Решение № 282 от 06.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Благоевград , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200501362 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от „КТБ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 10, представлявано от Анг. Н. Д. и К.Х. М., двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици, съгласно Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чрез адвокат С.К., със съдебен адрес: гр.С., ул.„Г.И.“ № 10 против извършено разпределение на суми от 28.07.2020 г., предявено на 12.08.2020 г., по изп. дело № 20197960400450 на ЧСИ Ш. Д., per. № 796, с район на действие - ОС Благоевград.

Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление за разпределение е незаконосъобразно, като излага следните съображенията:

С постановлението от 28.07.2020 г., съдебният изпълнител бил извършил разпределение на сумата в размер на 163 000 лева, за която, след проведена в периода 17.06.2020г. - 17.07.2020г. публична продан на движими вещи, собственост на длъжника „С.-Т.“ АД взискателят „Л.“ ООД бил обявен за купувач.

При извършване на това разпределение от страна на частния съдебен изпълнител били допуснати законови нарушения, изразяващи се в следното:

На първо място, съдебният изпълнител бил приел, че сумата за разноски 1 в размер на 108 лв. с ДДС, платена от взискателя „КТБ“ АД /н/, не следва да бъде включена в дълга по делото, поради действието на разпоредбата на чл.

73а, ал. 2 от ГПК, съгласно която „В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и зауведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им“.

Съдебният изпълнител не бил индивидуализирал съдържанието на сумата от 108 лв., с ДДС - какви конкретни такси, в какъв размер, отнасящи се до извършване на кои конкретни действия и на какво правно основание са платени от взискателя „КТБ“ АД /н/ и съответно защо счита, че всяка отделна такса попада под действието на разпоредбата на чл. 73а, ал. 2 от ГПК.

Следвало да се има предвид, че по изпълнителното дело не били подавани и администрирани жалби, поради което чл. 73а, ал. 2 от ГПК можел да намери приложение единствено за таксата присъединяване на кредитор /в размер на 60 лв. с ДДС на основание чл. 11 от ТТРЗЧСИ/ и/или за уведомяване на присъединен кредитор. Липсата на индивидуализация обаче била пречка да се извърши проверка на преценката на съдебния изпълнител за изключването на платената от „КТБ“ АД /н./ сума за разноски от 108 лв. с ДДС.

На второ място, съдебният изпълнител бил приел, че има право на такси, сторени в хода на изпълнителното производство, дължими съгласно ТТРЗЧСИ, авансово невнесени от взискателя по изпълнителното дело, които са в размер 7 776,00 лева с ДДС, представляващи пропорционална такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ.

В диспозитива на обжалваното разпределение съдебният изпълнител бил разпоредил тази сума да бъде внесена по негова банкова сметка за погасяване на такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, невнесени от взискателя по делото.

Едва след приспадане на сумата от 7 776,00 лева от общата разпределяна сума в размер на 163 000 лева, съдебният изпълнител бил разпределил остатъка в размер на 155 224,00 лева на взискателите по делото по реда на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД, чийто вземания били с еднакъв ред и съответно се удовлетворявали съразмерно.

Жалбоподателят навежда довод, че дължимата на частния съдебен изпълнител сума за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е в посочения в разпределението размер, тъй като съдебният изпълнител я бил определил в нарушение на закона.

Съгласно т. 26, б.“е“ от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: над 100 000 лева - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.

В т.1. от забележките към тази норма бил посочен механизма на 2 определяне на тази такса, според който при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. .

В конкретния случай частният съдебен изпълнител бил изчислил таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума от 163 000 лева, а не както повелява разпоредбата - върху целия дълг. Сборът от всички вземания на първоначалния и присъединените взискатели, посочен в разпределението от 28.07.2020г., е 4 696 427,89 лева, поради което таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху целия дълг е в размер на 97 148,56 лева без ДДС. Частта от таксата, която следвало да бъде събрана при това частично плащане, съответстваща на събраната сума от 163 000 лева, е в размер на 4046.11 лева с ДДС/163 000: 4 696 427,89 х 97 148,56 = 3371,76 лева без ДДС или 4046,11 лева с ДДС/.

Частният съдебен изпълнител Ш. Д. обаче бил определил такса в размер на 7776 лева с ДДС, тъй като я бил изчислил върху събраната сума/ 63000 х 2% +5 220 =6480 лева без ДДС или 7776 лева с ДДС/.

Пропорционална такса била определена в нарушение на т.26 от ТТРЗЧСИ в значително по-голям размер от дължимия, поради което разпределението и в тази част било незаконосъобразно и нарушавало правата на ,,КТБ“АД/н/, тъй като вместо на банката да бъде разпределена сумата от 154 664,58 лева, ЧСИ и е разпределил сумата от 151 035,33 лева.

С оглед изложеното, се счита, че обжалваното разпределение на сумата от 163 000 лева по изп. дело № 20197960400450 по описа на ЧСИ Ш. Д., per.

№ 796, с район на действие — ОС Благоевград е незаконосъобразно и като такова следвало да бъде отменено.

Отправя се искане до съда, да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното постановление от 28.07.2020 г. за извършено разпределение на сумата от 163 000 лева по изп. дело № 20197960400450 по описа на ЧСИ Ш. Д., per. № 796, с район на действие - ОС Благоевград, и да изготви ново разпределение.

По делото не са депозирани възражения от длъжника „С.-Т.“ АД и взискателите : Софийски градски съд ; „Т.М.“ АД - в ликвидация ; „Л.“ ООД ; Държавата, чрез ТД на НАП С., офис Благоевград; Община С..

.

В мотивите си по обжалваните действия, ЧСИ Ш. Д. изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна. Изложени са подробни съображения, че твърдяното от частния жалбоподател не отговаря на установеното от официалните документи по изпълнителното дело.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по приложеното изпълнително дело, 3 представено в заверен препис, намира следното:

Депозираната частна жалба е редовна, доколкото съдържа изискуемите от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като същата е и процесуално допустима, тъй като е депозирана в установения тридневен срок по чл.462 ал.2 от ГПК, от предявяването на разпределението.

Подадена е чрез ЧСИ по образуваното от него ИД до ОС Благоевград, който е компетентен да се произнесе по нея. Жалбоподателят е процесуално легитимиран да подаде така изготвената от него жалба / присъединен взискател в изпълнителното производство/, като надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт и в съответствие с нормите на чл.462 и следващите от ГПК.

Разгледана по същество жалбата

Съображенията за това са следните: е частично основателна

Съгласно чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразночл.79, ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите почл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /чл.136, ал.3 ЗЗД/.

Установява се, че изпълнителното дело 20197960400450/19 г. е образувано съгласно изпълнителен лист от 16.02.2018 г., издаден по т.д №2627/2016 г., по описа на Софийски градски съд, срещу длъжника: "С.-Т." АД, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград 2700, ул. "Д. Б." №13, за заплащане на сумата от 107 346.52 лева, представляваща държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт; както и 5.00 лева представляваща държавна такса за издаване на изп. лист.

С Разпореждане на ЧСИ Ш. Д. от 28.07.2020 г., издадено с правно основание чл.456, чл. 434 ГПК е присъединено вземането на "КТБ" АД - в несъстоятелност.

С Протокол от 20.07.2020 г. за изпълнение върху съвкупност от движими вещи, на основание чл.492 ГПК, друг присъединен взискател по 4 изпълнителното дело: "Л." ООД, е обявен за купувач, за сумата от 163 000.00 лева /сто шестдесет и три хиляди лева и нула стотинки/, без ДДС на движими вещи. В изпълнение на разпоредбите на чл.460 ГПК ЧСИ Ш. Д., рег.№ 796, насрочил за 12.08.20 г., разпределение на сумата, предложената от обявения за купувач "Л. ООД. В кориците на изпълнителното дело се съдържат доказателства за надлежното уведомяване на всички процесуално легитимирани страни за определените дати, час и място за предявяване на изготвените разпределения по настоящото изпълнително дело. В разпределението, ЧСИ Ш. Д., подробно е индивидуализирал паричните вземания на всеки един от взискателите поотделно, неплатените от взискателя такси и разноски на съдебния изпълнител, съгласно ТТРЗЧСИ, с включен ДДС, пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с включен ДДС за сметка на длъжника.

ЧСИ посочил, че сумата за разноски в размер на 108 лв. с ДДС, платена от взискателя „КТБ“ АД /н/, не следва да бъде включена в дълга по делото, поради действието на разпоредбата на чл. 73а, ал. 2 от ГПК, съгласно която „В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им“.

Въззивният съд намира, че не е допуснато нарушение от ЧСИ.

С нарочно уведомление с изх. №04092/28.02.2020 г., с адресат „КТБ" АД - в несъстоятелност, адрес: гр. С., ул. "Г.И." №10, чрез юрк. Й. Ш., изготвено по повод на молба с вх. №04570/27.02.2020 г., депозирана именно от пълномощника на „КТБ" АД - юрк. Й. Ш., с правно осн. чл.456 ГПК, същите са уведомени за авансово дължими такси по т.4 - 2 бр., т.5 - 1 бр. т.11 от ТТРЗЧСИ. Уведомлението е получено на 28.02.2020 г.

В отговор на същото, на 31.03.2020 г. в кантората на ЧСИ Ш. Д., per.

№796 е постъпила молба с вх. №07279/31.03.2020 г. по описа на последния, депозирана от юрк. Й. Ш., ведно с копие от платежно нареждане за заплащане на горепосочената сума от 108.00 лева, в което като основание е посочено т.4, т.5, т.11 от ТТРЗЧСИ.

В предявеното на 12.08.2020 г. на основание, чл,462, ал.1 ГПК разпределение, в кантората на ЧСИ Ш. Д. в гр. П., ул. „П. Д.” №10, част от размерът на вземането на взискателя, „КТБ" АД - в несъстоятелност, за разноски по принудителното изпълнение, възлиза именно на 108.00 лв., представляваща такса за присъединяване на кредитор по т.11 и за уведомяване на страните по т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ.

С разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се предвиждат условията, при които взискателите се удовлетворяват за разноските си с предпочитание. Във връзка със същото ВKC се е произнесъл по въпроса, кои точно разходи са свързани с обезпечението и с Принудителното изпълнение в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В т.6 от 5 него ОСГТК е прието, че „в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.).