Определение № 2113 от 03.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2113 гр. София, 03.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100500479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 78 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 72990/21.10.2024 г. по регистъра на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението „Топлофикация София“, ЕИК 831609046, срещу Постановление от 08.10.2024 г. по изпълнително дело № 20247900402112 по описа на ЧСИ М., рег. № 790 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по изпълнението да се намали адвокатското възнаграждение от 300 лв. на 200 лв.

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като било само за образуване на изпълнителното дело, последното не представлявало фактическа или правна сложност и не били извършвани последващи действия, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по делото. Дължимите суми били изцяло изплатени в срока за доброволно изпълнение. Излага аргументи, че и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не била определена правилно, като следвало да се вземе предвид само вземането, предмет на изпълнителния лист, но не и таксите и разноските в изпълнението. Моли съда да намали адвокатското възнаграждение на 200 лв., както и да намали съответно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Насрещната страна по жалбата и взискатели по изпълнителното дело – С.П.Х. и И.П.И., в предоставения срок за отговор не са изразили становище.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е 1 посочил, че определеното възнаграждение не е прекомерно, съобразено е с минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. и с правната и фактическата сложност на делото и е в размер на по 150 лв. за всеки от взискателите. Оспорва представителството на пълномощника на взискателя да е само за образуване на изпълнителното дело, като излага съображения, че същият бил извършил справки във връзка с посочения от взискателя изпълнителен способ.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20247900402112 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба от 19.09.2024 г. на С.П.Х. и И.П.И. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 05.09.2024 г. по гр.д. № 14584/2023 г. по описа на СРС, 144 състав, за сумата от 1268 лв., представляваща разноски по делото.

Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи способите за изпълнение на събиране на вземането. Заявлението е подадено от представител – адв. П.К., като е представен и договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ М. във връзка с изпълнителния лист от 05.09.2024 г. и цялостно процесуално представителство по същото.

Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв., като договорът има значението на разписка за платената сума.

На 25.09.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е получила покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че следва да заплати сумите по изпълнителния лист – 1268 лв. – присъдени разноски, 300 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, и 331,78 лв. – такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, или общо дължима сума в размер на 1899,78 лв.

Видно от Запорно съобщение от 19.09.2024 г., получено от „Общинска банка“ АД на 20.09.2024 г., ЧСИ е наложил запор върху сметките на длъжника в банката.

2

Установява се от изходящо от „Общинска банка“ АД писмо от 24.09.2024 г., постъпило при ЧСИ на 26.09.2024 г., че от банковата сметка на длъжника банката е превела изцяло дължимата сума в размер на 1899,78 лв.

Срещу определените разноски е постъпило възражение от длъжника от 03.10.2024 г. Същото е с вх. № 68675/07.10.2024 г. по изпълнителното дело. В същото е посочено, че адвокатският хонорар е прекомерен, като е поискано намаляването му от 300 лв. на 200 лв., поискано е и съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, в основата за образуването на която да не се включва адвокатското възнаграждение.

С обжалваното Постановление от 08.10.2024 г. ЧСИ е отказал да намали размера на разноските.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Компетентен да се произнесе по искане за изменение на начислени разноски по изпълнителното производство е съдебният изпълнител, чийто акт, постановен по възражение на длъжника срещу размера на разноските, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени на длъжника, включително тези за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, направени от взискателя.

Безспорно по делото и установено от представените доказателства е обстоятелството, че взискателите са възложили на адвокат изготвянето на молба за образуване и представителството по процесното изпълнително дело, за което е уговорена сумата от 300 лв.

Установи се от представените документи, че частният съдебен изпълнител е отказал да намали възнаграждението на 200 лв.

Съдът счита, вземайки предвид характера на действията, извършени от 3 представителя на взискателя по изпълнителното дело, че правната и фактическата сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери, по-големи от минималните, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на същата към 18.09.2024 г. /датата на договора за правна защита и съдействие/.

Действията по изпълнителното дело се изчерпват с подаването на заявлението за образуване на същото, в което е посочено частният съдебен изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и да определи на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ способите за изпълнение на събиране на вземането. Посочването на способ за изпълнение, в случая налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, е част от задължителното съдържание на молбата/заявлението за образуване на изпълнително дело, поради което следва извод, че към този момент не следва да се начисляват разноски в тежест на длъжника за водене на делото.

Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка и предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството вследствие на осъществено представителство. След като не са представени доказателства за осъществено такова представителство, разноски в тежест на длъжника за водене на изпълнителното дело не се дължат.

Следва да бъде посочено, че поканата за доброволно изпълнение е достигнала до длъжника на 25.09.2024 г., а „Общинска банка“ АД е превела дължимите суми още на 24.09.2024 г., като длъжникът не е имал възможност да изпълни доброволно задължението си в предоставения с ПДИ двуседмичен срок.

Въззивният съд приема обаче, че договореният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен с оглед обстоятелството, че взискателите по делото са двама и всеки от тях има право да му бъдат възстановени сторените разноски за образуване на изпълнителното дело. Доколкото не се установява друго от договора за правна защита и съдействие, следва да се приеме, че уговореното възнаграждение е именно по 150 лв. от всеки от взискателите, което е под минималния размер от 200 лв., предвиден в НМРАВ.

Водим от горното съдът приема, че отговорността на длъжника пред 4 взискателя за разноски не следва да се намалява, поради което жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение в тази част.

При този извод съдът не следва да преизчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото същата е изчислена, като е взето предвид адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв., а съгласно ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите такси и се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането.

С оглед на горните изводи на съда, жалбата е изцяло неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 72990/21.10.2024 г. по регистъра на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, депозирана от длъжника по и з п ъ л н е н и е т о „Топлофикация София“, ЕИК 831609046, срещу Постановление от 08.10.2024 г. по изпълнително дело № 20247900402112 по описа на ЧСИ М., рег. № 790 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по изпълнението да се намали адвокатското възнаграждение от 300 лв. на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител и на страните за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5