Решение № 3780 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3780 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110210366 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление № Р-10-114 от 24.06.2025 г., издадено от заместникпредседател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.108, ал.1 от Кодекса за застраховането

(КЗ) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ.

С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна или намаляване размера на наложената имуществена санкция. Твърди се, че нямало повторност и квалификацията по чл.108, ал.1 от КЗ била неправилна. Сочи се несъразмерност на наложеното наказание и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се явява представител.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за 1 потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин, както и че било извършено при условията на повторност. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

В КФН, управление „Застрахователен надзор“ е постъпила жалба с вх.

№ 91-02-114 от 31.01.2025 година от лицето Д.Н.Б. във връзка със забавено произнасяне на ЗД „***“ АД по предявена пред застрахователя претенция по застраховка „Каско Избор“ за автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, по заведена щета. От дружеството-жалбоподател са били изискани документи във връзка със заведената щета. След постъпване на изисканата документация свидетелката М. С. установила, че в застрахователното дружество е била заведена претенция относно настъпило застрахователно събитие – увреждане вследствие на градушка на посочения по-горе лек автомобил. На 22.05.2024 г. била предявена претенцията от застрахованото лице, като са били представени доказателства, удостоверяващи основанието и размера на претенцията, включително данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. На същата да е бил извършен и оглед на автомобила, като е бил изготвен опис на констатираните увреждания. На 20.11.2024 г. застрахованото лице е заплатило последната четвърта вноска от застрахователната премия, като след тази дата от ползвателя на застрахователни услуги не са били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията. Едва на 30.01.2025 г. застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение в размер на 271,10 лева по банковата сметка на Д.Н.Б..

Въз основа на горните констатации проверяващите достигнали до заключението, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да се произнесе по заведената претенция в срок от 15 работни дни от 2 представянето на всички доказателства. Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № Р-06-53 от 25.02.2025 г. за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ. Актът бил пописан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представляващ дружеството, който го подписал без възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № Р-10-114 от 24.06.2025 г., с което за нарушение на чл.108, ал.1 от Кодекса за застраховането

(КЗ) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ. В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението е извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-3 от 10.01.2024 г., влязло в сила на 16.04.2024 г.), поради което и наложеното наказание е определено по чл.644, ал.2 от КЗ.

По делото беше разпитана свидетелката М. С., като показанията на същата са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира напълно.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката С., както и от приложените по делото писмени доказателства, които също изцяло съответстват на казаното от свидетелката.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на дружеството. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл 3 съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението и в тримесечен срок от откриването на нарушителя, тъй като отговорът на застрахователното дружество ведно с изисканите документи са постъпили на 12.02.2025 г., като тримесечният срок следва да се брои именно от този момент, понеже от тогава проверяващите са могли да констатират дали действително е налице извършено нарушение от дружеството, както се е твърдяло в жалбата на потребителя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на дружествотожалбоподател.

Нарушението е описано достатъчно подробно в АУАН и НП, като обосновано са изложени изводите на актосъставителя за датата, на която са събрани всички изискуеми документи, които имат отношение към щетата.

Съдът намира, че още към 20.11.2024 г. ЗД „***“ АД е разполагало с всички изискуеми доказателства, а ако представителите на дружеството са преценили, че са им необходими и други такива, те е следвало да ги изискат по законовия ред от застрахования.

Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена предвид извършено нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. Нормата изисква застрахователят да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Предвид факта, че това нарушение се реализира само чрез простия факт на бездействие от страна на застрахователя, т.е е формално, не е необходимо изследването както на евентуално настъпилите вреди от реализирането му, така и на причините за това.

В настоящия казус към 20.11.2024 г. са били представени всички 4 необходими за удовлетворяване на застрахователната претенция документи и застрахованото лице е заплатило последната четвърта вноска от застрахователната премия. По делото липсват данни да са изисквани по надлежния за това ред други, допълнителни по смисъла на чл.106, ал.4 от КЗ документи от титуляра на застрахователния договор след визираната по-горе дата. Като се има предвид това обстоятелство се налага единственият възможен извод, че срокът по чл.108, ал.1 от КЗ е започнал да тече от горепосочената дата 20.11.2024 г. Това означава, че произнасяне на застрахователното дружество е следвало да бъде обективирано в един от двата посочени в чл.108, ал.1 от КЗ варианта (плащане или отказ) до 11.12.2024 г.

(сряда, работен ден) включително. Въпреки това застрахователното обезщетение е било заплатено едва на 30.01.2025 г., тоест почти два месеца след крайния момент, визиран в чл.108, ал.1 от КЗ, до който застрахователното дружество е могло законосъобразно да изпълни това си задължение.

В случая не следва да се прилага срокът по чл.108, ал.2 от КЗ.

Цитираната разпоредба гласи, че когато не са представени всички доказателства по чл.106 по застраховките по ал.1, с изключение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал.1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. Следователно този шестмесечен срок се отнася само за случаите, когато не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, но в конкретния случай категорично се доказа, че към 20.11.2024 г. застрахованият е представил всички необходими доказателства по чл.106 от КЗ и е заплатил последната четвърта вноска от застрахователната премия, като след тази дата от ползвателя на застрахователни услуги не са били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, поради което именно от тази дата е започнал да тече срокът от 15 работни дни по чл.108, ал.1 от КЗ. Максималният срок от шест месеца от предявяване на претенцията по чл.108, ал.2 от КЗ не изключва общото правило на чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се произнесе в срок от 15 работни дни от представяне на последното относимо доказателство.

Законодателят е предвидил краен срок за произнасяне на застрахователя – 6 месеца от датата на предявяване на претенцията с оглед гарантиране правата на застрахования, независимо от неговото поведение и дали е представил 5 необходимите документи. Този срок обаче не освобождава застрахователя от задължението да се произнесе в рамките на 15 работни дни от постъпване на последното относимо доказателство, когато застрахованият надлежно е представил всички необходими документи. Двата срока текат един в друг, тоест от предявяване на претенцията започва да тече максималният за произнасяне 6 месечен срок по чл.108, ал.2 от КЗ, но междувременно, ако в неговите рамки бъдат представени от застрахования всички необходими доказателства по чл.106 от КЗ, то започва да тече срокът от 15 работни дни по чл.108, ал.1 от КЗ. Когато двата срока текат едновременно се гледа кой от тях изтича първи. Случаят е аналогичен със сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно който АУАН се съставя в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението.

В НП е посочено, че ЗД „***“ АД е реализирало към датата на извършване на настоящото нарушение повече от едно нарушения на нормата на чл.108, ал.1 от КЗ. Това заключение е направено въз основа на приложеното по делото Решение № 1438 от 25.03.2024 г. по НАХД № 1711/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което съдът е потвърдил НП № Р-10-3 от 10.01.2024 г., с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.644, ал.2, пред.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ. Решението на СРС е влязло в сила на 16.04.2024 г.