Определение № 303 от 30.08.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. С., 30.08.2023 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600401 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от пострадалото лице Г. В. Т., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.С., срещу определение н а Районен съд – гр.К. от 16.12.2022 г., постановено по ЧНД № 375/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.К. от 28.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 87/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1129/2014 г. на РП гр.К..

В жалбата се излагат твърдения, че атакувания съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с доказателствената съвкупност по делото. Релевират се доводи за несъгласие с тезата на районния съд за погасяване на наказателното преследване срещу обвиняемите Б. и А., поради изтекла абсолютна давност, като се твърди, че „задължение на съда е да приложи тази давност, ако такава е налице“. Твърди се в жалбата, че събраните по делото доказателства изобщо не са анализирани от първият съд, както и не са били обсъдени заявените от пострадалия възражения срещу прекратителното постановление на прокурора. Сочи се, че при изграждане на решаващите си изводи, първоинстанционният съд не е обсъдил заявените от 1 пострадалия доводи, относно наличието на трайно увреждане на здравето му в резултат на получената травма; не е съобразил разпоредбата на чл.124 ал.1 от НК; не е изследвал въпроса, дали изобщо в случая е налице непредпазливо деяние, предвид събраните по делото доказателства, сочещи че в продължителен период от време не са били осигурени необходимите предпазни мерки, съгласно ЗЗБУТ. В заключение се иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд.

Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство № 306/2014 г. по описа на РУ на МВР гр.К., впоследствие преобразувано в ДП № 87/2017 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – гр.С., срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.134 ал.1 от НК, а именно за това, че на 18.11.2014 г., в гр.К., ул.”******” № 4А, в новострояща се сграда, при монтаж на ПВЦ врата, е причинил средна телесна повреда на Г. В. Т. – служител на „********”ООД, поради немарливо изпълнение на занятие.

С постановление от 05.08.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.К. е прекратено наказателното производство по ДП № 306/2014 г. по описа на РУП – гр.К., пр.пр. № 1229/2014 г. по описа на РУП К., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.134 ал.1 НК. С определение от 14.09.2015 г. на Районен съд – гр.К., постановено по ЧНД № 191/2015 г. по описа на същия съд, е потвърдено изцяло това прекратително постановление на прокурора. С определение на С. окръжен съд от 02.11.2015 г., постановено по ВЧНД № 618/2015 г. по описа на същия съд, по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК е отменено като незаконосъобразно и необосновано посоченото по-горе определение на КРС, както и постановлението на КРП от 05.08.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 306/2014 г. по описа на РУП – гр.К., като делото е върнато на КРП за доразследване. С посоченото определение, съставът на СОС е дал конкретни указания за извършване на допълнителни действия по разследването, при което да бъдат събрани всички възможни относими към делото доказателства.

След извършеното допълнително разследване и на основание чл.243 2 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК, с постановление от 28.07.2016 г., прокурор от Районна прокуратура – гр.К. отново е прекратил наказателното производство по ДП № 306/2014 г. по описа на РУП – гр.К., пр.пр. № 1229/2014 г. по описа на РУП К.. Това прокурорско постановление е било потвърдено с определение от 19.08.2016 г. на Районен съд – гр.К., постановено по ЧНД № 304/2016 г. по описа на същия съд. С определение на С. окръжен съд от 16.01.2017 г., постановено по ВЧНД № 910/2016 г. по описа на същия съд, по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК е отменено като незаконосъобразно и необосновано посоченото по-горе определение на КРС, както и постановлението на КРП от 28.07.2016 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 306/2014 г. по описа на РУП – гр.К. и делото е върнато на КРП за извършване на допълнителни действия по разследването, при дадени конкретни указания в тази насока.

В хода на разследването по образуваното наказателно производство, при условията на чл.219 ал.1 от НПК са привлечени в качеството им на обвиняеми лицата В. П. Б., от гр.С., с ЕГН ********** и Д. С. А.-И., с ЕГН **********, от гр.С., както следва:

- с постановление от 25.06.2018 г. на Д. С. А.-И. – длъжностно лице по безопасност на труда в „********”ЕООД, й е било повдигнато и предявено обвинение за това, че на 18.11.2014 г., в строяща се сграда, находяща се в гр.К., ул.”******” № 4А, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /монтажна работа/, при независимо съпричиняване с В. П. Б., е причинила на Г. В. Т., тежка телесна повреда – посттравматична епилепсия, довела до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, в нарушение на задълженията си като длъжностно лице по БЗР не е провела ежедневен инструктаж на пострадалия, съгласно чл.15 ал.1 и чл.11 ал.5 от Наредба № РД – 07-02/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; т.3 на раздел 2 от Заповед № 3295/17.09.2014 г. на управителя на „Р.”ЕООД – престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК.

- с постановление от 25.06.2018 г. В. П. Б. е привлечен като обвиняем за това, че на 18.11.2014 г., в строяща се сграда, находяща се в гр.К., 3 ул.”******” № 4А, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /монтажна работа/, при независимо съпричиняване с Д. С. А. – И., е причинил на Г. В. Т., тежка телесна повреда – посттравматична епилепсия, довела до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, в нарушение на задълженията си като „монтажник – лидер”, предвидени в длъжностната му характеристика в раздел 1, т.17 и в чл.33, чл.34 ал.1, т.4 от ЗЗБУТ – престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.К. от 18.09.2018 г. по ДП № 87/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, водено срещу обвиняемия В. П. Б. за престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК и срещу Д. С.

А. – И. – за престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК, на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство . За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че от съществуващата по делото доказателствена основа, не могат да се изведат такива действия в поведението на други лица, които по своето обективно и субективно проявление да осъществяват състава на престъпление по чл.134 ал.1 от НК. В частност прокурорът е приел, че изготвените по досъдебното производство експертни заключения сочат, че трудовата злополука, в резултат на която на пострадалия Т. била причинена тежка телесна повреда е настъпила единствено от неговото виновно поведение, доколкото при извършваната от него работа е нарушил разпоредбите на чл.33 и чл.34 ал.1, т.4 от ЗЗБУТ, и чл.283 и чл.284 ал.2 от КТ.

С определение на Районен съд – гр.К. от 14.02.2019 г., постановено по ЧНД № 297 по описа на съда за 201 8 г., е потвърдено изцяло горното прекратително постановление. Това определение на първостепенният съд е отменено с определение на С. окръжен съд от 09.04.2019 г., постановено по ВЧНД № 192/2019 г. по описа на същия съд, по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне в производство по чл.243 ал.4-5 НПК от друг състав на същия първоинстанционен съд.

На 01.09.2020 г. Районна прокуратура – К. е внесла за разглеждане в КРС обвинителен акт, с който е повдигнала обвинения срещу подсъдимия В.

П. Б. за престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК и срещу подсъдимата Д. С. А.4 И. - за престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК, по повод на който е образувано НОХД № 289/2020 г. по описа на КРС. С определение от 26.04.2021 г. на РС К., постановено по същото дело, съдебното производство е прекратено на основание чл.249, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК и делото е върнато на РП К. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Това определение на районният съд е потвърдено с определение на СОС от 27.05.2022 г., постановено по ВЧНД № 515/2021 г. по описа на същия съд.

След извършеното допълнително разследване, с постановление от 28.10.2022 г. на прокурор от РП К. по пр.пр. № 1229/2014 г. по описа на КРП, досъдебно производство № 87/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, е прекратено на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.3 от НПК /изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване/, предвид и изричното искане от обвиняемите лица в тази насока, заявено при предявяване на разследването – л.33, т.7 и л.32, т.7 от ДП.

С атакуваното определение на Районен съд – гр.К. от 16.12.2022 г., постановено по ЧНД № 375 по описа на съда за 2022 г., е потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери същия за законосъобразен и обоснован. В частност, въззивната инстанция споделя напълно крайният решаващ извод на районния съд, относно наличието на законово основание, налагащо наказателното производство да бъде прекратено изцяло. В тази насока, съставът на СОС се солидаризира с изнесените от първостепенния съд в проверяваното определение, аргументи за невъзможността да се реализира наказателна отговорност по отношение на обвиняемите А.-И. и Б., предвид изтичането на предвидения в закона давностен срок.

Данните по делото сочат, че по отношение на В. П. Б. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК, а обвиняемата Д. А.-И. е привлечена в качеството и на такава също за престъпление по чл.134 ал.1, т.1 от НК. За така посоченото престъпно деяние, в закона се предвижда наказание – лишаване от свобода до 3 /три/ години.

5

Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1, т.4 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, като предвид нормата на чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора сроковете по чл.80 ал.1 от НК. В конкретния случай абсолютната давност за престъпното деяние, в извършването на което обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност е 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца. Същата е започнала да тече от датата на осъществяване на деянието – 18.11.2014 г. и е изтекла на датата 18.05.2022 г. Спазена е и разпоредбата на чл.24 ал.2 от НПК, доколкото е налице изявление от страна и на двамата обвиняеми, че желаят да се ползват от последиците на давността.

Тези обстоятелства изключват наказателната отговорност на обвиняемите Б. и А.-И. за инкриминираните им престъпления и налагат наказателното производство за последните да бъде прекратено, в какъвто смисъл са крайните правни изводи, както на прокурора, така и на първостепенния съд.