Определение № 25674 от 20.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25674 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110162337 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от В. М. Н. против „ТФС“ АД с искане клаузата на чл.

14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.03.2022 г. да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с чл. 33 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК и в противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2022 г. страните сключили Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който в полза на кредитолучателя е издадена кредитна карта, чрез която се усвоява предоставената сума в размер на 500 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на сумите 12 месеца, считано от датата на усвояване, при лихвен процент в размер на 18,5 %, ГПР – 34,88 % и обща дължима сума по кредита – 581,52 лева. Страната поддържа, че в чл.

14, ал. 1, т. 3 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да изплаща съобщения на потребителя и да начислява такси за това, съгласно ценова листа, а именно такса в размер на 20 лева за всяко уведомление. Процесуалният представител на страната поддържа, че процесната клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 33 ЗПК, тъй като с нея се цели заобикаляне изискванията на закона, а именно, че при забава на длъжника, кредиторът има право да начислява законна лихва за забава, но не и допълнителни такси. Посочва, че така уговорената клауза е неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такси от по 20 лева за изпращане на всяко едно уведомление, което довежда до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума. В допълнение са изложени съображения, че процесната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като таксата от 20 лева се начислявала за всяко изпратено уведомление и по този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск. С подадения отговор са оспорени поддържаните в исковата молба доводи за нищожност и неравноправност на процесната клауза от договора, както и че същата е сключена в противоречие с добрите нрави. Процесуалният представител на страната поддържа, че видно от съдържанието на съглашението и общите условия таксата за изпращане на уведомление се начислява за предоставяне на дейности по подготовка и 1 изпращане на уведомление до клиента. В подадения отговор са изложени съображения, че таксата е предвидена и се дължи с цел покриване на присъщи разходи за обработка на задължението, които дейности произтичат от естеството на договора и част от тях са посочени в него. В допълнение представителят поддържа, че се касае за разходи, свързани с неизпълнението на длъжника и е несправедливо същите да останат в тежест на кредитора.

Изложени са твърдения, че не е налице начисляване на допълнително обезщетение, тъй като таксата се дължи за доставена услуга и няма характера на обезщетение или неустойка. По развитите съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените от дружеството съдебни разноски.

Ведно с отговора на исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с за прогласяване на нищожността на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.03.2022 г. е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на облигационно правоотношение с ответника с предмет описан в исковата молба, както и че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от съглашението е недействителна съгласно разпоредбите на ЗПК, неравноправна по ЗЗП, а при условията на евентуалност е нищожна като противоречи на добрите нрави.

При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че 09.03.2022 г. страните сключили Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който в полза на кредитолучателя е издадена кредитна карта, чрез която се усвоява предоставената сума в размер на 500 лева, като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от съглашението при неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да изплаща съобщения на потребителя и да начислява такса за това, съгласно ценова листа, а именно такса в размер на 20 лева за всяко уведомление

По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба и отговора документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.09.2023 г. от 09.45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото 2 определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3