Решение № 356 от 10.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Перник, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201371 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. И. Н. чрез адв. Г. от АК – Перник против Наказателно постановление (НП) № 9525 от 07.08.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативен контрол и контрол на РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б."в", чл. 8, ал. 1 и във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.

53, ал. 1,т 2. , предл. 2 от ЗП във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 3000 (хиляда) лева.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателно постановление и моли да бъде отменено, като в жалбата са изложени изчерпателни доводи в тази насока. Претендират се сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Агенция в съдебно заседание, чрез представителя си юрисконсулт Тодорова се позовава на правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му. Представя доказателства и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представено е и писмено становище от АНО, в което се излагат допълнителни доводи за потвърждаване на атакуваното постановление.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 10.07.2025 г. в 10:08 часа на път АЗ, км 30' 500 на пътен възел за с. Боснек в посока гр. 11ерник - гр. Дупница. В. И. Н. е управлявал и извършвал превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси марка Мерцедес, модел 4144 К Актрос с per. № ** **** **, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция 0/4, видно от кантарна бележка № 000108355/10.07.2025 г„ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС.

При извършена на място проверка от А. М. РА. – гл. Инспектор към Дирекция АРОК при АПИ е направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-K.R № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, при което е констатирано следното:

При измерено разстояние между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.045 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7. ал. 1, т. 5, буква „в" от Наредбата, като превишаването е с 12.045 т.

Актъосъставителят е приел, че водачът осъществява движение на описаното ППС без разрешение за дейността от специалното ползване на пътищата, което обстоятелство според показанията на свидетелите РА. и К.. било установено от тях при направеното измерване. В съставения на място Акт за установяване на административно нарушение № 0010985 от 10.07.2025 г. е било отразено, че водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППC пo пap.1, т. 1 от ДР на Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като необходимостта от разрешение се доказвала от направеното на място измерване, при което се констатирало надвишаване на нормите на Наредбата, а едновременно с това нарушението е правно съотнесено в АУАН към разпоредбите чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5 и чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление. В последното е възпроизведено съдържанието на акта за нарушение, като в постановлението е отразено, че измерените параметри на ППC показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата. При тaкa измерените параметри на ППC, водачът не представил на длъжностното лице на AПИ валидно разрешение за дейности от специалното ползване на пътища (разрешително) за движение на извънгабаритни и/или тежки ППC".

Поради това на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", предл. 2 от 2

Закон за пътищата на нарушителя е наложена административна санкция „глоба в размер на 3000 лева“.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН и при съпоставката му със събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, които са безпротиворечиви, а и не се оспорват от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е допустима, подадена в срок от легитимирано лице и РС – Перник е компетентният съд, който следва да я разгледа, което е констатирано и в разпореждането на съда за насрочване на делото.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване и на двата акта (АУАН и НП). НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН.

Независимо от изложеното, според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна поради несъставомерност на деянието, в което жалбоподателят е обвинен.

Според настоящия състав разпоредбите на Наредба 11/30.07.2001 г. не са относими към специалното ползване на пътя, а към движението на тежки и извънгабаритни ППС. Наредбата е издадена на основание чл. 139 от ЗДвП и съгласно разпоредбите й, административнонаказателната отговорност на водача би могла да бъде ангажирана на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Кръгът от лица (физически лица), които носят административнонаказателна отговорност, съгласно ЗП са собствениците и превозвачите. Именно върху тях тежи задължението да се снабдят със съответното разрешително, респективно да заплатят дължимата пътна такса. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 53 от ЗП в различните хипотези. С оглед на това настоящият състав приема, че е налице несъставомерност на деянието с оглед неговия субект, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Разрешението се издава по реда, указан с Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. "Специалното ползване на 3 пътищата" е дефинирано с § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата, като "използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица". Разрешителното, което се изисква по чл. 26 от Закона за пътищата е различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата, специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет - Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/4.07.2001 г. Според § 2 ПЗР на тази Наредба, специалното ползване на пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на Наредбата по чл. 139 от ЗДвП. В процесния случай обаче административнонаказателната отговорност не е ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар, в условията на специално ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата), а за движение на ППС, чийто товар, при измерване е установено, че надвишава максимално допустимото тегло. Установеният ред за управляване на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 177, ал. 3 ЗДвП е редът, предвиден в Наредба № 11/03.07.2001 г. и именно тази наредба определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства. При това положение, управляването на пътно превозно средство с товар, който надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред (какъвто е процесният случай), се санкционира на основание чл. 177, ал. 3, т,. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата, но не и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал.

2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. Освен това, посочените в чл. 53 от Закона за пътищата физически лица са тези, които осъществяват транспортната дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица - водачи на пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи - търговци следва да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случаите по чл. 26 от Закона за пътищата. Следователно деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя е несъставомерно по отношение състав на нарушението по чл.

53, ал. 1, т. 2, предл. първо, вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", предл.1 от ЗП.

В настоящия случай не е налице извършено нарушение на чл. чл. 26, 4 ал. 2, т. 1, б."а", предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б."в", чл. 8, ал. 1 и във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Предвид изнесеното дотук съдът не споделя тезата, изложена страна на АНО в представеното по делото писмено становище, като счита, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана за нарушение на чл. 177, ал. 3, т,. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата .

С оглед изложеното вмененото на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а", предл.1 от ЗП се явява несъставомерно и недоказано, което от своя страна води и до незаконосъобразност и на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от тези съображения съдът намира жалбата против НП за основателна. Като такава следва да се уважи и НП да се отмени. В конкретния случай административнонаказателното производство по издаване на обжалваното НП е протекло при неизяснена в цялост и фактическата обстановка, включително досежно установаване субекта на административнонаказателната отговорност.