Решение № 44 от 30.07.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Гълъбово, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20265550100365 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от К. П. К. срещу Сити Кеш" ООД.

Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество на 12.03.2024 г. договор за паричен заем № ******, по силата на който получил сумата от 1600 лв., която сума следвало да се върне на 10 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.11, ал.1 от договора следвало да заплати и неустойка в размер на 1672,04 лв., като общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка било в размер на 3780 лв. Счита, че така уговорената неустойка била нищожна на основание чл.26, ал1. ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и пореади нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 ЗПК. Излага подробни съображения относно нищожността на неустоечната клауза. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на чл.5 и чл.11 от договор договор за паричен заем № ******. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „Сити кеш“ ООД отговор, в който взема становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, излага подробни съображения за действителността на неустоечната клауза, заявява, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Моли за отхвърляне на икса и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца К. П. К., в качеството му на кредитополучател, и „СИТИ КЕШ“ ООД – гр.

София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 12.03.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца 1 потребителски кредит, в размер на 1600 лева срещу задължението на последния да го върне в срок от 10 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 5 0 % и ГПР в размер на 62,56 %. По делото е приет като писмено доказателство процесният договор за потребителски кредит /л.11-17 от делото/, ведно с погасителния план към него. От договора е видно, че на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1600 лв., която сума следва да се изплати от заемателя на 10 месечни вноски, четири от които по 66,67 лв. лв. и шест вноски по 306,88 лв., при ГЛП 50 % и ГПР 62,56 %. В чл.3, т.12 от договора е посочено, че общата сума по кредита е в размер на 2107,96 лв., включваща главница и договорна лихва. В чл.5 от договора е записано, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител. В чл.11 от договора е посочена неустойка в размер на 1672,04 лв., дължима при неизпълнение на задължение по чл.5 от договора, а именно непредставяне на обезпечение в тридневен срок – банкова гаранция или поръчител, като същата се дължи разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план. Видно от погасителния план, неустойката е кумулирана към месечната погасителна вноска, като общата сума по кредита възлиза на 3780 лв. С оглед погасителния план, последната вноска е с падеж на 13.01.2025 г.

Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изисквания, включително относно действителността му. Ответникът „Сити Кеш“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК. Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД.

На първо място клаузата за неустойка в процесния договор накърнява добрите нрави.

При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации.. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното, като включването на размера й в общите разходи по кредита води до значително увеличение надължимата за връщане сума в сравнение с тпуснатата сума по кредита. Ето защо, следва извода, че уговорена по този 2 начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16, ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с добрите нрави.

Процесната клауза е неравноправна и съгласно чл.143, ал.2, т..5 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.. Ето защо, на основание чл.. 146, ал..1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем.

На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл..33, ал..1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл..33, ал..1 ЗПК.. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл..71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение.. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл..71 ЗЗД, при непредставено обезпечение.. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.. Това е така, тъй като последиците от 3 неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.. Съгласно чл.. 2 ЗПК, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент от чл.. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23..04..2008г.. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл.. 16, ал.. 1 ЗПК.. Следователно с подобни клаузи за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова, чрез икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит поради поведението на кредитора.. Подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец.

Съгласно чл.. 146, ал.. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.. Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху съдържанието им.. Точно такъв е настоящият случай..

Общата потребителска закрила по чл..146, ал..1 ЗЗП, вр.. чл..24 ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл..143 ЗЗП/.. В случая съдът намира за недоказано, клаузите на процесния договор за кредит да са били индивидуално уговорени с ищеца, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл..146 ал..1 ЗЗП.. Напротив, налага се извод за стандартизирани действия по сключване на договора, без възможност за същите да влияят на съдържанието на клаузите, т..е.. касае се за такива, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит /чл..146, ал..2 ЗЗП/.. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна 4 проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно решение № 23/07..07..2016 г.. по т..д.. № 3686/14 г.. на ВКС, I т..о.., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е без значение във връзка с дължимата от съда защита на потребителя.. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори.. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл..146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел..