Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 540 от 25.11.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 106/2024
Вид
Решение № 540
Подписан
25.11.2024
В сила
04.03.2025
Състав
ИВАНЕТА ЙОРДАНОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Ловеч, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20244310100106 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове по 422 вр. с чл.415 ГПК за главница и лихва: мораторна за забава и законна по чл.86 ЗЗД с обща цена 15 502,65 лева;

Постъпила е искова молба от П. М. М., ЕГН **********, с адрес : ***, ет.1, ап.2, чрез: адв. И. К.-Д., ЛАК, с адрес за призоваване: ***, срещу: Х. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, по която се излага, че ЛРС е постановил Заповед №880/17.11.2023г. по ЧГРД 1726/23г., по силата на която е разпоредил длъжникът Х. П. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на кредитора П. М. М. с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 10 240,00 лева (десет хиляди двеста и четиридесет лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 16.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5 262,65 лева (пет хиляди двеста шестдесет и два лева и 65 стотинки), представляваща лихва за период от 01.01.2019 г. до 16.11.2023 г., както и държавна такса в размер на 310,05 лева (триста и десет лева и 05 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 075,00 лева (хиляда седемдесет и пет лева), представляващи разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Писмен предварителен Договор за покупко-продажба на движими вещи, обявен за окончателен с Решение №304/24.06.2019 г., постановено по гр.дело №11/2019 г. на РС-гр.Ловеч, с което съдът е обявил за окончателен сключения между П. П. П., ЕГН**********, с адрес *** и П. М. М., ЕГН-**********, с адрес : *** и Х. П. С., ЕГН**********, с адрес : ***, Предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи, чиято обща стойност е в размер на 10 740 лв., който договор е сключен в гр. Ловеч на 17.04.2018 г., ведно с Приложение 1 - опис на движими вещи, представляващ неразделна част от предварителния договор и Предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи от 17.04.2018 г. в който купувачът Х. П. С., ЕГН-********** се е задължил до 31.12.2018 г. да заплати на продавачите П. П. П., ЕГН-********** и П. М. М., ЕГН-********** сумата в размер на 10 240 лв.-стойността на предадените движими вещи по опис. Падежът на договора 1 е настъпил на 01.01.2019 г.

Твърди се, че длъжникът Х. П. С., ЕГН-********** не е изпълнил задължението си да плати продажната цена в размер на 10 240 лв. и към настоящия момент, за предадените му на 17.04.2018 г. движими вещи по опис. Неизплатената сума е в размер на 10 240 лв. Постъпило е възражение в срок от длъжника, довело до указание по чл.415 ГПК и предявяване в срока на настоящия положителен установителен иск. Ищецът обосновава на факта, че П. М. М. и П.

П. П. от една страна и Х. П. С. сключили предварителен договор за продажба на движими вещи на 17.04.2018г. на стойност 10 240,00 лева. Предмет на договора били движими вещи, описани в приложение №1, неразделна част от договора, а владението върху вещите било предадено на същата дата 17.04.2018г. Тъй като ответникът не предприел никакви действия до края на срока на договора - 31.12.2018г., а и не заплатил цената по договора, е образувано гр.д. № 11/2019г. по описа на PC Ловеч, за обявяване за окончателен сключения предварителен договор, като с влязло в сила Решение № 304/24.06.2019г. на PC Ловеч договорът е обявен за окончателен. С обявяване на договора за окончателен доверителят му е изпълнил всички свои задължения по него. Срокът за заплащане на цената по предварителния договор е изрично посочен в него-31.12.2018г. От друга страна длъжникът през годините бездействал и до настоящия момент не е предприел действия да заплати дължимата по договора сума. Договорът е сключен от двамата продавачи П. М. М. и П. П. П. при условията на активна солидарност, но следва да се има предвид, че теорията и практиката приемат, че всеки от кредиторите е кредитор за цялото вземане. Всеки кредитор от множеството трябва да действа в интерес на останалите, като по принцип благоприятните факти, каквото в случая е установяване на вземането по съдебен ред, се ползват от всички кредитори. Ако един кредитор постави длъжника в забава, например чрез покана за доброволно изпълнение, и останалите кредитори се ползват от този благоприятен за тях факт, а длъжникът няма право да иска разделяне на дълга. Поради факта, че всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, всеки един от кредиторите може да предяви иск срещу длъжника. С оглед на тези факти, се счита, че ищецът е активно легитимиран като какъв да предяви по съдебен ред цялото вземане по договора. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Х. П. С., с адрес ***, дължи на П. М. М., ЕГН **********, с адрес : *** ет. 1, ап. 2, сумата в размер на 10 240,00 лева - цена по договор за покупко-продажба на движими вещи, лихва от 5262,65 лева лихва от 01.01.2019г. до 16.11.2023г., както и законна лихва от 16.11.2023г. - датата на завеждане на производството по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата; да се осъди ответника да заплати сторените в заповедното производство и пред настоящия съд разноски.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото Х. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, в който счита че предявените обективно съединени установителни искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани, поради което като следва да бъдат отхвърлени, като му присъди съда и направените по делото съдебно - деловодни разноски като се сочат доводи в такъв смисъл:

Изтъква, че в исковата молба са наведени твърдения, според които П. М. М. и П. П. П. от една страна като продавачи и Х. П. С.-от друга като купувач са сключили на 17.04.2018г.

Предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи, предмет на който е 2 окончателното изплащане на вещи, представляващи кухненско оборудване на цени и индивидуализация по опис към договора за сумата общо 10 240.00 лв. Тъй като не бил заплатил цената на оборудването до края на дадения му срок- 31.12.2018г., купувачите образували гр.д. № 11/2019г. за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор. Отбелязва, че по това дело е бил представляван от служебно ангажиран процесуален представител поради отсъствието му от страната и ненамиране на постоянния му адрес за връчване на съдебните книжа. Твърди, че служебно назначеният му представител-адв.Цолов не е направил нито едно от относимите по заявената по делото претенция възражения.

Напротив-заявил и поддържал е абсолютно ирелевантна от материално правна гледна точка теза, която в последствие е приета за основателна от пълномощника на двамата ищци с предприетото от него изменение основанието на предявения иск, а видно и от съдебното решение съдът също е възприел, че не се касае за осъдителен инк, а за такъв по чл.19, ал.З от ЗЗД за обявяването на предварителен договор в окончателен. Независимо, че съдът със своето влязло в сила Решение 304/24.06.2019г. бил обявил договора за окончателен, той до настоящия момент не е бил предприел действия по заплащане на дължимата цена. Поради тази причина, ищецът в настоящето производство действайки в полза и на другия продавач предприел действия за събиране на вземането по съдебен ред като първоначално се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 и сл. от ГПК по образуваното от него ч.гр.д. № 1726/2023г. по описа на РС-Ловеч, като след постъпило от длъжника възражение в дадения му законоустановен едномесечен срок е предявил иск за установяване дължимостта на вземането. Изтъква, че с петитума на исковата молба са заявени две основни искания: съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца:

1/.сумата от 10 240.00 лв., представляваща цената по договора, както и 2/. законната лихва за забава на плащането върху нея, считано от 01.01.2019г. до 16.11.2023г. в размер на 5 262.65 лв., които според него по същество обективно съединените установителни искове се явяват неоснователни по следните аргументи:

1.Ищецът черпи заявените от него права от приложения от него и т.нар. Предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи от 17.04.2018г. и обстоятелството, че по съдебен ред с влязло ви сила решение същият е обявен за окончателен. Предмет на визирания договор е възмездното придобиване на вещите, представляващи кухненско оборудване за сумата от общо 10 740.00 лв. /а не както е отразено в исковата молба 10 240.00 лв./, от която в изпълнение на т.2 от Раздел II."Цена, срок и условия на договора" платих в брой при сключването му 500.00 лв., което е удостоверено в самия договор, а останалите 10 240.00 лв. следваше да заплатя при условията на разсрочено плащане в срок до 31.12.2018г.

Независимо, че ищецът се позовава на влязло в законна сила постановеното по реда на чл.19, ал.З от ЗЗД съдебно решение, същото според него не кореспондира с поетите от страните от т.нар. „предварителен договор“ за покупко-продажба от 17.04.2018г. насрещни задължения.

Като конкретните му основания са следните:

1.1. По своята правна същност продажбата е договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността или друго право върху една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му плати /по арг. на чл.183 ЗЗД/. От своя страна Предварителният договор е договор, с който страните се задължават да сключат в бъдеще време друг договор.

Той има само и единствено подготвителен характер по отношение на бъдещия окончателен договор, който страните са поели ангажимент да сключат. Необходимостта от сключване на 3 предварителен договор е налице винаги когато уговорките между страните не са още достатъчно зрели, за да се сключи един договор, а у тях е налице интерес до обезпечат неговото сключване. Това предполага, че предварителните договори се сключват, за да се поеме задължение в бъдеще да се постигне договорка по друг, окончателен договор. Поради тази си характеристика предварителния договор съдържа клаузи, които са под условие. За да бъде действителен един предварителен договор той трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор и това е абсолютна предпоставка за неговата валидност съгласно чл.19, ал.З от ЗЗД.

Дали договорът е предварителен или окончателен за продажба се преценява съобразно задълженията, поети с него. Договорът е предварителен, когато поетото с него задължение е за сключване в бъдеще на договор за продажба. А когато с договора продавачът се е задължил да прехвърли собствеността на определена вещ срещу цена, която купувачът се е задължил да плати, този договор е окончателен. Това, че проявлението на вещното действие на договора за продажба е поставено по волята на договарящите в зависимост от сбъдването на едно отлагателно условие, каквото например е плащането на последната вноска от покупната цена, не прави договора предварителен. С оглед установените в конкретния договор задължения на продавачите - за прехвърляне собствеността на вещите, и на купувача - за заплащане на определена цена на вноски по определена схема - авансово и окончателно плащане, обуславят извод, че процесният договор, за който не се изисква нотариална форма за действителност е окончателен договор за прехвърляне собствеността на индивидуализираните в неговото приложение движими вещи. Не става ясно от приложените в досието на гр.д. № 11/2019г. по описа на РС-Ловеч документи и мотивите към постановеното по него Решение № 304/24.06.2019г. по каква причина съдът е приел, че се касае за предварителен, а не за окончателен договор и със своето решение го е обявил за окончателен. Още повече, че в съдържанието на предварителния договор няма изрично поето от страните задължение за сключване на окончателен договор, а освен разсрочване плащането на цената няма друго бъдещо съществено условие, от чието осъществяване да зависи реализирането на неговия предмет.