Решение № 136 от 09.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3252/2025
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 09.01.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. София, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100503252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 1079 от 22.01.2025 г., постановено по гр. д. № 53118/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 61-и състав, е допуснато на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между И. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и М. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. ****, с площ от 68,75 кв.м., състоящ се от две стаи /една преходна/, кухня и обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение № 10 с полезна площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, построено върху държавна земя, попадаща в III зона, който недвижим имот, съгласно схема № 15-1089048/20.09.2022 г., издадена от СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. ****, в жилищна сграда с идентификатор 68134.
1384.2167.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134. 1384.2167, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 68,75 кв.м., с прилежащи части – зимнично помещение № 10, с площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта –
***, над обекта – ***., при следните квоти: 1/2 ид.ч. за И.
Г. П.; 1/2 ид.ч. за М. Ц. Т..
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата М. Ц. Т., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за наличие на съсобственост между страните по делото. Оспорва извода на съда за настъпила преклузия за възражението за придобивна давност, като сочи, че видно от отговора на исковата молба ответницата е заявила, че оспорва иска като недопустим и неоснователен, както и че е налице съсобственост по отношение на процесния между нея и трето лице имот, а с молбата от 18.06.2024 г. е 1 оспорила възражението на ищеца, че родителите й са придобили имота по давност. Твърди, че от разпита на свидетеля Р.Х. се установява, че ответницата е получила владението върху имота от своите родители, които категорични били изразили волята си, че искат апартаментът да бъде неин. В тази връзка поддържа, че в нейна полза срокът на придобивната давност е изтекъл през 2002 г., като през този период П.Н. не е имала нито юридическа, нито практическа възможност да се противопоставя на упражняваното от М. Т. владение върху процесния апартамент. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Сочи, че видно от подадения отговор, ответницата е заявила, че не й е известно наличието на друг съсобственик на имота освен сестра й и следователно към момента на подаване на отговора ответницата е била наясно, че имотът е в режим на съсобственост между нея и сестра й.
Поддържа, че по делото не се установява осъществяването на самостоятелно владение от страна на ответницата с анимус да свои вещта изцяло. Намира за преклудирано възражението за придобивна давност, заявено от страна на ответницата, а освен това и за неоснователно. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответницата, чрез адвокат Е. Х., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. ****, с площ от 68,75 кв.м., състоящ се от две стаи /една преходна/, кухня и обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение № 10 с полезна площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, построено върху държавна земя, попадаща в III зона, който недвижим имот, съгласно схема № 151089048/20.09.2022 г., издадена от СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. ****, в жилищна сграда с идентификатор 68134.
1384.2167.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134. 1384.2167, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 68,75 кв.м., с прилежащи части – зимнично помещение № 10, с площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта –
***, над обекта – ***.
За да допусне до делба процесният недвижим имот при равни квоти от по ½ ид.ч., първоинстанционният съд е приел за преклудирано, както и за неоснователно заявеното от ответницата М. Ц. възражение за придобивна давност.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 17.12.1992 г. Й.А. Т. и Ц.П.Т. са придобили собствеността върху следния недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. ****, ет. №, с площ от 68,75 кв.м., състоящ се от две страи /една преходна/, кухня и обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение № 10 с полезна площ 7,14 2 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото построено върху държавна земя, попадаща в I I I зона. Ответницата е оспорила автентичността на положения подпис на кметския наместник – К.Г., което оспорване е оттеглено с изрично изявление на ответницата в проведеното на 01.10.2024 г. открито съдебно заседание пред Софийския районен съд. Следва да се отбележи и че доколкото ответницата черпи права от този договор в качеството й на наследник на купувачите по него, то за нея не е налице правен интерес да оспорва неговата автентичност.
По делото е представена схема на самостоятелен обект в сграда № 151089048/20.09.2022 г., издадена от СГКК – гр. София, от която се установява, че имотът има идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ****, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 68134. 1384.2167.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134. 1384.2167, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 68,75 кв.м., с прилежащи части – зимнично помещение № 10, с площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта –***, над обекта – ***.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Ц.П.Т. е починал на 21.03.2021 г. и е оставил за свои наследници по закон Й.А. Т. – съпруга, и дъщери П.Ц.Н. и М. Ц. Т., а след смъртта на Й.А. Т., настъпила на 23.03.2021 г., последната е наследена от П.Ц.Н. и М. Ц. Т. – дъщери. По пътя на наследственото правоприемство и на основание чл. 5, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН П.Н. и М. Т. са станали съсобственици на процесния апартамент при квоти от ½ ид.ч.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, том IX, рег. № 30675, дело 1651/2022 г. по описа на нотариус С.М., с рег. № 785 на НК, се установява, че на 23.12.2022 г. П.Ц.Н. е прехвърлила в полза на ищеца И. Г. П. притежаваните от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 29, находящ се в гр. ****.
С оглед изложеното дотук съдът намира за установено, че е налице съсобственост върху процесния недвижим имот, като всяка от страните в настоящото производство притежава ½ ид.ч. от правото на собственост.
Спорът пред въззивния съд се концентрира върху това дали ответницата М. Ц. е изключителен собствник на процесния имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
На първо място, следва да се посочи, че в делбеното производство не намира приложение общата разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 6, вр. чл. 133 ГПК относно преклудирането в срока за отговор на исковата молба на възраженията, посочени в чл. 342 ГПК, които имат обуславящо значение за обекта и участниците в имуществената общност и дяловете на последните. Възражението на ответника-съделител, че е придобил някой от делбените обекти по давност, по същество е възражение против включването му в делбата по смисъла на чл. 342 ГПК, което по силата на закона се преклудира след първото по делото заседание във фазата на допускане на делбата, и същото не е обхванато от приложното поле на задължителните указания на т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК относно преклудиране на възраженията за придобивна и погасителна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба в общия исков процес (решение №51/02.06.2016г. по гр.д.№68/2016г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №2 от 19.07.2021г. по гр.д.
№1856/2020г. на II г.о. на ВКС; решение № 51 от 02.06.2016 г. по гр. д. № 68 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение).
В конкретния случай, в отговора на исковата молба ответницата е изразила общо становище за неоснователност на предявения от ищеца иск за делба, като е оспорила възникването на съсобственост между страните по силата на представения нотариален акт. В проведеното на 21.05.2024 г. първо открито съдебно заседание ответницата не е заявила самостоятелни права върху процесния недвижим имот, позовавайки се на изтекла в нейна полза придобивна давност. За пръв път ответницата е заявила възражение за придобивна 3 давност едва с подаване на писмена молба от 18.06.2024 г., с която оспорва въведеното от ищеца с молба от 11.06.2024 г. основание за възникване на съсобствеността, а именно изтекла в полза на родителите на ответницата и нейни наследодатели – Й. Т. и Ц.Т., придобивна давност. Последното е заявено в условията на евентуалност – ако се установи неавтентичността на представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на който ищецът твърди Й. Т. и Ц.Т. да са придобили процесния недвижим имот.
По правния довод във въззивната жалба, че с молбата от 18.06.2024 г. ответницата е оспорила възражението на ищеца, че родителите й са придобили по давност процесния недвижим имот, като е заявила, че тя е придобила същия по давност следва да бъде посочено следното: Когато възражението за придобивна давност е евентуално и неговата основателност, а оттам и смисълът то да бъде заявено в делбеното производство, е в зависимост от обстоятелството дали друг съделител е заявил самостоятелни права върху имота в делбеното производство, възражението ще бъде преклудирано след като такива права са били заявени. В този смисъл в решение №50022 от 07.03.2022г. по гр.д.
Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35d820d8-afb6-43b3-ad7b-2986d8a0242c