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 104а ЗДвП действала към датата на нарушението на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му.

2

В конкретният случай по делото се установи, че жалбоподателят действително е говорил по телефона, но не се установи при осъществяване на разговора същият реално да е използвал ръцете си, като устройството е било поставено на високоговорител.

Действително в случая високоговорителят не е допълнително устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, но по съществото си при провеждане на разговор по този начин не се изисква участието на ръцете на водача, поради което и те са изцяло съсредоточени в осъществяване на дейността по шофиране. Посоченото обстоятелство изобщо не е описано във възприетите от АНО фактически обстоятелства въз основа на които са били издадени АУАН, а впоследствие и НП, поради което настоящият състав намира за основателни доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на извършеното нарушение, които в крайна сметка са довели до съществено нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, като на този етап в АНП не биха могли да се санират от настоящата съдебна инстанция и в крайна сметка обуславят необходимостта от отмяна на издаденото НП.

Досежно твърдението за отсъствие на мотиви при отнемането на контролни точки, настоящият състав намира, че доколкото отнемането на контролни точки не съставлява административно наказание по съществото си (а касае форма на административна отчетност), то не подлежи на ревизия от страна на съда, поради което и настоящият състав не следва да се произнася по законосъобразността на налагането му.

Предвид представените доказателства за сторени разноски за процесуално представителство съдът счита, че следва да присъди такива в полза на жалбоподателя в пълния платен размер от 204.52 евро.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 25-0445-000638 от 16.09.2025г. на Началника на група към РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл.104а ЗДвП на жалбоподателя Я. е било наложено административно наказание „глоба“ съответно в размер на 50 лева, като са му били отнети и 8 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на М. М. Я., с ЕГН:********** сумата от 204.52 евро, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3