Решение № 185 от 23.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000050 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивните жалби на А. Д. и К. М. изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.

София и на Д. С. В. от гр. *** срещу решение № 1386 от 26.07.2019 г. по т.д. № 1468/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав, с което : 1) е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София срещу Д. С. В. от гр. *** с искане да бъде обявено за нищожно поради липса на форма прихващането, извършено с изявление с изявление за прихващане с вх. № 10040/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), отправено от Д. С. В. до банката, с вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, придобито от Д. С. В. с договор за цесия, съгласно уведомление с вх. № 10014/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД, с което представител на „Дженерис“ АД е уведомил банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“

АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, и представляващо част от вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД по негова депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2009 г., както и с уведомление с 1 вх. № 10039/ 29.10.2014 г. по описа на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), подадено от Д. С. В. за договор за цесия от 20.10.2014 г., по силата на който същият придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, срещу вземане на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) към Д. С. В. по договор за банков кредит, сключен на 9.10.2007 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и Д. С. В. ; 2) е отхвърлен иска с правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София срещу Д. С. В. от гр. *** с искане да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката на същото прихващане ; 3) по иска с правно основание чл.59, ал. 3 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София срещу Д. С. В. от гр. *** същото прихващане е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката.

С решение № 804 от 15.04.2020 г. по т.д. № 5755/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5 състав първоинстанционното решение : 1) е отменено в частта, с която иска с правно основание чл. 59, ал.5 от ЗБН е отхвърлен като неоснователен и е постановено друго решение, с което предметното прихващане е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката ;

2) е обезсилено в частта, с която основание чл. 59, ал.3 от ЗБН същото прихващане е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката.

С решение № 60 147 от 12.01.2022 г. по т.д. № 1534/ 2020 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о. въззивното решение е отменено изцяло ; иска с правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на прихващането за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката е отхвърлен като неоснователен ; делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, както и относно разноските по делото.

-3-

В изпълнение на правомощията по чл. 294 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция приема следното.

Въззивникът Д. С. В. от гр. *** е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София прихващането, извършено с изявление за прихващане с вх. № 10040/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), отправено от Д. С. В. до банката, с вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, придобито от Д. С. В. с договор за цесия, съгласно уведомление с вх. № 10014/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД, с което представител на 2

„Дженерис“ АД е уведомил банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, и представляващо част от вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД по негова депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2009 г., както и с уведомление с вх. № 10039/ 29.10.2014 г. по описа на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), подадено от Д. С. В. за договор за цесия от 20.10.2014 г., по силата на който същият придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, срещу вземане на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) към Д. С. В. по договор за банков кредит, сключен на 9.10.2007 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и Д. С. В..

Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени в жалбата и доразвити в писмената защита, са основани на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - необсъждането на нито едно от твърденията на ответника, както и съдържанието на писмени доказателства, които са официални документи, а също така и неправилно разпределяне на доказателствената тежест, с оглед задължението на ищеца да докаже при пълно и главно доказване на знанието на ответника не за предполагаема, а за настъпила неплатежоспособност на банката.

Изтъкват се и допуснати нарушения на материалния закон: неприлагане на приложимите към правния спор императивни материалноправни норми - чл. 36, ал.2, чл. 15 и чл. 116 от ЗКИ, чл. 8, ал. 1 от ЗБН ; противоречие с правото на Европейския съюз, с оглед приложимостта на конкретни разпоредби от Регламент 575/ 2013 на ЕП и на Съвета от 26.06.2013 г., Директива 2013/36 на ЕП и на Съвета и Директива 2014/59 на ЕП и Съвета от 15.05.2014 г.

Твърди се и необоснованост на извода на съда, с който се слагал знак за равенство между опасността от неплатежоспособност като основание за поставяне на банката под специален надзор и вземане на оздравителни мерки и „неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 36, ал.

2 от ЗКИ.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови съдебен акт, с който да отхвърли иска като неоснователен.

Ответникът по въззивната жалба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

В първоинстанционното производство били представени безспорни писмени доказателства, обявено на сайта на Българската народна банка относно уведомяването на обществеността, че банката е в състояние на неплатежоспособност и лиценза й ще бъде отнет. Тези доказателства били изследвани от съда и на основание на тях той постановил правилно решение.

3

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит от 9.10.2007 г. банката предоставила на Д. С. В. сумата 80 000 евро, като за обезпечаване на вземането била учредена ипотека върху закупения със средствата от кредита имот : апартамент № 1 в гр.

***, ул. „***“ № 13, вход А, на II етаж, кведно с избен помещение (склад) № 12.

На 29.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 10014/ 29.10.2014 г., с което представител на „Дженерис“ АД

-5- уведомил банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, представляващо част от вземането по негова депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2009 г.

На същия ден в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 10039/ 29.10.2014 г., с което Д. С. В. съобщавал за извършена цесия от 20.10.2014 г., по силата на който придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро.

На същия ден в деловодството на банката постъпило изявление за прихващане с вх. № 10040/ 29.10.2014 г., с което на основание чл. 104 от ЗЗД Д. С. В. отправил до банката изявление за прихващане на придобитото парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро срещу свое ликвидно задължение към банката, произтичащо от договор за банков кредит от 9.10.2007 г.

Изявлението за прихващане било недействително по смисъла на чл. 59, ал.3 от ЗБН, тъй като към деня на придобиване на процесното вземане - 20.10.2014 г., ответника знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. На 11.08.2014 г. на сайта на Българската народна банка бил публикуван нейния отговор на поставените от Д. Ф. - генерален директор на генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ в Европейската комисия, въпроси относно състоянието на „Корпоративна търговска банка“ АД, в който го уведомявала, че предстои въвеждането на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент от 16.04.2014 г.

4

Една от точките в съставения от централната банка проект, предвиждащ преструктуриране на групата на „КТБ“ АД съгласно правилата за държавна помощ в Европейския съюз била „…Отнемане лиценза на „КТБ“ АД и пристъпване към обявяването й в несъстоятелност“.

Ответникът бил информиран за финансовото състояние на банката и от публикуваното на 27.10.2014 г. прессъобщение на сайта на Българската народна банка, към което бил приложен нейния доклад за „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД и търговска банка „Виктория“ ЕАД“.

От съществено значение бил и факта, че в периода от 19.06.2000 г. до 22.01.2015 г. ответникът бил служител в „КТБ“ АД и бил в течение на всички процеси, настъпили в банката от поставянето й под специален надзор на 20.06.2014 г.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на въпросното прихващане.

Ответникът Д. С. В. от гр. *** в писмения отговор оспорил иска като неоснователен.

Изтъкнал, че към деня на придобиване на вземането по договора за цесия несъстоятелността на банката не е била обществено известен факт с оглед оповестяването на 22.10.2014 г. от Българската народна банка на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД.

Освен това в периода от 20.06.2014 г. до 20.10.2014 г. в разпространяваната в медиите информация имало позитивни изявления на официални длъжностни лица, които не давали основание да се приеме, че средностатистическия гражданин е успял сам да формира непротиворечиво знание за твърдения факт.

Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на спора.

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца ; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката ; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност ; отстранени са от длъжност членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на банката ; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.