Решение № 68 от 18.04.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Търговище, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Д. при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Д. Административно наказателно дело № 20233530200030 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е-ТРАНС-07“ ЕООД гр.Търговище, представлявано от управителя Х. М. М., чрез процесуален представител адвокат Д. П., против НП № 38-0003250 от 29.11.22 година на Директор РД „АА“, гр. Русе, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание -„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП. Редовно призован, не се явява лично. Явява се адвокат П., който поддържа жалбата, с молба НП да бъде отменено на посочените основания. Претендирани са разноски.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо към преписката, същият излага съображение, че оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираният адвокатско хонорар.

След запознаване на представените писмени материали по делото и събраните в съдебно заседание писмени доказателства, съдът установи следното: В обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение извършено от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - на 08.03.2022 година около 15:05 ч. в гр.Търговище, кв.Въбел, Е-Транс-07 ЕООД притежател на лиценз на Общността с № 15834 за международен превоз на товари, като лицензиран превозвач е извършил превоз на товари – стъкло от Търговище за Тузла, Р.Турция, с водач Х. М. М. без валидно удостоверение за 1 психологическа годност, видно от справка „Регистър психологически изследвания на водачите“. Водачът бил без валидно удостоверение за психологическа годност от 04.02.2022 г. до 07.05.2022 г. превозът е извършен на 08.03.2022 г. с автомобил Волво ФХ от категория N 3 с рег. № Т3773КК.

Нарушението било констатирано при извършване на комплексна проверка на фирмата на 23.09.2022 г. на основание писмо с рег.№ 64-00-55-233/15.08.2022 г. в гр.Търговище, ул.Никола Маринов № 5.

За констатираното административно нарушение е съставен АН № 327241 от 23.09.22 г., връчен на управителя. АУАН е подписан без възражения. Такива не са постъпили и по срока по ЗАНН. На основание АУАН е издадено и обжалваното НП № 38-0003250 от 29.11.22 г., подписан и връчен също на управителя на дата 22.12.22 година. Приложени са разпечатка от регистъра на психологическите изследвания за водача М., пътен лист серия Т № 0570527, 2 бр. международни товарителници, извлечение от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуалното състояние на жалбоподателя, справка за лиценза на жалбоподателя, писмо до управителя на фирмата, данни за водача, разпечатка от тахографа ползван от водача М..

Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, а по същество основателна.

Съгласно приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Предвид на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прие за безспорно доказано, че на 08.03.2022 г. транспортното предприятие е извършило превоз на товари, без водача Х. М. М. да притежава валидно Удостоверение за психологическа годност.

При проверка законосъобразността при издаване на АУАН и НП, съдът установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП следва да съдържат определени изрично изброени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити- описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

В случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за това, че транспортното предприятие е допуснало осъществяването на дата 08.03.22 година превоз на товари от гр.Търговище за Тузла, Р.Турция с автомобил волво ФХс рег. № Т3773КК, с водач Х. М. М., който водач не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

В НП е посочено, че с описаното адм. нарушение е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Съгласно така посочената разпоредба, същата вменява изисквания към лицензираните превозвачи, че същите „...могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за 2 управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,ал.1 от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП“.

Така дефинирана, нормата на закона разкрива същността си на едно общо правило за поведение, но по отношение на конкретни изисквания за : възраст, правоспособност и психологическа годност, която препраща било към Наредба по чл. 7, ал. 3 от ЗАвПр, която в случая е Наредба №33 от 03.11.99 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, било тази по чл. 12б, ал.1, а именно Наредба № Н-18 от 27.06.08 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, било според посоченото в чл. 152, ал. 1,т. 2 от ЗДвП, респективно Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Т.е. конкретните задължения за субектите се съдържат в друг закон и съответно в друг подзаконов нормативен акт, какъвто обаче дори не е посочен, а още по-малко конкретна разпоредба от него. Кое задължение и дали въобще е от този подзаконов нормативен акт, за който съдът предполага, че наказващия орган е имал предвид в акта и НП е следвало конкретно да се спази, не става ясно от твърде общото описание в АУАН и НП, като в конкретния случай и в акта, и НП е посочена само общата разпоредба, тази по чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвПр, която нищо конкретно не вменява на наказания субект.

В самото НП липсва посочване, пред кой Районен съд същото подлежи на обжалване.

Непосочването на описаните по-горе данни в НП са липса на реквизитите по чл. 57, ал.1, т.6 и т.13 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение на административно производствените правила. Това нарушение не може да бъде санирано в съдебното производство.

Неотразяване на всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН в тази връзка, накърнява правото на защита на привлеченото към адм. отговорност лице, лишавайки го от възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение, в това число и кои законни разпоредби е нарушило.

При така изложеното по-горе, съдът намира НП за издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и следва да бъде отменено, а жалбата уважена.

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 720 лева с ДДС - платено адвокатско възнаграждение, за което са депозирани фактура, вноска бележка, списък за разноските. Представен е договор за правна защита и съдействие от 3

22.12.2022г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., без ДДС. Видно от вносната бележка договореното възнаграждение е платено. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал.2, т.2 при интерес от 1000 лв. до 10000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е видно, че договореното възнаграждение съответства на размера на оспорваната имуществена санкция от 3000 лв. - 600 лв. без ДДС, съответно – 720 лв. с ДДС. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 720 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 38-0003250 от 29.11.22 година на Директор на РД „АА“, гр. Русе, с което на „Е-ТРАНС-07“ ЕООД, ЕИК 204086290 гр.Търговище, кв.Запад, бл.58, вх.Б, ет.2, ап.19 представлявано от управителя Х. М. М., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр и на основание чл. 96г, ал. 1, пр.1 от ЗАвПр е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр. София, да заплати на „ЕТРАНС-07“ ЕООД, ЕИК 204086290 гр.Търговище, кв.Запад, бл.58, вх.Б, ет.2, ап.19 представлявано от управителя Х. М. М., сумата от 720 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5