Решение № 342 от 30.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500481 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на К. Б. Л. срещу разпореждане от 28.03.2025г. на ЧСИ Георги Каримов по изп.д. 20197920400080, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Жалбоподателката счита, че действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни, тъй като обжалваното разпореждане е немотивирано от същото не ставало ясно, кое е последното извършено изпълнително действие по делото, за да може да се провери, дали от извършването му е изминал двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като през последните 5 години не била получавала никакви уведомления от ЧСИ Каримов или от трето задължено лице за извършени каквито и да било изпълнителни действия по делото. Намира, че дори такива да са извършвани или да са искани от взискателя, те не са сред изброените в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителни действия, които прекъсват както теченето на погасителната давност, така и теченето на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за перемиране на изпълнителното производство. Прави извод, че липсата на такива поискани и предприети изпълнителни действия в продължение на две години води до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК, като прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да го прогласи, когато установи 1 осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Сочи, че е достатъчно, този срок да е изтекъл в който и да е период на изпълнителното производство, тъй като прекратяването на изпълнителното производство в тази хипотеза настъпва ipso jure - по силата на закона, независимо от извършването на нови изпълнителни действия след изтичането му, доколкото те не могат да възстановят с обратна сила изпълняемостта на принудителното право. Моли съда да върне делото на съдебния изпълнител със задължителни указания за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира разноски.

Постъпили са писмени възражения срещу жалбата от взискателя по делото – „ЕОС матрикс“ ЕООД, който я счита за неоснователна и недоказана, тъй като не са налице сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия. Анализира тълкуването, дадено с т.

10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Подчертава, че както поискването, така и предприемането, на такива изпълнителния действия прекъсва както давностния срок по ЗЗД, така и двугодишния перемпционен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Счита, че, видно от документите в кориците на изпълнителното дело, от образуването му през 2019 г. до днешна дата са налице редовно осъществявани, валидни и законосъобразни изпълнителни действия, свидетелстващи за процесуална активност на кредитора - взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД и поддържането на висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Прави извод, че не са налице законовите предпоставки за прекратяване на делото поради перемпция. Позовава се и на мотивите към т. 3 от ТР от 04.07.2024 г., постановено по ТД № № 2/2023 г. на ОСГТК, съгласно които перемпцията се прекъсва както с молба от взискателя (независимо дали поисканите действия са извършени впоследствие от съдебния изпълнител), така и с предприемането на всяко едно изпълнително действие от съдебния изпълнител, като ново писмено искане по делото, отправено от кредитора - взискател след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение и съответно следва да изтече нов двугодишен период на бездействие, за да се изпълнят предпоставките за прекратяване на производството, съдържащи се в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнително дело № 20197920400080 поради настъпила перемпция, предвид процесуалната активност на взискателя и редовно предприеманите действия в рамките на изпълнителното производство. Моли съда да остави без уважение частната жалба на длъжника К. Б. Л. по изп. дело № 20197920400080 по описа на ЧСИ Георги Николов Каримов, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Делото е постъпило в съда с мотиви на съдебния изпълнител по обжалваното действие (чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК), с които същият изразява становище за неоснователността на жалбата. Описва в хронологичен ред съществените обстоятелства във връзка с образуването на изпълнителното дело и предприеманите по него действия. Изтъква, че по настоящото изпълнително дело, от датата на образуването му (19.06.2019г.) до датата на депозиране на жалбата от К. Л. (15.04.2025г.) взискателите (първоначално 2 „ОТП Факторинг България" ЕАД, а впоследствие - „ЕОС Матрикс“ ЕООД) не са бездействали, а са отправяли надлежни искания за извършване на принудителни изпълнителни действия по отношение имуществото на длъжницата - жалбоподател за удовлетворяване вземанията си. Счита, че взискателите са били активни по време на процеса и са отправяли до ЧСИ в срок своите искания. Намира за неоснователен довода на жалбоподателката за немотивираност на разпореждането му, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство. Сочи, че в самото разпореждане ясно било написано, че искането за прекратяване на изпълнително дело № 20197920400080 поради настъпила перемпция и на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК е оставено без уважение именно поради липсата на законовите предпоставки за прекратяване. Възразява и срещу доводите за незаконосъобразност на това разпореждане поради това, че евентуално поисканите от взискателя и извършени от съдебния изпълнител действия не били сред изброените в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Подчертава, че взискателите са проявявали процесуална активност и в нито един момент в хода на изпълнителното производство не е изтекъл законово определения двугодишен срок на бездействие, задължаващ съдебния изпълнител да прогласи настъпилото прекратяване на производството, т.е. не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Настоява, жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

Въз основа на данните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело е било образувано на 19.06.2019г.

На 21.02.2020г. е постъпила молба от взискателя „ОТП факторинг България“ ЕАД за налагане на запор върху дружествените дялове на длъжницата К. Л. в „Кет-роял“ ЕООД и възбрана върху неин недвижим имот в с. Ерден.

На 04.07.2021г. взискателят е отправил нова молба до съдебния изпълнител да извърши справки за притежавано от длъжницата имущество и получавани доходи, както и да налага обезпечителни мерки върху него, като превежда постъпилите от изпълнението суми по сметка на взискателя. С оглед съдържанието й, тази молба следва да се тълкува като такава по чл. 18 от ЗЧСИ за възлагане от взискателя на частния съдебен изпълнител да определя начина на изпълнението, без да е необходимо изрично изявления от взискателя в този смисъл. Доколкото с нея изрично се възлага на съдебния изпълнител да налага обезпечителни мерки върху установеното имущество на длъжницата, следва да се приеме, че с тази молба са поискани съставомерни изпълнителни действия (насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана) по смисъла на т. 10 от ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК.

На 03.10.2022г. е постъпила молба от приобретателя на процесното вземане – „ЕОС матрикс“ ЕООД – за налагане на запор върху банковите сметки на длъжницата в „Юробанк България“ АД.

С последваща молба от 27.09.2023г. „ЕОС матрикс“ ЕООД е поискало от съдебния изпълнител да извърши справка за банкови сметки и доходи от трудови правоотношения и пенсия на К. Б. Л., като при наличие на такива - да 3 наложи запор върху тях.

На л. 109 от изпълнителното дело се открива нова молба от „ЕОС матрикс“ ЕООД от 21.05.2024г. с идентично съдържание.

На 12.07.2024г. взискателят е отправил молба до съдебния изпълнител да наложи запор върху сметките на Л. в „Общинска банка“ АД, а на 10.10.2024г. – друга такава молба за налагане на запор върху пенсията, получавана от Л. за осигурителен стаж и възраст.

Няма данни за отправени искания от взискателя след тази дата, но от нея до настоящия момент не е изтекъл период от две години.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Перемпцията е юридически факт, който представлява самостоятелно основание за прекратяване на образуваното изпълнително дело в случаите, в които взискателят не проявява достатъчна активност за удовлетворяването си.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, делото се прекратява по право, ако за период от две или повече години от образуването му взискателят не отправи искане за извършване на определено изпълнително действие, респ. такова не бъде предприето от съдебния изпълнител. Във връзка с това, съдебната практика (ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. 3/2015г. на ВКС, т. 5) приема, че трябва да се държи сметка за разликата между предприемане на съответното изпълнително действие и законосъобразното настъпване на материалноправните последици от него, а именно - погасяване на правото поради постигнатото по принудителен ред изпълнение. Това уточнение е съществено, тъй като условие за преодоляването на перемпцията е единствено отправянето на искане за извършване на изпълнително действие, но не и постигането на целения с него правен резултат. Това законодателно решение има за цел да санкционира взискателя за собственото му пасивно поведение, а не да го натоварва с последиците от бездействието на съдебния изпълнител или незаконосъобразността на неговите действия в случаите, в които способът не е осъществен надлежно. Така даденото тълкуване съответства на точната формулировка на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съгласно която перемпция настъпва в случай че взискателят по делото не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

Следователно, значение има единствено активността на взискателя в ангажирането на определен изпълнителен способ (т.е. неговото поискване), но не и дали органът по изпълнението е предприел мерки за неговото осъществяване, нито дали то е било успешно.

С оглед тези принципни съображения и при съобразяване с анализираната по- горе хронология на исканите от взискателя изпълнителни действия, съдът намира, че в хода на цялото производство са извършвани консистентни действия по събиране на дълга и са прилагани различни изпълнителни способи въз основа на получените данни за наличното имущество на длъжницата. Взискателят е проявявал необходимата процесуална активност и регулярно (през периоди, по- кратки от две години) е инициирал изпълнителни действия, предотвратяващи перемирането на делото.

Във връзка с това следва изрично да се отбележи, че всички тези действия са били „изпълнителни“ съгласно тълкуването, дадено с т. 10 от ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана), а с това – съставомерни по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и годни да прекъснат изтичането на двугодишния перемпционен срок.