Решение № 375 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000268 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.613а,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №33 от 05.04.2024 г.,постановено по т.д.№42/2023 г. по описа на Окръжен съд-С.,е отхвърлена като недоказана и неоснователна молбата на "П.и.” ООД, със седалище и адрес на управление: с. С., комплекс „П.“, офис № 1, общ. С., обл. С., с ЕИК ***, представлявано от управителя А.И.Д., депозирана чрез адв. С. Х., с която е поискано съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.06.2023 г., да открие производство по несъстоятелност на дружеството, да постанови прекратяване дейността на търговското предприятие на дружеството, да назначи временен синдик и да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки.

Със същото решение е осъдено дружеството-молител „П.и.” ООД, със седалище и адрес на управление: с. С., комплекс „П.“, офис № 1, общ. С., обл.

С., с ЕИК ***,представлявано от управителя А.И.Д., да заплати по сметката на ОС - С. държавна такса в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от „П.и.” ООД-с.С., общ. С., обл. С., с ЕИК ***,чрез пълномощника на дружеството адв. С. Х.,в която се поддържа,че обжалваното решение е незаконосъобразно и 1 неправилно,поради противоречие със съществени процесуални правила,нарушение на материалния закон и необоснованост.Изложен е довода,че съдът не е обсъдил задълбочено и в тяхната взаимосвързаност доказателсвата по делото,не е оценил правилното им значение и не е направил адекватни на тях фактически и правни изводи.Твърди се,че решението е основано върху неверни фактически констатации,несъответстващи на фактическите твърдения на молителя и на приетите писмени доказателства.Подробни обстоятелства и аргументи в тази насока са развити в жалбата.Твърди се още,че съдът не е извършил преценка на неплатежоспособността на дружеството-молител въз основа на цялостното му икономическо състояние,както е според константната съдебна практика,а е базирал изводите си само върху един от елементите,индикиращи икономическото състояние на предприятието-показателите за ликвидност,като не е съпоставил тези показатели с всички останали факти,характеризиращи платежоспособността и общото икономическо състояние на търговеца,за да отговори правилно,обосновано и законосъобразно на въпроса доколко в конкретния случай част от показателите за ликвидност отразяват адекватно икономическата реалност.Според жалбоподателя,фиксацията на съда върху коефициентите за ликвидност и то само върху част от тях,без да се отчита и анализира причината за техните стойности в конкретния случай-обикновена счетоводна неточност-е довела до неправилния извод,че с краткотрайните си активи дружеството „спокойно може да изплати текущите си задължения“.Изложени са и обстоятелства за обосноваване на твърдението за наличието на счетоводна неточност в счетоводството на дружеството,невзета предвид от първоинстанционния съд при преценката за платежоспособността.

Жалбоподателят твърди,че няма ликвидни краткотрайни активи,освен парична наличност от 58 000 лв.,че повeче от година изцяло е преустановил търговската си дейност и не формира никакви приходи,без това обаче да води до намаляване на текущите му разходи,включително и публични задължения,че през целия анализиран период дружеството е в „стрес зоната“ по Алтман,че има коефициенти за ефективност на разходите,коефициенти за рентабилност и финансова автономност много под референтните стойности и е в перманентно и пълно просрочие на всички задължения.Тези негови твърдения не били обсъдени в обжалваното решение,с оглед на което жалбоподателят счита,че съдът е нарушил чл.236,ал.2 от ГПК.Намира още за неправилен извода на съда,че не е налице трайно обективно състояние на невъзможност на молителя да плаща текущите си задължения без опасност по смисъла на чл.631 от ТЗ за интересите на кредиторите,които са свързани лица с молителя по аргумент на §1,ал.2 от ДР на ТЗ.За неправилен и противоречащ на материалния закон счита и направения в атакуваното решение извод,че имуществото,с което разполага молителят е достатъчно за покриване на претендираните задължения.Посочва в тази връзка,че взетото в предвид от съда имущество представлява дълготрайни материални активи,които не участват при изчисленията за ликвидността и че такива активи не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,тъй като предвид предназначението им,без тях предприятието не би могло да 2 осъществява своята дейност и ако ги осребри би преустановило работа.Излага и аргумента,че дори хипотетично да се приеме,че притежаваните от молителя материални активи не са дълготрайни,а краткотрайни,съдът не може да направи законосъобразна преценка на икономическото състояние на длъжника само въз основа на балансовата стойност на тези активи,без да изследва тяхната ликвидност,а в случая подобно нещо не е сторено.

Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови въззивно решение по съществото на спора,с което да се уважи молбата на „П.и.“ООД по чл.625,предл. първо,във вр. с чл.608,ал.1,т.1 във вр. с чл.630 от ТЗ.

Към жалбата си прилага счетоводен баланс на дружеството за 2023 г.,приет по настоящото дело като писмено доказателство и по заявено в същата жалба искане е допусната от настоящия съд съдебно-счетоводна експертиза в отговор на конкретно формулирани в жалбата въпроси.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а и със събраните по делото доказателства,включително и тези,събрани във въззивното производство,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-търговско дружество/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен предвиденият в закона срок.Наред с това обжалваното решение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.Предвид изложеното процесната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

По съществото на жалбата:

Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно основание чл.625 от ТЗ,подадена от “П.и.”ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.С.,област С.,комплекс “П.”,офис №1,представлявано от управителя А.И.Д..Молбата е подадена чрез пълномощника на дружествотоадв. С. Х. и с нея е поискано от съда на основание чл.607а във вр. с чл.630,ал.1 от ТЗ да бъде постановено решение,с което да се констатира неплатежоспособността на дружеството-молител,да бъде обявена същата и да се определи началната й дата,да се открие производство по несъстоятелност на дружеството,да се постанови прекратяване дейността на предприятието му,да се назначи временен синдик и да се допусне обезпечение чрез налагане на запор,възбрана или други обезпечителни мерки.

По повод на заявените в молбата искания са изложени следните твърдения от молителя:

Същият твърди,че е дружество,учредено през 2005 г. за извършване на търговска дейност в областта на строителството и продажбата на ваканционни недвижими имоти,а през 2006 г. построил ваканционен комплекс - апартхотел „П.“, с РЗП 8 498.45 кв. м., като 1/3 от жилищната част е била продадена на трети лица. Твърди още,че впоследствие дружеството изкупило обратно 3 няколко самостоятелни обекта и в момента притежава право на собственост върху 75.80 % от РЗП и от ид. части от общите части на сградата.Твърди,че не притежава други източници на приходи, освен продажбата на самостоятелни обекти в апартхотела и отдаване под наем на такива обекти за временно настаняване, като последната дейност е била преустановена от дълго време, поради липса на интерес и нерентабилност,а поради свиване на пазара на ваканционни недвижими имоти и рязкото им поевтиняване дружеството започнало да изпитва системни затруднения в обслужването на задълженията си към етажната собственост,както и публични-по ЗМДТ.Същевременно,както се твърди в молбата,твърде ниския процент на събираемост на дължимите по ЗУЕС плащания на останалите собственици в комплекса,перманентно се налагало дружеството-молител да покрива дефицитите,като осигурява необходимото финансиране на неотложни ремонти и обновления,отопление,охрана,поддръжка и редица други дейности,за да може комплексът да функционира и да не се руши.

Хроничната липса на собствени приходи и необходимостта от обслужване на неотложните си задължения,наложило дружеството да привлича средства чрез заеми от свързани лица-търговски дружества и мажоритарния съдружник.Изложени са твърдения,че към датата на подаване на молбата дружеството има ликвидни и изискуеми задължения в общ размер на 2 623 498,54 лв.,които не се обслужват поради липса на средства и че не извършва дейност от 28.02.2023 г. и не реализира приходи,което непрекъснато и сериозно влошава финансово-икономическото му състояние.Твърди се,че комплексът не функционира поради липса на средства и напълно липсва интерес към закупуване на самостоятелни обекти в апартхотела.При тези факти,както поддържа молителят,е налице трайна невъзможност същият да обслужва текущите си задължения към кредиторите.Изложено е и твърдението,че дружеството няма вземания от трети лица и не притежава КМА,а и не разполага с парични средства,като е изпаднало в неплатежопоспособност от 31.06.2023 г.

На база горните твърдение е заявено в молбата по чл.625 от ТЗ,че са налице предпоставките по чл.607а във вр. с чл.608 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на

“П.и.”ООД-поради неплатежоспособност.

С обжалваното решение №33 от 05.04.2024 г.,постановено по т.д.

№42/2023 г. по описа на Окръжен съд-С.,горната молба по чл.625 от ТЗ е отхвърлена,като е прието,че в случая не е налице трайно обективно състояние на невъзможност на молителя да плаща текущите си задължения,както и че имуществото,с което молителят разполага е достатъчно за покриване на претендираните задължения,без опасност по смисъла на чл.631 от ТЗ за интересите на кредиторите,които са свързани лица с молителя по аргумент на §1,ал.2 от ДР на ТЗ.

По подадената молба от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ въззивният съд приема следното:

Освен събраните в първата инстанция писмени доказателства и 4 експертни заключения,въззивният съд,при преценката си за основателността на молбата,взема предвид и събраните във въззивното производство доказателства-представеният и приет счетоводен баланс на дружествотомолител “П.и.”ООД с ЕИК *** за 2023 г. и заключението на съдебносчетоводната експертиза,назначена от настоящия съд,изготвено от вещото лице П. Т.,неоспорено от молителя и кредитирано от съда като обосновано,обективно,безпристрастно и професионално извършено.

Така от заключението на вещото лице П.Т.,базирано върху счетоводните баланси за активите и пасивите и показатели за финансово състояние на “П.и.”ООД към четири балансови дати-31.12.2021 г.,31.12.2022 г.,31.12.2023 г. и 31.07.2024 г.,се установяват следните обстоятелства:

Към 31.12.2023 г. дружеството има задължения по сметка 401 „Доставчици” общо в размер на 23 680,54 лв.,а към 31.07.2024 г.-в размер на 24 578,77 лв.Към същите две дати има осчетоводени задължения по сметка 493-“Разчети със собственици”-етажна собственост “П.”-в размер от по 5 780,90 лв.,а по сметка 496 “Разчети по отсрочени данъци” има задължения в размер от по 194 716,04 лв. към двете посочени дати,формирани от лихви по договор за заем от 01.09.2019 г. и договор за заместване в дълг “С.”ООД от 31.05.2022 г.По сметка 499 “Други кредитори” дружеството има задължения към същите две дати към етажна собственост “П.” в размер от по 755 437,92 лв.