Решение № 239 от 03.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Плевен, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500435 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 24 от 26.02.2024година, постановено по гр.д. № 653/2021г.

Никополски районен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Г. Т. Л. против В.

Т. Л. иск по чл.30 от ЗН, за намаляване на дарението направено от наследодатЕ.та им Л. Х.

С. на В. Т. Л., с нот.акт № ***, том.9, рег.№ ***, н.д. № 1321/2015г. от 02.09.2015г. и с нот.акт № ***, том.9, рег.№ ***, н.д. № 1321/2015г. от 02.09.2015г., като недоказан.Със същото решение е отхвърлен и иска за съдебна делба на подарените имоти :ПИ с идентификатор ***, - НИВА, с площ от 10401 кв.м., находящ се в землището на с.***, в м. „***“, четвърта категория, при граници и съседи: ***; ***, ***, ***.и ПИ с идентификатор *** - НИВА, с площ от 3009 кв.м., находящ се в землището на с.***, в м. „***“, четвърта категория, при граници и съседи: ***; ***, ***, *** и ***, като неоснователен и недоказан.

Допусната е съдебна делба между Г. Т. Л., В. Т. Л., Е. И. Л., В. Д. Л. и Д. Д. Л. на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** недървопроизводителна горска площ, с площ от 1872 кв.м., находящ се в землището на с.***, общ.Гулянци, м.„***“, шеста категория, при граници и съседи: ***; ***4, ***, *** и ***, при квоти за: Г. Т. Л. - 3/12 ид.ч. от допуснатия до делба имот; В. Т. Л. - 3/12 ид.ч. от допуснатия до делба имот; Е. И. Л. - 2/12 ид.ч. от допуснатия до делба имот; В. Д. Л. - 2/12 ид.ч. от допуснатия до делба имот; Д. Д. Л.

- 2/12 ид.ч. от допуснатия до делба имот.

1

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.30, ал.1 от ЗН и не са допуснати до делба земеделските земи-предмет на дарението, чиято редукция се иска, е подадена въззивна жалба от ищеца Г. Т. Л., чрез пълномощникът му адв.

И. Н. от АК-Плевен.В жалбата се правят оплаквания, че решението на районния съд в тези му части е неправилно, тъй като РС е направил погрешен извод, че в наследството има и други два имота - нива и лозе, от стойността на които следва да се попълни запазената част.

В жалбата са наведени следните доводи : Двата имота са нива с площ от 5,100 дка и лозе с площ от 1,679 дка и те са били продадени от наследодатЕ.та Л. С.. След като в исковата молба ищецът Г. Л. изрично е посочил, че в наследството няма други активи и пасиви, с които би могла да се попълни запазената му част и ответницата В. Л. не е направила възражение, нито е посочила такива имоти, то изводът на РС-Никопол, респ. решението в тази му част са неправилни. Поради това въззивника моли да бъде отменено решението на PC-Никопол в обжалваната част, като неправилно и да се постанови друго по същество, с което да се уважи иска за редукция е и да се допусне делба на двата имота, като му се присъдят и разноските по водене на делото във втората инстанция.

Въззиваемата В. Л., чрез пълномощника си адв. Д. Н. е взела становище, че решението на Никополски РС е правилно и законосъобразно, поради което жалбата против него следва да бъде оставена без уважение по изложените в отговора съображения.Моли за присъждане на разноски и прави искане за редукция на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна. Счита, че ищецът е този, който е следвало да установи какво се е случило с другите два притежавани от общата наследодатЕ. имота, а тя няма правен интерес от това да установява, че те са били в патримониума на наследодатЕ.та и са останали в наследството след смъртта и. Поради тези съображения счита иска за редукция на дарениято за недоказан и поради това –неоснователен.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на описаните по-горе три недвижими имота от наследството на Л. Х. С., б.ж. на с.***, Плевенска област, починала на 26.12.2018г., находящи се в землището на с. ***. В исковата молба се твърди, че единственият имот, който е останал в наследството се намира в м.“***“ и е допуснат до делба, като в тази част решението на първоинстанционният съд е влязло в сила. По отношение на другите две ниви се твърди и се установява, че те са дарени на ответницата В.

Т. Л.-нейна дъщеря, с нот.акт № ***, том.9, рег.№ 5442, н.д. № 1320/2015г. от 02.09.2015.

НаследодатЕ.та Л. Х. С. е дарила на В. Т. Л. и притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от УПИ IX152, в кв.61, находящ се в с.***, ул. „***“ № 26, с площ от 880 кв.м. и 4/6 ид.ч. от построените в него: жилищна сграда от 78 кв.м.. лятна кухня от 30 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ VII-153, УПИ VIII-151 и УПИ X-153., с нот.акт № ***, том.9, рег.№ ***, н.д. № 1321/2015г. от 02.09.2015г. По този начин Л. Х. С. още приживе се е разпоредила с поголямата част от имуществото си в полза на дъщеря си – ответницата В. Т. Л., като в 2 наследството е останала само ½ ид.ч. от нивата от 1872кв.м. – предмет на делбата. По отношение на жилищния имот УПИ IX-152, се твърди че той е бил поделен с ответницата в отделно производство, приключило с влязло в сила решение по приложеното гр.д. № 110/2019г. на Никополски РС.Поради това ищецът твърди, че е накърнена неговата запазена част от наследството на майка му, която е в размер на 1/3, и е поискал възстановяването й, на основание чл.30, ал.1 от ЗН, чрез намаление на дарението на земеделските имоти до размера, необходим за допълване на неговата запазена част и връщане на същите в наследствената маса, а след това и допускането им до делба.

Ответницата В. Т. Л., чрез пълномощника си адв. Д. Н., е взела становище, че предявеният спрямо нея иск по чл.30, ал.1 ЗН за редукция на дарението, респ. иск по чл.69 от ЗН за делба на дарените й имоти, са неоснователни. Твърди се, че е била възстановена запазената част на ищеца от жилищния имот в с.***.Същевременно В. Л. е предявила насрещен иск, за признаване за установено, че тя е притежател на двете ниви-предмет на дарението, които е придобила по давност чрез владение в продължение на повече от десет години, което е започнало още приживе на майка им, от момента когато е започнала да я гледа и издържа.Твърди се, че това владение за себе си, тя е осъществявала със знанието и без противопоставянето на брат и-ищеца.Като ответник по насрещния иск Г. Л. е взел становище, че иска е допустим, но неоснователен.РС не се е произнесъл по този иск с решението си и не е искано допълване на решението. Доколкото обаче в решението има мотиви за неоснователността на установителния иск, и по реда на поправка на ОФГ не е искано преодоляване на това несъответствие между диспозитив и мотиви. Този иск не е и предмет на въззивното производство.

Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че ищецът Г. Т. Л. е син на Л. Х. С., б.ж. на с.***, Плевенска област, починала на 26.12.2018г., а нейна дъщеря е ответницата В. Т. Л., съгл. удостоверение за наследници с изх.

№513/28.10.2021г., изд. от Община Гулянци, Плевенска област. Няма спор, че между страните по делото е извършена съдебна делба по приложеното гр.д.№ 110/2019г. по описа на Никополски РС, на недвижим имот :УПИ IX-152, в кв.61, находящ се в с.***, ул. „***“ № 26, с площ от 880 кв.м. , в едно с построените в него: жилищна сграда от 78 кв.м.. лятна кухня от 30 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ VII-153, УПИ VIII-151 и УПИ X-153, като само ¼/ ид.ч. /или 2/6ид.ч./ от него е бил с наследствен произход – оставен в наследство от баща им Т. Л. С., а другите 3/4ид.ч. /или 4/6ид.ч./ са били собственост на съделитЕ.та В.

Л. – придобитите чрез дарение от майка й Л. С..

Безспорно е, че с нот.акт № ***, том.9, рег.№ 5442, н.д. № 1320/2015г. от 02.09.2015. на нотариуса при РС-Никопол, Л. Х. С. е дарила на В. Т. Л. и следните недвижими имоти:

ПИ с идентификатор ***, - НИВА, с площ от 10401 кв.м., находящ се в землището на с.***, в м. „***“, четвърта категория, при граници и съседи: ***; ***, *** и ***.

ПИ с идентификатор *** - НИВА, с площ от 3009 кв.м., находящ се в землището на с.***, в м. „***“, четвърта категория, при граници и съседи: ***;

3

***, *** и ***.

Безспорно пред РС, с оглед липсата на възражение от страна на ответницата е било и обстоятелството, че няма в наследството други имоти, които да допълнят накърнената запазена част на ищеца. Възражението на ответницата в отговора на исковата молба е било в съвсем различен смисъл, а именно, че вече е била възстановена запазената част на Г. Л. от наследството на майка му в предходната делба, извършена по гр.д. № 110/2019г. по описа на Никополски РС. Приемайки твърдяното от ищеца и неоспорено от ответницата обстоятелство, че няма други имоти останали в наследството на Л. С., освен ½ ид.ч. от имота представляващ недървопроизводителна горска площ, за която е допуснал делба с трети лица, съдът не е давал указания на ищеца да представя доказателства за наличие на други имоти, които да допълнят запазената му част. Въпреки това, в решението си РС е приел, че не е установено по категоричен начин, какви имоти е притежавала наследодатЕ.та към момента на смъртта си. Приел е, че представения по делото договор за доброволна делба от 2000 година легитимира наследодатЕ.та Л. Х. С. като собственик и на други два земеделски имота, освен дарените на дъщеря и, за които не било установено по делото какво се е случило с тях. Приемайки, че иска по чл.30, ал.1 от ЗН е недоказан поради това, че няма доказателства „дали и вторите два имота, които не са предмет на дарение не са били притежания на наследодателя към момента на смъртта му“, районният съд е „стоварил“ доказателствената тежест на ищеца да установява този факт.

Спорно е налице ли са предпоставките на чл. 30, ал.1 от ЗН, респ. следва ли да се допусне делба на дарените земеделски имоти.

За да отхвърли иска по чл.30, ал.1 ЗН РС е приел, че не е установено по категоричен начин, какви имоти е притежавал наследодателя към момента на смъртта си.

Въз основа на представения по делото договор за доброволна делба е приел, че към 2000 година Л. Х. С. е получила в дял освен дарените на дъщеря и В. Т. Л. два земеделски имота НИВА с площ от 10401 кв.м., находящ се в землището на с.***, в м.„***“ и НИВА с площ от 3009 кв.м., в с. землище, в м. „***“, и следните земеделски имоти: НИВА с площ от 5100 кв.м., находяща се в м.***“ и ЛОЗЕ с площ от 1075 кв.м., находящо се в м.“***“, двата имота в землището на с.***. Приел е, че не е установено по делото какво се е случило с имотите и че няма доказателства дали тези два имота не са били притежания на наследодатЕ.та към момента на смъртта и.

Настоящият състав на въззивният съд намира, че Никополски РС е допуснал грубо нарушение на процесуалния закон, като не е спазил разпоредбите на чл. 153 и на чл.

154 от ГПК. Съгласно чл.153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Ако е приел, въпреки липсата на оспорване от страна на ответницата на твърдяния от ищеца факт, че в наследството няма други активи, то съдът е следвало да посочи, че счита този факт за спорен. В такъв случай следва да се укаже на страната, която извлича изгодни за себе си правни последици от твърдението, че има активи/имоти, с които може да се допълни накърнената запазена част, да посочи доказателства за това, за да избегне редукцията на дарението. Освен това ако е считала че 4 има такива други наследствени имоти, на основание чл.341, ал.2 ГПК ответницата е могла в първото заседание по делото да поиска да бъдат включени те в делбата на наследството, с оглед прилагане и на принципа на чл.69, ал.2 ЗН за получаването на реален дял от всеки наследник.

Освен, че докладът по делото е лаконичен и липсва подобно указание за разпределяне на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 154 от процесуалния закон, който предвижда, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като е обърнал доказателствената тежест. Вместо ответницата да установи, че има и друго имущество, което да се включи в наследствената маса по чл.31 ЗН, ако възразява на твърдението на ищеца, че такова липсва, е възложено /косвено/ на ищеца да установи, че такова имущество няма, при което като последица иска му е счетен за недоказан и отхвърлен. Констатирайки тези нарушения на процесуалния закон и поради липсата на указания за разпределяне на доказателствената тежест между страните, въззивния съд е допуснал събирането на новото доказателства, представено с въззивната жалба, а именно справка от Агенция по вписванията. От тази справка се установява убедително, че НИВА с площ от 5100 кв.м., находяща се в м.“***“ и ЛОЗЕ с площ от 1075 кв.м., находящо се в м.“***“, са били продадени от наследодатЕ.та С. – лозето през 2007г., а нивата през 2011г. и не са част от наследството й.

Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35d66079-23e2-4ec8-82ac-d25c1434851d