Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2156 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1901/2026
Вид
Определение № 2156
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2г · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2156 гр. София, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501901 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на Н. Д. М. срещу определение № 8446/15.04.2026г. на СГС, ГО, 23 състав, постановено по гр.д.

№ 8858/25г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане от ОС- гр.Бургас.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен.

Сочи, че мястото на увреждането е гр. София, тъй като обвинителният акт е изготвен и внесен от СпНС. Разглеждането на наказателното производство и присъдата също са на СпНС-София. Поради което той е избрал правилно местната подсъдност, а именно Софийски градски съд, който е компетентен да разгледа предявения иск за вреди по ЗОДОВ.

Затова моли САС да отмени атакуваното определение и върне делото на СГС.

Прокуратурата на РБългария не взема становище по частната жалба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните намира, че частната жалба е подадена в законустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

С обжалвания съдебен акт СГС е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора и на основание чл.7, ал.1 от ЗОДОВ е прекратил

1 производството пред себе си и е изпратил делото да се разгледа от Окръжен съд- гр.Бургас.

Определението е валидно и допустимо.

По правилността му.

Спорът, който подлежи на разглеждане от въззивния съд е за местно компетентния съд, който да разгледа исковата молба, предявена от Н. М..

Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ въвежда особена местна подсъдност, различна от общата, предвидена в чл.105 от ГПК. Тя предвижда искът за обезщетение да се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, когато искът е насочен срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 и чл.2г от ЗОДОВ. Искът, предявен от Н.

М., е срещу орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, поради което особената местна подсъдност, регламентирана в специален закон, следва да се приложи.

Ответникът Прокуратура на РБългария не е направил възражение за местна подсъдност. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ ( определение № 184/10.05.2021 г. по ч.гр. д. № 1307/2021 г., III г.о., определение № 190/27.05.2020 г. по ч.гр. д. № 1117/2020 г., ІІІ г.о., определение № 541/25.10.2012 г. по ч.гр. д. № 453/2012 г., І г.о., определение № 376/02.08.2019 г. по ч.гр. д. № 2848/2019 г., ІІІ г.о. и др.) законодателят е регламентирал специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Предвидената изборна местна подсъдност е предоставена като право на ищеца и с цел да се улесни достъпа на засегнатото лице до правосъдие по този закон. При предявен иск по чл. 2 ЗОДОВ, предмет на който са претърпени вреди от дейността на правозащитните органи, под "място на увреждането" се разбира съдебния район, в който е повдигнато и поддържано обвинението. Това разрешение е приложимо и по настоящото дело. Вярно е, че в случая действия във връзка с разследването за извършено от ищеца престъпление са извършвани и на територията на съдебния район на ОС - Бургас, но до приключване на наказателното преследване, обвинителен акт е изготвен, внесен и поддържан от прокурор при Специализираната прокуратура - София и оправдателната присъда е постановена от Сп НС - София. При тези обстоятелства и доколкото съгласно изборната подсъдност по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ ищецът е могъл да 2 предяви иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ пред съда по мястото на увреждане, или по настоящия си адрес, въззивният съд е следвало да съобрази съдържащите се в исковата молба твърдения, изложените доводи в в исковата молба за избор на Софийски градски съд като съд по мястото на увреждането при безспорно установеното, че обвинителен акт е изготвен и поддържан от прокурор от Сп П - София. Без значение е обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба (м.10.2022 г.) са закрити Сп П и Сп НС - § 43 ПЗР на ЗИД на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от 28.07.2022 г., тъй като наказателното производство не е заварено висящо, а е приключило преди това с влизането в сила на 22.03.2019 г. спрямо ищеца на постановената от Сп НС оправдателна присъда./ Опр. № 447/01.02.2024г. по ч.гр.д. № 146/24г., ВКС, III г.о./

Поради това обжалваното определение следва да се отмени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение№ 8446/15.04.2026г. на СГС, ГО, 23 състав, постановено по гр.д. № 8858/25г.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3