Определение № 1840 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1840 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501523 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ:

180978004, с адрес: ***, представлявано от адвокат Е. И. , против Определение №714/13.02.2026 г., постановено по гр. дело № 1007/2025 г. по описа на Районен съд -Асеновград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение № 5484/10.12.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се твърди, че макар ищцата да е направила изричен отказ от иска, действителната причина за десезирането на съда е извънсъдебно уреждане на спора между страните. Твърди, че след завеждане на делото ответниците са сключили извънсъдебно споразумение с ищцата и са удовлетворили претенцията . Намира, че в тази хипотеза отговорността за разноските следва да се понесе от ответниците, тъй като те са дали повод за образуване на производството. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на жалбоподателя.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. М. З. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника ст. юрк. Д. Н., заявяват становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба.Изтъкват, че по делото липсват каквито и да било писмени или други доказателства за твърдяното извънсъдебно споразумение. Поддържат, че при отказ от иска приложимото правило е това на чл. 78, ал. 4 от ГПК, според което разноски се дължат единствено на ответната страна. Молят обжалваният акт да бъде потвърден.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е 1 подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Н. Ц. Н., с ЕГН **********, чрез пълномощника ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: 180978004, с адрес:

***, представлявано от адвокат Е. И. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за заем № 5254803/18.10.2024 г. е недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и срещу второто ответно дружество за признаване за установено, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство № 5254803 е нищожен, поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

Представен е пред първоинстанционния съд Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2025 г., сключен между ищцата и адв. ЕАД Е. И., с който е договорена безплатна адвокатска помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. – ищцата е материално затруднена. Представено е и пълномощно от ищцата в полза ЕАД Е. И..На 02.12.2025г. е подадена молба от ищцата , с която заявява, че на основание чл.233 от ГПК прави отказ от исковете , както и че оттегля пълномощията на адвоката си. С постановеното по делото Определение № 5484/10.12.2025 г. е прекратено производството по гр. дело № 1007/2025 г. по описа на РС Асеновград поради отказ от предявените искове.От страна на пълномощника на ищцата е депозирана на 16.12.2025г. молба по чл.248 от ГПК, с която е поискано неговото допълване с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.

248 ГПК, като е приел, че с оглед направения отказ от исковете ищцата няма право на разноски,а такива се дължат на ответниците с оглед разпоредбата на чл. чл.78, ал.4 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

Съгласно общото и императивно правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на делото право на разноски има единствено ответникът. Тази норма почива на принципа, че ищецът, който сам се отказва от търсената защита, признава неоснователността на своята претенция, поради което понася негативните последици от това.В съдебната практика е изведено изключение от този принцип: правото на разноски се запазва за ищеца/пълномощника му, само ако се докаже, че отказът от иска или оттеглянето му са обусловени от доброволно изпълнение от страна на ответника, предприето в хода на образуваното съдебно производство. В този случай се приема, че ответникът с поведението си е признал правото и е дал повод за завеждане на делото.

В настоящия случай пред настоящата инстанция липсват доказателства за прилагане на това изключение. По делото не е представено твърдяното от 2 жалбоподателя извънсъдебно споразумение, доказващи удовлетворяване на претенцията от страна на ответниците. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, страната, която претендира благоприятни за себе си правни последици, дължи тяхното пълно и главно доказване. Адвокатът, черпещ права от твърдението за извънсъдебно споразумение, е следвало да ангажира безусловни доказателства за него, което не е сторено нито пред районния съд, нито пред настоящата въззивна инстанция. В молбата си за отказ от иска самата ищца не е посочила като мотив сключено споразумение, а просто е десезирала съда и е оттеглила пълномощното на адвоката си. Изолираните твърдения в частната жалба на адвоката, чието пълномощие е било оттеглено от ищцата , не съставляват законов източник на доказателствена сила.При липса на ангажирани доказателства за извънсъдебно уреждане на спора, за съда остава меродавен единствено обективният факт на прекратяване на делото поради отказ от иска. Поради това приложение намира единствено нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в тежест на ответната страна се явява изцяло неоснователно, а първоинстанционното определение – правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №714/13.02.2026 г., постановено по гр. дело № 1007/2025 г. по описа на Районен съд –Асеновград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3