Определение № 512 от 07.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Велико Търново, 07.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500417 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЧСИ В. Л. П., чрез адв. Ц. А. против Определение № 359 от 30.05.2024 г. по гр.д. № 90/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, с което първостепенният съд е изменил Определение № 407/31.05.2023 г. в частта за разноските, като е намалил адвокатското възнаграждение в полза на адв. А. на 800 лв. В частната жалба се излагат съображения, че не е отчетен материалният интерес, който носи след себе си съответната отговорност.

Прави се аналог с възнаграждението на юрисконсулта на другата страна. Не се отчита фактът, че около 37 % от възнаграждението на адвоката се плаща на държавата под формата на осигуровки и данъци, което значително редуцира реално получената сума като възнаграждение от адвоката. Една от найсъществените дейности при защита по гражданско дело е изготвянето на отговор на исковата молба, изискващ значителен труд – проучване на документация в случая със значителен обем, справки в регистъра за особените залози и съответно изграждане на линия на защита, което не е дооценено от съда. Прекратяването на производството е на база реализирана най-добрата защита на ответника по делото, като присъденото възнаграждение жалбоподателят счита за необосновано и крайно унизително за положения труд.

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него бъде 1 постановено друго, с което се присъдят изцяло претендираните разноски в размер на 10666,25 лв., които съответстват на степента на сложност на процеса и на Наредба № 1/2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по жалба „Алпинист 2000” ЕООД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирал становище за неоснователност на депозираната частна жалба, като се излага, че правилно решаващият състав е взел предвид решението на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Сочи се още, че не са налице основанията за защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, тъй като ЧСИ действа в качеството си на търговец, а не като физическо лице.

Обединена Българска Банка АД и „Болан България“ ЕООД не заемат становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Пред ОС Ловеч е подадена искова молба от „Алпинист 2000” ЕООД против Обединена Българска Банка АД, „Болан България“ ЕООД и ЧСИ В.

****, с правно основание чл. 440 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и искане да се признае за установено, че движими вещи, подробно посочени, върху които е насочено изпълнението по изп.д. № 1569/2022 г. на ЧСИ В. П., са собственост на „Алпинист 2000“ ЕООД. С уточняваща молба се сочи, че цената на описаните движими вещи е на стойност 150406,20 лв., като се уточнява още, че по соченото изпълнително дело с взискател ОББ АД и длъжник „Болан България“ ЕООД, вещите са изнесени на публична продан, въпреки че не са собственост на дружеството длъжник.

По исковата молба е депозиран отговор от ЧСИ В. П., чрез адв.Ц. А., с който са направени възражения по допустимостта на предявения иск срещу съдебния изпълнител, както и е заето становище по основателността на иска.

Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между ЧСИ В. П. и адв. Ц. А., видно от който договореното възнаграждение е в размер на 10700 лв., но при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА.

С Определение № 407/31.05.2023 г. по образуваното гр.д. № 90/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че съдебният изпълнител не е страна в 2 производството по чл. 440 ГПК, поради което спрямо него искът е недопустим. По отношение на предявения иск срещу ОББ АД и „Болан България“ ЕООД искът е приет за недопустим, тъй като липсва правен интерес за ищеца от предявяване на този иск. С оглед на това, е постановено връщане на исковата молба и е прекратено производството по делото, осъден е ищецът да заплати на адв. Ц. А. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 10666,25 лв., както и да заплати на ОББ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В подадената частна жалба от „Алпинист 2000“ ЕООД против постановеното Определение № 407/31.05.2023 г. по гр.д. № 90/2023 г. на Окръжен съд Ловеч се съдържа искане по чл. 248 ГПК, в което ищецът оспорва присъденото адвокатско възнаграждение за защита на съдебния изпълнител в производството.

С обжалваното определение е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да намери приложение, с оглед постановеното решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., поради което съобразно правната и фактическа сложност, невисока в случая, съобразно обстоятелството, че не се е стигнало до разглеждане на делото в открито съдебно заседание, с оглед на това, че адв. А. е подал само отговор на исковата молба и отговор на частната жалба, е определен размер на възнаграждението от 800 лв., до който размер е изменено Определение № 407/31.05.2023 г. по гр.д. № 90/2023 г. на Окръжен съд Ловеч в частта за разноските.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.

3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за правилно и съответно на процесуалния закон. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. посл. ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист. Законът не поставя изискване лицето, на което е оказана безплатна адвокатска помощ да действа като физическо лице, за защита на негов личен 3 материален интерес, или да се защитава интерес, свързан с упражняваната от колегата професионална дейност. Достатъчно основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по този ред е страната да има качеството на юрист, което е налице в случая, поради което становището, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА е неприложима, не може да бъде споделено. Настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд за неприложимост на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г., задължително за съдилищата по правилото на чл. 633 ГПК. В този случай за определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се отчете правната и фактическа сложност на делото, вида и количеството извършена работа от адвоката, участието в съдебни заседания и всички други относими към случая обстоятелства. В настоящия казус против съдебния изпълнител е бил предявен иск, с правно основание чл. 440 ГПК, в което производство той не е пасивно легитимиран да участва в процеса. С оглед на това, защитата на този ответник не може да бъде квалифицирана като такава с правна и фактическа сложност, независимо от материалния интерес по спора. Същевременно, извършената от адвоката работа се състои в изготвяне на отговор на исковата молба и становище по искането по чл. 248 ГПК, поради което въззивният състав приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 800 лв. се явява съответно на извършената работа. Съображенията, че следва да бъде отчетен материалният интерес, тъй като адвокатът отговаря имуществено за нанесена на клиента вреда, че част от възнаграждението се отнася за осигуровки и данъци, че сумата е приравнена на юрисконсултското възнаграждение на другия ответник, се явяват неотносими към определяне на размера на дължимото по този ред възнаграждение, за което се ползват съвсем други критерии.

По така изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна, което обуславя потвърждаване на обжалваното определение.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 359 от 30.05.2024 г. по гр.д. № 90/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, в частта, с която е изменено Определение № 4

407/31.05.2023 г. по гр.д. № 90/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, като е намалено присъденото адвокатско възнаграждение, което „Алпинист 2000“ ЕООД следва да заплати на основание чл. 38, ал. 1, пр. 3 ЗА на адв. Ц. А. на 800 лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5