Решение № 4557 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. *, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110104512 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу ТП на НОИ – *, с адрес: гр. *, ул. „* и „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е полага труд в следните предприятия и периоди: в КТУ „*" - *, при пълно работно време - 8 часа, в периода 01.10.1986 г. - 01.09.1989 г., като в периода 01.10.1986 г. - 01.04.1988 г. е била на длъжност „чистач“, в периода 01.04.1988 г. - 01.03.1989 г. е била на длъжност „помощник сладкар“, а в периода 01.03.1989 г. - 01.09.1989 г. е била на длъжност „сладкар“; в ДФ „* *" - *, при пълно работно време 8 часа на длъжност „сладкар“, в периода 01.09.1989 г. - 01.05.1991 г.; в „*" ЕООД при пълно работно време 8 часа на длъжност „сладкар“, в периода 01.05.1991 г. 01.10.1991 г., което време следва да й бъде зачетено за трудов стаж.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с КТУ „.*“ - * при пълно работно време - 8 часа, в периода 01.10.1986 г. - 01.09.1989 г., като в периода 01.10.1986 г. - 01.04.1988 г. е била на длъжност „чистач“, в периода 01.04.1988 г. - 01.03.1989 г. е била на длъжност „помощник сладкар“, а в периода 01.03.1989 г. - 01.09.1989 г. е била па длъжност „сладкар“; в периода 01.09.1989 г. - 01.05.1991 г. е била в трудово правоотношение при пълно работно време - 8 часа с ДФ „.* *" - * на длъжност „сладкар“; в периода 01.05.1991 г. - 01.10.1991 г. е била в трудово правоотношение с „*“ ЕООД при пълно работно време - 8 часа на длъжност „сладкар“.

Заявява се, че правоприемник на КТУ „.*“ - * и на ДФ „.* *" - * ответникът „*“ ЕООД, който надлежно е удостоверил трудовия стаж на ищцата, като заверката съдържала всички необходими реквизити.

Сочи се, че Д. * е подала в ТП на НОИ - * Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 31.07.2023 г., в отговор на което получила искане да представи Удостоверение обр. УП-3 с посочени периоди на ползвания неплатен отпуск със/без зачитане на стаж за периода 01.10.1986 г. - 01.10.1991 г. от КТУ „.*“ - *, тъй като рекапитулацията в трудовата книжка не била оформена по надлежния ред.

Посочено е в исковата молба, че документите на КТУ „.*“ – *, ДФ „.* *" – * и „*“ ЕООД се съхранявали в последното като правоприемник на тримата работодатели, като 1 разплащателните ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТП „Здрава храна", чиито правоприемници са КТУ „.*“ – *, ДФ „.* *" – * и „*“ ЕООД, са били предмет на извършена кражба с взлом в ресторант „.*" /офис на „*" ЕООД/.

Твърди се, че придобитият от ищцата трудов стаж за процесните периоди може да бъде установен само по реда на ЗУТОССР. Поддържа се, че през това време е работила с колегите * и *

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция като основателна и доказана. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ – *.

Оспорва се предявеният иск като неоснователен. Счита се, че не са представени и не са ангажирани доказателства за продължителността на работния ден, работно време с начален и краен час, работно място, характер на работата, трудови функции, тоест наличието на съществени елементи на трудовото правоотношение, поради което не може да бъде прието за установено, че ищцата е полагала труд, като е заемала посочените от нея длъжности.

Твърди се, че липсват каквито и да било доказателства за периода от 15.06.1988 г. до 20.03.1989 г.

В открито съдебно заседание ответникът ТП НОИ – *, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснованетелен и недоказан и иска неговото отхвърляне.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „*“ ЕООД.

Излага се, че за него е налице обективна невъзможност да представи каквито и да било данни относно твърдяния трудов стаж на ищцата. Поддържа се, че поради регистрирана кражба с взлом за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. липсвали разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. за посочените в писмото на Второ РУ-*, сред които са и сочените от ищцата работодатели. Твърди се, че на ищцата е издадено Уведомително писмо от 13.10.2023 г., съгласно което разплащателните ведомости за заплати за периода от 1986 г. до 1991 г. на СДТ „*“, чийто правоприемник е ответникът, били откраднати. Счита се, че ответникът не е станал причина за предявяване на иска, поради което и не следва да дължи разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответникът „*“ ЕООД не се представлява. В писмено становище се заявява, че не се оспорва предявения иск.

От страна на ищцата е депозирано становище по отговора на искова молба от ТП на НОИ – *, с което е направено оспорване по отношение на представеното от ответника копие на трудова книжка, лист 26.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

За основателността на предявения иск е необходимо ищцата да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е полагала труд в следните предприятия и периоди: в КТУ „*" - *, при пълно работно време - 8 часа, в периода 01.10.1986 г. 01.09.1989 г., като в периода 01.10.1986 г. - 01.04.1988 г. е била на длъжност „чистач“, в периода 01.04.1988 г. - 01.03.1989 г. е била на длъжност „помощник сладкар“, а в периода 01.03.1989 г. - 01.09.1989 г. е била на длъжност „сладкар“; в ДФ „* *" - *, при пълно работно време 8 часа на длъжност сладкар в периода 01.09.1989 г. - 01.05.1991 г.; в „*" ЕООД, при пълно работно време, съответно че е получавала ежемесечно трудово възнаграждение; че положения труд се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране; че ответникът „*" ЕООД е правоприемник на работодателите КТУ „*" - * и ДФ „* *" - *, съответно е 2 съхранявал ведомостите за работни заплати на работодателя; че ведомостите за работни заплати са откраднати и не могат да бъда установени към момента.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че ответникът „*“ ЕООД, ЕИК *, е правоприемник на работодателите КТУ „*" - * и ДФ „* *" – *, съответно е съхранявал ведомостите за работни заплати на работодателя; че ведомостите за работни заплати са откраднати и не могат да бъда установени към момента.

Видно от представената трудова книжка на ищцата /л. 3 - 4 от делото/, има отбелязване, че ищцата е полагала труд в КТУ „*" - *, при пълно работно време - 8 часа, в периода 01.10.1986 г. - 01.09.1989 г., като в периода 01.10.1986 г. - 01.04.1988 г. е била на длъжност „чистач“, в периода 01.04.1988 г. - 01.03.1989 г. е била на длъжност „помощник сладкар“, а в периода 01.03.1989 г. - 01.09.1989 г. е била на длъжност „сладкар“; в ДФ „* *" - *, при пълно работно време 8 часа на длъжност сладкар в периода 01.09.1989 г. - 01.05.1991 г.; със съответно посочени възнаграждения.

Представена по делото е и извадка от трудовата книжка на ищцата – стр. 26 от същата, съдържаща удостоверяване ползването на неплатен отпуск при работодателя КТУ „*“ – * в периода от 01.10.1987 г. до 01.04.1988 г.

По делото не е спорно, че при подаване на документи за получаване на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 КСО не е зачетен трудовият стаж на ищцата, придобит за периода 01.10.1986 г. - 01.09.1989 г., поради ненадлежно оформяне на трудовата й книжка, като от същата е изискано представяне на Удостоверение обр. УТ – 3 с посочени периоди на ползван неплатен отпуск със/без зачитане на стаж за посочения период.

Представено е уведомително писмо от Второ районно полицейско управление при МВР – гр. *, изпратено до управителя на „*“ ЕООД, с което уведомят дружеството, че във връзка с тяхно съобщение от 13.08.2003 г. е регистрирана кражба с взлом в ресторант „*“ /офис „*“ ЕООД/ за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е установена липса на разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. Именно гореизложеното обуславя правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск.

На основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, в производството като свидетели са разпитани * и *

След извършена справка с представената в оригинал трудова книжка на свидетелката * съдът установи, че на стр. 20 – 22 от същата има отбелязване, че лицето е работило в ДФ „* *" - *, в периода от 20.03.1989 г. до 01.02.1990 г., в „*“ – * от 01.11.1990 г. до 24.10.1991 г.

Съгласно показанията на свидетелката *, в периода от 1989 г. до 1991 г. работила с ищцата във фирмите *, * и *, които се променяли в годините. Твърди, че ищцата била сладкар, а тя продавач, както и че през 1991 г. започнали да ги преназначават на четиричасов работен ден, включително и ищцата, която не е упражнявала друга трудова функция и не е ползвала продължителен отпуск или болничен.

От извършената справка с оригинала на представената от свидетелката *съдът установи, че на стр. 10 - 14 от същата има отбелязване, че лицето е работило в СДТ „*“ в периода от 14.08.1986 г. до 01.10.1986 г., КТУ „* *" - *, в периода от 01.10.1986 г. до 01.05.1991 г., в „*“ – * от 01.05.1991 г. до 01.10.1991 г. Съгласно показанията на свидетелката Мутафова, в периода от октомври 1986 г. до края на 1991 г. работила, заедно с ищцата, във фирма *, пренаименовано след това в * и *. Твърди, че тя била на длъжност „продавач“, а ищцата на длъжност „сладкар“ и не е променяла длъжността си. Заявява, че през целия период са работили на пълен осемчасов работен ден, като единствено през 1991 г. имали периоди от работа на четиричасов работен ден, но не е сигурна дали това се е отнасяло и за ищцата. Свидетелката твърди, че последната не е отсъствала от работа продължителни периоди от време.

3

Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. В нея се вписва съдържанието по чл. 349 КТ, което е информация за елементите на трудовото правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорването му /в този смисъл Решение № 7346 от 21.07.2022 г. по адм.д. № 1069/2022 г. по описа на ВАС./ Трудовата книжка се съставя по определен ред и от определени лица, с цел удостоверяване на вписаните обстоятелства с правно значение, включително и за осигурителното правоотношение по КСО по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /в този смисъл Решение № 11669 от 17.11.2021 г. по адм.д. № 8757 / 2021 по описа на ВАС/.

В случая, както от вписванията в трудовата книжка на ищцата, така и от п осочените свидетелски показания, които съдът цени като ясни, последователни и взаимодопълващи се, се установяват твърденията на Д. Д. Г., че през процесните периоди от време е осъществявала труд в КТУ „*" – *, ДФ „* *" – * и „*" ЕООД, при пълен – 8-часов работен ден и на посочените в трудовата книжка длъжности.

Направените от ответника ТП на НОИ – * възражения, касаещи ползван от ищцата неплатен отпуск, неустановеност на продължителността на работния ден и конкретната длъжност на същата съдът намира за неоснователни.

На първо място, неоснователно е възражението, че в периода от 01.10.1987 г. до 01.04.1988 г. ищцата е ползвала неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда. Действително, посоченото обстоятелство фигурира като удостоверяване на стр. 26 от представената трудова книжка на ищцата. Съдът обаче намира, че последното не представлява редовно оформяне на трудовата книжка на ищцата, доколкото, съгласно чл.