Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 14.02.2018, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 682/2017
Вид
Решение № 28
Подписан
14.02.2018
Състав
МАРИАНА ИВАНОВА ХИТЕВА ПАУНОВА, МАРИЯ ПЕТРОВА ПЕТРОВА, ГАЛИНА ГРОЗЕВА АРНАУДОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № 28 гр. Пловдив, 14 февруари 2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

МАРИЯ ПЕТРОВА с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 682/2017 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.М. против решение № 331/28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 937/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която не са уважени предявените от нея искове по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и тези по чл. 2б от ЗОДОВ, съответно не са уважени евентуалните искове. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно по изложените в жалбата съображения, като моли то да бъде отменено в тази част и да бъдат уважени исковете по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди изцяло и за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 23 890 лв., както и исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 55 000 лв. до пълния предявен размер от 600 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 4 600 лв. до 23 890 лв., като бъдат увеличени и присъдените разтноски с пълния размер на платената държавна такса и на адвокатското възнаграждение. Оспорва въззивната и частната жалби на ПРБи моли съда да не ги уважава. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ПРБпротив същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на А.М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 600 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, и разноски от 132,24 лв. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано, поради което моли съда да го отмени в тази част и да отхвърли изцяло исковете или да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за да не служи като източник на обогатяване на ищцата. Не е взел становище по постъпила от А.М. въззивна жалба.

Постъпила е и частна жалба от ПРБпротив определение № 510/05.10.2017 г., постановено по същото гражданско дело, като в нея се твърди, че то е неправилно и се иска да бъде отменено или да се намали размерът на присъдените разноски съобразно решението по съществото на спора.

Въззиваемият ОС - П.счита, че въззивната и частната жалби на ПРБса основателни и са налице законовите предпоставки да бъдат уважени, а тази на А.М. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а ако съдът приеме предявените искове за основателни и доказани, да определи обезщетение в минимален размер. Счита, че претендираните от М. разноски са прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото и моли да не бъдат присъждани в искания размер.

ПРБв качеството си на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че решението е правилно и обосновано в отхвърлителната му част и е неправилно в осъдителната му част досежно определения размер на обезщетението за претендираните от ищцата вреди.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А.П.М. против ПРБи ОС - П.обективно и субективно съединени искове по чл. 2б от ЗОДОВ и по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а при условията на евентуалност – искове по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, както и с искове по чл. 2б от ЗОДОВ, чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, предявени при условията на евентуалност. Ищцата твърди, че с постановление от 10.01.2014 г. по пр.пр. № 4406/2003 г. е прекратено наказателното производство против нея по сл.д. № 1956/2003 г. по описа на Отдел „Следствен“ – П. за извършени престъпления по чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК, по чл. 257, ал. 1, пр.

1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 203, ал. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК, като то е продължило 10 години и 5 месеца, а през целия период на М. била наложена мярка за неотклонение – първоначално „Гаранция“, а впоследствие „Задържане под стража“, съпроводени с мярката да не напуска пределите на Република България, във връзка с което ограничение през 2007 г. била принудително свалена от автобус на ГКПП К.при пътуване при дъщеря й, учеща в С., и изживяла огромен стрес и срам пред присъстващите и до оправдателната й присъда през март 2011 г. не могла да посещава дъщеря си, въпреки необходимостта от това, както и да отиде в две чужди държави, за да подпише договори за нови търговски сделки. През този период тя била принудена да води в лично качество и като представляващ търговски дружества множество граждански и арбитражни дела, административни процедури и прокурорски преписки, за да се оневини, претърпяла обществен и финансов крах и изпитала силен морален тормоз, общественото мнение в Р. и имащите отношение институции в П. считали нея и съпруга й Й.М. за сериозни и опасни престъпници, а лизинговият им автомобил „С.“ бил подпален с коктейл „Молотов“, против тях били образувани много полицейски проверки и полицейски инициативи по неверни сигнали, били иззети личният пистолет на М. и автомобилът им, Община Р. отказала да ги обслужва, сринал се целият им бизнес в „Б.“ ООД и „Б.“ ООД, загубили личното си имущество и производствените сгради и съоръжения поради невъзможност да обслужват банковите си кредити. Влошило се също здравословното състояние на ищцата, хипертоничните й кризи зачестили, имала гинекологични кръвоизливи, засилили се сърдечните проблеми на съпруга й, на когото била поставена фатална диагноза нелодисплатичен синдром, развил се в остра левкемия, и впоследствие той починал, рязко намалели доходите им, като понастоящем те нямат здравни и социални осигуровки, собствен бизнес и финансово бъдеще, ищцата загубила приятелите си, ограничила социалните си контакти, променила обичайния си начин на живот и била неспособна да изпълнява главните си задължения на съпруга и майка да се грижи за децата си и да им осигури бъдещето. Доколкото за достигане на тази разруха в семейното, здравното, финансовото и материалното състояние на М. са виновни П. на РБ, която съдействала и подпомагала изцяло подателя на сигнала С. Х.да завладее общия бизнес, лишавайки с мерките за процесуално-наказателна принуда и заплаха ищцата от граждански свободи и възможността да се бори за икономическите си права в единадесетгодишното следствие, и ОС - П., несъобразявайки липсата на качествено разследване при влизане на обвинителния акт през 2006 г., пренебрегвайки възраженията на подсъдимата и принуждавайки я да рискува семейството, живота и здравето си в лавина от дела и преписки, за да събере необходимите доказателства, като по този начин двете институции са осъществили добре обмислен и организиран задкулисен план за изваждане на семейството й от бизнеса и оставянето му на лица, свързани с борчески и чужди разузнавателни структури, и по този начин са й причинени пряко и непостредствено от тях вреди, тя моли съда да постанови решение, с което моли да бъдат осъдени ПРБи ОС - П.да й заплатят солидарно на основание чл. 2б от ЗОДОВ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. поради нерешаване на следственото и съдебното дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за периода от 2003 г. до 2014 г., да бъде осъдена ПРБна основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 000 лв., причинени от незаконните обвинения, повдигнати против нея, по част от които наказателното производство било прекратено, а по останалите била оправдана, а ако вторият иск бъде отхвърлен, при условията на евентуалност моли на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ да бъде осъдена ПРБда й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., причинени й от незаконното задържане под стража като мярка за неотклонение, ведно със законната лихва върху всички посочени суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Предявила е още три иска, съединени при условията на евентуалност – по чл. 2б от ЗОДОВ, ако той не бъде уважен – по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а в случай на неуважаване – по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ, като и по трите се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 890 лв., представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение за защита по повод повдигнатите й обвинения по сл.д. № 1956/2003 г., н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския окръжен съд, в.н.о.х.д. № 524/2011 г. на П.ския апелативен съд и съпътстващите ги частни производства, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, като първият от тези искове е предявен против ПРБи ОС - П.с искане за солидарното им осъждане, а останалите два – само против П. на РБ. Претендира разноски.

Ответникът ПРБоспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли, тъй като наказателното производство е продължило дълго, защото то било от фактическа и правна сложност, а поведението на ищцата в него представлява злоупотреба с право, както и поради това, че не е установена пряка причинна връзка между действията на прокуратурата и претендираните от ищцата неимуществени вреди, а размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не отговаря на принципите на справедливостта и практиката на съдилищата. Прави възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ поради това, че с поведението си ищцата в хода на наказателното производство е допринесла за настъпване на твърдените от нея увреждания, както и възражение за изтекла давност по претенцията за обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Ответникът

ОС - П.оспорва предявените против него искове и моли съда да ги отхвърли, като счита, че не носи отговорност за продължителността на делото, а ако има забавяне, то се дължи на процесуалното поведение на ищцата и нейните защитници, както и че не се доказва причинно-следствената връзка по отношение на претендираните разноски с воденото наказателно производство, а самото възнаграждение е завишено по размер и не съответства на размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ поради това, че с поведението си ищцата в хода на наказателното производство има излючителна вина за настъпването на вредните последици или алтернативно е допринесла за уврежданията й.

С обжалваното решение е осъдена ПРБда заплати на А.М. сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 4 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото обвинение в извършване на престъпления, за които образуваното производство по сл.д. № 1956/2003 г. по описа на СО – П. е прекратено, които обезщетения са общи за всички вреди от незаконното обвинение, включително за вредите от неприключване на делото в разумен срок, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 09.01.2014 г. до окончателното им изплащане, и 132,24 лв. разноски, а исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са отхвърлени за разликата над 55 000 лв. до 600 000 лв. и съответно за разликата над 4 600 лв. до