Решение № 1915 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1915 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100507410 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 28.03.2022 г., постановено по гр. дело № 59516/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 50 състав, са отхвърлени изцяло предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 318,ал.2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено по отношение на ответницата М. Л., че дължи сумата от 95 лв., представляваща предоставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната лихва от 17.10.21019 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.10.2016 г. до 03.10.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 25,37 лв.; сумата от 4,76 лв., представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 31.03.2017 г. ведно със законната лихва от 17.10.21019 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.10.2016 г. до 03.10.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 1,37 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнени на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 59521/2019 г. по описа на СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцовото дружество – „Топлофикация София“ ЕАД, с която същото се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се поддържа, че ищцовото дружество е доказало при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между него и ответницата с представените 1 по делото писмени доказателства – нотариални актове, обективиращи разпоредителни сделки, извършени с процесния недвижим имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕР към Министерски съвет, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Монитор, в сила от 10.07.2016 г. Посочва, че в чл. 31, ал. 1 от ОУ е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят месечните дължими суми, който срок е 45 дни от датата на публикуването им на интернат страницата на дружеството, с изтичането на който клиентите се считат в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД се начислява лихва за забава. Въззивникът излага становище, че към процесния случай не следва да намери приложение ТР №2 от 17.05.2018 г., постановено по т. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, тъй като същото касае частноправни случаи между съпрузи, какъвто не е процесният. Посочва, че съгласно чл. 153 ЗЕ качеството на потребител на топлинна енергия, респективно клиент се придобива ex lege с придобиване на правото на собственост, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида.

Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение, предмет на въззивното обжалване, и постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените претенции. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. Л. не е депозирала отговор.

Становище не е постъпило и от третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 318,ал.2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3075614/17.10.2019 г. срещу М.Л. и И.Г. в режим на разделна отговорност - всеки по ½ от сумата от 199 лв., представляваща предоставена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. февруари 2017 г., ведно със законната лихва от 17.10.21019 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забавено изпълнение за периода от 2

31.10.2016 г. до 03.10.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 50,74 лв.; сумата от 9,52 лв., представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м. септември 2016 г. до м. март 2017 г. ведно със законната лихва от 17.10.21019 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.10.2016 г. до 03.10.2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 2,74 лв. Срещу издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника М. Л., поради което се твърди, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** и клиент на дружеството по смисъла на чл. 153 ЗЕ и на основание чл. 140, ал.1, т. 2 ЗЕ е длъжна да монтира средство за дялово разпределение при условията и по реда на Наредба №16-334/06.04.2007 г.

Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕВР към Министерски съвет, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Монитор, в сила от 10.07.2016 г. Посочва, че в чл. 31, ал. 1 от ОУ е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят месечните дължими суми, който срок е 45 дни от датата на публикуването им на интернат страницата на дружеството, с изтичането на който клиентите се считат в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД се начислява лихва за забава. Заявява, че през процесния период ответницата е използвала доставената топлинна енергия и към датата на предявяване на исковата молба не е погасила задълженията си. На следващо място сочи, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем сървисис“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, което е изготвило прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период и изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 59521/2019 г. по описа на СРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, депозирана чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 особен представител, с който искът се оспорва по основание и размер. Релевира се възражение за погасителна давност за задълженията, предхождащи датата 17.10.2016 г., ведно с акцесорните вземания за лихви. Предвид изложеното се 3 иска съдът да отхвърли изцяло предявените претенции като неоснователни и недоказани.

По делото са приети като писмени доказателства протокол от ОС от 14.08.2022 г., на етажните собственици на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение да се сключи договор за дялово разпределение на топлинната енергия с дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, с оглед на което е сключен договор №3162/28.08.2002 г. с „Техем сървисис“ ЕООД. Към протокола е приложен списък на етажните собственици.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, процесният имот е придобит от М. Л. и И.Г. по силата на нотариален акт за замяна на недвижим имот и учредяване на вещно право на ползване № 74/ том 1, рег. № 7138, дело № 78 от 2 юни 2000 г., сключен с продавача С.М.В.. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том I , рег. № 241, дело № 8/2017 г. на 06.03.2017 г. процесният имот е отчужден от собствениците М. Л. и И.Г. в полза на дъщеря им Й. Л., като М. Л. е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания недвижим имот. Приложено е постановление за налагане на възбрана по изп. дело №20138580401292 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, район на действие СГС, по което е длъжник М. Л.. Представена е молба от И.Г. от 26.06.2002 г., адресирана до ищцовото дружество с искане за откриване на партида за консумация на топлинна енергия в процесния недвижим имот. Ищцовото дружество прилага и опис за преизчислени суми за топлинна енергия в процесния имот. Представен е договор №Д-0-67/03.06.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, по силата на който между страните е постигнато съгласие за извършване на услуга за дялово разпределение.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, със заключението по която вещото лице е установило сумите, изчислени по ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период.

Установено е, че общият топломер, монтиран в абонатната станция / СТЕ/ е преминал редовни метрологични проверки за измерване на 2 календарни години. Според заключението в процесния имот дяловото разпределение е извършвано и сумите за предоставената топлинна енергия са изчислени съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба, като е изчислена стойността на изравнителните сметки в размер на 26,97 лв. а общата стойност на дължимата топлинна енергия е изчислена в размер на 178,52 лв. /след приспадане на стойността за изравняване/.

Въз основа на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че изравнителните сметки, изготвени от „Техем сървисис“ ЕООД са въвеждани в информационната система на ищцовото дружество по месеци, а дължимата от ответницата сума за топлинна енергия в размер на 88,61 лв. за топлинна енергия и 18,41 лв. лихва за забава; 4,76 лв. за дялово разпределение и 1,37 лв. лихва за забава. Или в общ размер 113,15 лв.

По делото са приобщени и представените от третото лице – помагач 4 писмени доказателства за дялово разпределение, допълнителен отчет за процесния период, свидетелство за годност на разпределителите, писмо от Изпълнителна агенция „Сертификация и изпитване“ и 1 бр. известие за доставяне.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.