Решение № 1246 от 18.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501559 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.439, ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от И. Г. П. от ***, ЕГН **********, против решение №65/02.03.2023 г., постановено по гражданско дело №1452/2022 г. на РС - Асеновград, ІІ граждански състав, с което е отхвърлен предявеният иск от И. Г. П. с искане да бъде признато за установено, че не дължи на Районен съд Пловдив, бул. Шести септември № 167, представляван от административния ръководител - председателя И.К., сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща наложено наказание глоба с протоколно определение по НОХД №7579/2017 г. по описа на РС Пловдив и 5 лева ДТ за издаден изпълнителен лист, по образувано изпълнително дело №20215330402106 по описа на СИС при РС Пловдив, за които суми служебно е издаден ИЛ по НОХД №7579/2017 г. по описа на 22ри наказателен състав на РС - Пловдив.

С въззивната жалба се твърди неправилност и необоснованост на съдебния акт. Сочи, че първостепенният съд неправилно тълкува и прилага възприетото в ТР № 2/12.04.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2016 г. по описа на ВАС. Твърди се, че е наложена глоба като административна санкция, а не, както първостепенният съд неправилно е приел, че става въпрос за наказание по НПК, като изложеното в ТР следва да 1 се приложи. Изводите на първоинстанционния съд са за различна глоба санкция по реда на НПК, като това я е направило публично вземане с давност от 5 години, не са правилни, тъй като се касае за административно наказание и давността е изтекла на 29.06.2020 г. Иска се да се отмени решението на РС Асеновград и да се уважат предявените искове. Иска се и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Районен съд Пловдив.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от И. Г. П., ЕГН ********** от ***, против Районен съд Пловдив.

Ищцата твърди, че на 17.12.2021 г. получила покана за доброволно изпълнение изх. №46189/02.12.2021 г. по изпълнително дело №20215330402106 от ДСИ при Районен съд Пловдив, с която е поканена да заплати доброволно сумата от 530.65 лева, дължими към 02.12.2021 г. Сочи, че общото задължение по изпълнително дело №20215330402106 включва:

407.01 лева неолихвяема сума/главница, 2.50 лева допълнителни разноски, 72 лева разноски по изпълнителното дело, както и разноски в размер на 49.14 лева. Част от неолихвяемата сума/главницата е сумата от 200 лева, 2 съставляваща глоби по НОХД №7579/2017 г. на ПдРС, 22 н.с., съгласно изпълнителен лист №260582/14.05.2021 г., издаден по НОХД № 7579/2017 г. на ПдРС, 22 н.с. Другата част от задълженията по изпълнителното дело са публични задължения на присъединен взискател - НАП, които своевременно погасила чрез плащане или са отписани поради изтекла давност от публичен изпълнител. Твърди, че на 14.05.2021 г. е издаден изпълнителен лист №260582/14.05.2021 г. по НОХД № 7579/2017 г. на ПРС, 22 н.с., срещу нея, за събиране на сумата от 200 лева, представляваща две глоби от по 100 лева, наложени в качеството на свидетел, като вземането е възложено за събиране на ДСИ при Районен съд Пловдив, който е образувал изпълнително дело на 18.05.2021 г. Твърди, че изпълнителното дело е висящо и не е извършено разпределение на постъпилите суми по сметката на ДСИ, в следствие на запорни съобщения по делото до „Банка ДСК“ ЕАД и „УниКредит Булбанк“ АД, като в резултат на това по сметка на ДСИ са постъпили на 29.11.2021 г. сумата от 530.65 лева и на 13.12.2021 г. сумата от 251 лева. Твърди, че изпълнителното дело е спряно по силата на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. №20215330120597 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 г., като в частта му, касаеща вземането от 200 лева, наложени по НОХД №7579/2017 г. на ПРС, 22 н.с., както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Твърди, че с протоколно определение от 17.05.2018 г. по НОХД № 7579/2017 г. на ПРС, 22 н.с., са наложени две глоби от по 100 лева съответно за неявяването в съдебно заседание и е била уведомена на 21.06.2018 г., а въпросното определение е влязло в сила на 29.06.2018 г.

Изпълнителното дело в частта му за събиране на сумата от 200 лева, с която е санкционирана, е образувано на 18.05.2021 г., а изпълнителната давност за събиране на глоби по принудителен път е изтекла още на 29.06.2020 г., като поради недължимост на главното задължение, съответно е и недължимо и косвеното такова от 5 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Районен съд Пловдив, че не дължи сумата от 200 лева глоби, наложени по НОХД №7579/2017 г. на ПРС, както и 5 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Районен съд Пловдив, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва като неоснователни и неотносими към спора аргументите на ищеца за недължимост на вземането поради изтекла давност.

Заявява, че цитираното в исковата молба Тълкувателно решение по т.д. № 3/2016 г. на ВАС се отнася единствено до глобата като вид административно наказание, наложено с наказателно постановление и/или решение на съд.

Твърди, че в конкретния случай глобата е наложена в с.з. от съдия като санкция за процесуалното поведение на свидетел, свързано с неявяването му в две съдебни заседания без уважителни причини, което довело до неоснователно отлагане на делото. В случая глобата не е вид наказание по ЗАНН или НК, а санкция по реда на НПК и именно поради различния си 3 характер, тази глоба е публично вземане и за нея изпълнителската давност е общата такава, предвидена в чл. 171 ал. 1 от ДОПК. Твърди, че от момента на издаване на изпълнителния лист до момента на образуване на настоящото дело, не е изтекъл общия 5 годишен давностен срок за вземането по листа, т.е. давностния срок за събиране на публични държавни вземания. Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен иска, предявен срещу Районен съд Пловдив, ведно с произтичащите от това законни последици. Не възразява да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, като намира същите са относими към спора и необходими за изясняването му.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

От Председателя на РС Пловдив до ДСИ при РС Пловдив на 18.05.2021 г. е изпратено възлагателно писмо, ведно с издаден изпълнителен лист от 14.05.2021 г. по НОХД №7579/2017 г.

От представените доказателства се установява, че в СИС при РС Пловдив срещу И. Г. П. е било образувано изпълнително дело № 20215330402106, след изпращането на процесния ИЛ, издаден по НОХД №7579/2017 г. на 14.05.2021 г. - за събиране на вземането на РС Пловдив. От представените и неоспорени писмени доказателства се установява, че в образуваното изпълнително производство при РС Пловдив, до длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на 02.12.2021 г., а с разпореждане от същата дата е наредено налагане запор върху банковата сметка на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД.

Съдът е приел, че не се спори между страните, че процесното вземане е възникнало съгласно влязъл в сила съдебен акт от 17.05.2018 г. по НОХД №7579/2017 г. на Пловдивския РС, за сумата от 200 лв., представляваща глоба, като е издаден изпълнителен лист от 14.05.2021 г. по същото дело, включително и за сумата от 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Не се спори между страните, че вземането е публично, като за него е приложима уредбата по ДОПК.

Съгласно текста на чл. 171 ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая петгодишният давностен срок започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2024 г., освен ако същият не е спиран или прекъсван. Дори срокът да е спиран или прекъсван, разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК предвижда, че с изтичането на 10 -годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността. Според съда, по образуваното изпълнително дело в СИС при РС Пловдив, до длъжника е изпратена покана 4 за доброволно изпълнение на 02.12.2021 г. – получена от длъжника/ищец в производството, на 17.12.2021 г., и е наложен запор върху банковите му сметки в „УниКредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД, насочено за събиране на вземания по посочения изпълнителен лист. С налагането на запор давността е прекъсната (арг.чл.172 ал.2 ДОПК) и е започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на предявяване на иска не е изтекла.

По отношение на вземането за разноските, присъдени с издадения изпълнителен лист, е приложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, която предвижда 5 годишна давност за погасяване на вземането.

От състава на районния съд е прието, че цитираното от ищцата ТР по т.д. № 3/2016 г. на ВАС се отнася за глоба като вид административно наказание, наложена с НП или решение на съд. В настоящия случай глобата е наложена в съдебно заседание от съдия-докладчик като санкция за процесуално поведение на свидетели (ищцата) за наявяването в с.з. по неуважителни причини. Или наложената на ищцата глоба не е вид наказание по ЗАНН или НК, а санкция по реда на НПК, поради характера си тази глоба е публично вземане и за нея изпълнителната давност е общата такава, предвидена в чл.171 ал.1 от ДОПК. От момента на издаване на ИЛ – 14.05.2021 г. до момента на образуване на производството – 17.02.2022 г. не е изтекъл общия петгодишен давностен срок за вземането по листа. Наложената глоба няма характер на административно наказание, за нея е приложим общия давностен срок за събиране на публични държавни вземания, поради което задължението на ищеца не е погасено по давност – то съществува и подлежи на принудително изпълнение, за което от ответника е образувано посоченото изпълнително дело