Решение № 623 от 19.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Плевен, 19.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430200731 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №22-0938-000045/21.01.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на М. Н. А. ЕГН:

********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва фактическата обстановка, приета от страна на административнонаказващия орган като излага, че на процесната дата действително е управлявал МПС след употреба на алкохол, но това се е наложило поради крайна необходимост, тъй като М.М.Е. /негова майка/ е била в изключително тежко здравословно състояние, след нанесен побой; наред с това отбелязва, че не му е връчван Талон за медицинско изследване, а вместо това – поради емоционалните си изблици, в контекста на описаната ситуация – е бил задържан от полицейските органи и не е имал възможност да даде проба кръв за установяване концентрацията на алкохол. Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че показанията на свидетелите Ц.

Н., М. А., М. Н., И. Я. са недостатъчно убедителни, лишени от конкретика, за 1 разлика от тези на свидетелите С. М., Г. М., Е. М.. Изхождайки именно от последните счита, че жалбоподателят практически е бил лишен както от правото да бъде изпробван както с техническо средство, така и да даде биологична проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, още повече, че след пристигането на полицейските служители на мястото на инцидента с М.М.Е., М. А. е бил задържан по реда на ЗМВР. Пледира за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение /л.11 от делото/, в размер на 300 лева.

За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН, представител не се явява. Ведно с процесната жалба е изпратено писмено становище, в което се поддържа, че същата е неоснователна и е отправено искане да бъде оставена без уважение; алтернативно, в случай на нейното уважаване, е отправено искане за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимума, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 557363/02.01.2022г. от страна на Ц. Н. Х. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП” при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите М. П. Н., М. А.

А., както и на нарушителя – М. Н. А.. Съставен е за това, че на 02.01.2022 около 01:45 часа в гр.***, ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, отказва проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер *** за установяване концентрацията на алкохол – нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП; отбелязано е, че е издаден Талон за медицинско изследване № *** и 8 (осем) броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата, с № ***. Нарушителят не направил възражения при съставяне на АУАН, но отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетел – И. Ц. Я.. По реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН, нарушителят подал подробно възражение, в което е описал битов инцидент, който се развил в гр.***, при който пострадала майка му - М.М.Е.; отбелязал, че действително му се наложило да управлява МПС в нетрезво състояние, но се позовал на института на крайната необходимост, тъй като действията му били изцяло насочени към опазване на живота и здравето на тежко пострадалата му майка.

Административнонаказващият орган приел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, респ. – преценил като неоснователни направените от нарушителя възражения.

Следва да бъде отбелязано, че от представените по административнонаказателната преписка материали не проличава да е била 2 извършена допълнителна проверка на случая, в т.ч. – да е било отправено запитване до СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД, дали М. А. е изпълнил задължението, произтичащо от издадения му Талон за медицинско изследване. На тази основа, наказващият орган издал обжалваното НП, с което на М. Н. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.26 – 27 от делото/. В хода на административнонаказателното производство не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Поради това, Съдът приема обжалваното Наказателно постановление за формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите М. П. Н., С. Н. М., Г. Е. М., Ц. Н. Х., М. А. А., Е. Д. М., К. К. А., И. Ц. Я., както и писмени доказателства /л.5 – 9, л.14, л.24 – 25, л.36, 68 – 77, л.80, л.82, л.101 – 105 от делото/.

Показанията на свидетелите М. П. Н., Ц. Н. Х., М. А. А., К. К. А., И. Ц. Я. са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП /и изложена по-горе/, фактическа обстановка. Характерно във връзка с тази група свидетелски показания е това, че изхождат от полицейски служители, които са посетили местопроизшествие в гр.*** по подаден сигнал за сбиване между лица; на място намерили струпване на множество хора, в явно превъзбудено емоционално състояние. В такова състояние бил и самият М. Н. А., който буйствал и се държал агресивно, тъй като считал, че полицейските служители са се забавили твърде много с пристигането си, докато майка му М.М.Е. била с тежка контузия на главата, в резултат от нанесен удар с камък/тухла.

Според тази група свидетели, А. не само се вайкал, че е употребил алкохол и че поради това не е могъл своевременно да транспортира майка си до лечебно заведение за оказване на медицинска помощ, но и псувал, обиждал полицейските служители, което наложило да му бъдат поставени белезници, но дори след това - продължил да рита и да се дърпа. Свидетелите от тази група са категорични, че А. е бил надлежно поканен да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство, но категорично е отказал.

Свидетелите също така потвърждават, че обстановката на място, като цяло е била изключително напрегната, а св.Я. – жандармерийски служител – отбелязва, че пристигналите на място жандармерийски служители са били оборудвани с противоударни жилетки и каски. С други думи, действително се касае за черезвичайна ситуация по нарушение на обществения ред, в която, централно място е заемал самият жалбоподател – М. А., поради което се и наложило същият да бъде задържан по реда на ЗМВР. Във връзка с понататъшното развитие на случая, свидетелите от тази група, нямат единна позиция, но това е понятно, доколкото са подчинени на различни служби 3

/СЕКТОР „ПП“ – ПЛЕВЕН, РУ-***, ЗЖУ/, т.е. били са им възложени различни задачи и са имали различни служебни задължения. Така, свидетелят М. П. Н. /РУ-***/ твърди, че в СПО-ПЛЕВЕН, на жалбоподателя е било предлагано да даде кръв за изследване концентрацията на алкохол, но той отново е отказал; св. М. А. А. /РУ-***/ пък твърди, че М. А. е бил отведен за задържане в 01 РУ-ПЛЕВЕН, но не знае какво се е случило с издадения на името на А., Талон за медицинско изследване; все пак, св.А. посочва, че жалбоподателят се държал агресивно с лекарите в отделението, не е бил воден за взимане на биологична проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта, а в СПО му е бил извършен преглед по повод на задържането. На свой ред, св.К. К. А. /сектор „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН/ потвърждава, че именно служителите на РУ-*** е следвало да отведат А. до СПО-ПЛЕВЕН, тъй като жалбоподателят е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно това полицейско управление е работело по случая.

От друга страна, според показанията на С. Н. М., Г. Е. М., Е. Д. М.

/съответно – сестра на М. А., племенник на А. и негов зет/, обстановката на местопроизшествието действително е била твърде напрегната, но жалбоподателят принципно е имал желание да даде проба с техническо средство; в тази връзка бил изразил желание да му махнат белезниците, за да даде проба, но пък в този момент, свидетелката С. М. потърсила сметка от полицейските служители защо ще тестват брат й за употреба на алкохол, при положение, че М.М.Е. е с тежко, предполагаемо животозастрашаващо нараняване по главата. В тази насока св.М. излага, че тази й конфронтация с полицейските служители довела до това, че един от тях /с неустановена самоличност/ бил казал на свой колега да напише, че А. отказва да даде проба с техническо средство, при положение, че всъщност жалбоподателят бил изразил воля в обратния смисъл. По-нататък, тази група свидетели не разполагат с лични впечатления как са се развили събитията след отвеждането на М. А. в СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД; свидетелката М. твърди, че брат й впоследствие споделил, че не е дал кръвна проба в СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД, а единствено е бил прегледан дали е здрав, за да бъде задържан, тъй като е буйствал и в лечебното заведение.

Видно е, че същественото противоречие в гласните доказателствени средства касае на първо място, дали на М. Н. А. е била дадена възможност да даде проба с техническо средство в хода на извършената проверка от служителите на СЕКТОР „ПП“-ПЛЕВЕН и на второ – дали му е била дадена възможност впоследствие, да даде кръвна проба за медицинско изследване в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. При съпоставяне на двете гореспоменати групи гласни доказателствени средства Съдът съобрази, че показанията във всяка от тях са относително подробни и се потвърждават взаимно. Докато в първата група обаче свидетелите са лица, които нямат лично отношение към жалбоподателя, а са посетили 4 местопроизшествието единствено в качеството на служебни лица, то във втората група се касае за близки родственици на жалбоподателя. Наред с това, показанията от условно отбелязаната „първа“ група, не оставят никакви впечатления за тенденциозност и се ползват с убедителност, докато в тези от „втората“ група се забелязва осезаемо желание да се омаловажи непристойното, грубо държане на жалбоподателя, по съображения, че се е намирал под силен стрес, породен от тежката травма, причинена на майка му.

Специално що се отнася до последната, по делото са представени Служебна бележка от 04.01.2022г., издадена от Д-Р М.О., два броя епикризи, издадени на М.М.Е. от УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН, КЛИНИКА ПО

НЕВРОХИРУРГИЯ, от които се установява по несъмнен начин, тежкото й здравословно състояние на процесната дата. В този смисъл, не се поставя под съмнение нито то, нито – състоянието на силен стрес, изживяно от нейния син – жалбоподателя А., но пък това на свой ред, съвсем не оправдава последния нито законово, нито – морално, за явно непристойното му държане първоначално спрямо полицейските служители, а впоследствие – спрямо лекарите от СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН. Впрочем, подобен начин на държане, косвено потвърждава нежеланието да се съдейства при проверка с техническо средство /дрегер/, т.е. косвено потвърждава и направения от страна на А. отказ да бъде изпробван за употребата на алкохол. Пряко, в тази насока са показанията на М. П. Н., Ц. Н. Х., М. А. А., К. К. А., И. Ц. Я.. Тезата, застъпена в показанията на С. Н. М., Г. Е. М., Е. Д. М., а именно - че въпреки желанието на А. да даде проба с техническо средство, не му е била дадена възможност да стори това, поради непристойна намеса от страна на самата С.