Присъда № 76 от 12.04.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 76/12.04.2023 година по НОХД №3842/2022г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 431 ЗМ 507/2020г. по описа на 01 РУ МВР - Бургас, Пор. №51/2021г. по описа на РПБургас, вх.№ 14176/2020г. по описа на РП-Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу П.

П. С., ЕГН: **********, роден на ********, за това че на 21.08.2020г. в гр.Бургас, от лек аавтомобил марка „Мерцедес“, модел „S430“, с рег.№ *****, при условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на метален лост, отнел чужди движими вещи – 2 броя предни лайсни с 4 броя парктроници, монтирани на предна броня и 1 брой задна лайсна с 4 броя парктроници, монтирани на задна броня, всичко на обща стойност 290лв. от владението на собственика Р.Н.С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр. „второ“ и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства и направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като се приложи и разпоредбата на чл.58а НК.

Защитникът на подсъдимия - адв. З. – БАК, моли спрямо подзащитния му да се определи наказание „Лишаване от свобода“, което да се редуцира съобразно чл.58а НК с 1/3.

Подсъдимият моли за налагане на минимално наказание и изразява съжаление за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. П. С., ЕГН: **********, е роден на ******.

През вечерта на 21.08.2020г подсъдимият Ст. минавал пред блок №5 по ул.“Мария Луиза“, в гр.Бургас. Пред същия блок бил паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S430“ с рег.№ *****, собственост на Р.Н.С..

Ст. забелязал, че на предната броня на автомобила имало два броя лайсни с монтирани четири броя парктроници, както и една задна лайсна с монтирани на нея още четири броя парктроници. Чрез метален лост той демонтирал предните и задна лайсни от автомобила, които взел със себе си и продължил в неизвестна посока.

След като извършил инкриминираното деяние, Ст. предложил за продажба двете предни и една задна лайсни, с монтираните на тях парктроници на свидетеля П.Р..

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза се установява стойността на процесната вещ: два броя лайсни с 1 монтирани четири броя парктроници на предна броня на гореописания автмобил, както и една задна лайсна с монтирани на нея още четири броя парктроници, която според вещото лице е в размер на 290лв.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите Р.Н.С. /л.17-18 от ДП/, П.М.Р. /л.20 от ДП/, А.П.П. /л.19 от ДП/, от показанията на подсъдимия П. П. С. /л.110-111 от ДП/ ; писмени доказателствени средства: протокол за доброволно предаване /л.10 от ДП/; заключението по изготвената съдебно – оценъчна експертиза /л.24-27 от ДП/; протокол №89/16.03.2021г. за извършена техническа експертиза /л.30-33 от ДП/, справка за съдимост; веществените доказателства, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Ст. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият П. П. С. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр. „второ“ и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 21.08.2020г. в гр.Бургас, от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S430“, с рег.№ *****, при условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на метален лост, отнел чужди движими вещи – 2 броя предни лайсни с 4 броя парктроници, монтирани на предна броня и 1 брой задна лайсна с 4 броя парктроници, монтирани на задна броня, всичко на обща стойност 290лв. от владението на собственика Р.Н.С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществила както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.

Квалификацията на процесната кражба по чл.195, ал.1, т.4 НК се обосновава на факта, че същата е извършена чрез използване на техническо средство – метален лост.

2

В същото време деянието е осъществено в условията на повторност, което води и до наличие на по – тежката квалификация на деянието по чл.195, ал.1, т.7 НК. Настоящата престъпна деятелност на Ст. се определя като осъществена в условията на „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 НК с оглед следното осъждане на подсъдимия:

Със Споразумение № 21/22.01.2020г. на PC-Бургас, в сила от 22.01.2020г. по НОХД № 58/2020г. подсъдимият е осъден за извършено престъпление от Раздел I на Глава пета от НК, като му е наложено наказание седем месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години.

Разглежданият случай настоящата съдебна инстанция приема за немаловажен, тъй като подсъдимият е осъждан 4 пъти за престъпления против собствеността на гражданите, като в настоящия случай са налице и квалифициращи признаци на осъщественото деяние.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение – съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях, като е целял именно това и е имал намерение противозаконно да ги присвои.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.58а, ал.4 НК във вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Ст. обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало, извън осъжданията, дали повод за процесната правна квалификация. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер /4 пъти/. Констатира се също така, че извършените от същия престъпления са против собствеността. Системното извършване на престъпления по глава V от Особената част на Наказателния кодекс, а именно насочени срещу собствеността на гражданите, навежда към извода за трайно изградени навици за извършване на престъпления от този вид и реализиране на доходи посредством тях.

Налице са обаче и смекчаващи отговорността на Ст. обстоятелства. Като такива на първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване. Също така БРС взе предвид сравнително младата възраст на подсъдимия, както и изразеното от него съжаление за стореното, което по мнение на настоящия съдебен състав не е формално.

В случая едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 на чл.58а НК и условията на чл.55 НК, в която хипотеза съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.58а, ал.4 НК във вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4 /четири/ месеца.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на 4 /четири/ месеца.

Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо лицето.

3

По разноските:

Съдът се произнесе и по направените в хода на наказателното производство съдебноделоводни разноски в смисъл:

– осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия П. П. С., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр. Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 150,15 лв. /сто и петдесет лева и петнадесет стотинки/.

По веществените доказателства:

Накрая съдът се произнесе относно веществените доказателства по делото, както следва: постанови вещественото доказателство - 1 брой диск СD - R, находящ се на л.14 от ДП, да остане приложен по делото за срока на съхранение на същото, след което да бъде унищожен по реда на ПАС.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 76 гр. Бургас, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА

Съдебни

ИВАНКА СЛ. ХРИСТОВА заседатели: ПЕТКО Д. ПАЛОВ при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА и прокурора Е. Ст. Д. Я. като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Наказателно дело от общ характер № 20222120203842 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. П. С., ЕГН: **********, роден на ********, за ВИНОВЕН в това, че на 21.08.2020г. в гр.Бургас, от л.а. марка „Мерцедес“, модел „S430“, с рег.№ ****, при условията на повторност, като случаят не е маловажен, чрез използване на метален лост, отнел чужди движими вещи – 2 броя предни лайсни с 4 броя парктроници, монтирани на предна броня и 1 брой задна лайсна с 4 броя парктроници, монтирани на задна броня, всичко на обща стойност 290лв. от владението на собственика Р. Н. С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр. „второ“ и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр. „второ“ и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. с чл.58а, ал.4, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК във вр. чл.36 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.