Решение № 23074 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23074 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110152822 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са следните искове от В. А. Т., чрез адв. М., срещу „*******“ ЕООД:

1/. главен установителен иск за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално – на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК;

2/. евентуално – при отхвърляне исковете за нищожност на целия договор – искове за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от договора за кредит на основание чл. 21 ЗПК – като сключена с цел заобикаляне на императивна законова забрана, установена в чл. 19, ал.

4 ЗПК; евентуално – на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП.

В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, съгласно който била отпусната заемна сума в размер на 1 000.00 лева, който кредитополучателят следвало да погаси в рамките на 12 месеца при посочен ГПР от 49.66 %. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „**********“ в полза на дружеството – кредитодател, за което й била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 500.00 лв. Излага се, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е недействителен, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора, както и поради липса на форма. Счита, че договорът не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как се формира същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, възнаграждението за поръчителя е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищеца посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвеждат потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволяват да прецени реалните 1 икономически последици от сключването на договора. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ****** от 14.02.2022 г. е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „**********“ в полза ответника. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Оспорва поръчителството от „**********“ да е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че „**********“ е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за поръчител не е разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, а и от представените Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 14.02.2022 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на 14.02.2022 г. между „*******“ ЕООД, като кредитор, и В. А. Т., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на В. Т. сума в размер на 1000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: на 12 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 23,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 49.11 % и общ размер на всички плащания – 1 230.00 лв. Като писмено доказателство е приет и представения с молба от 03.12.2025 г. от ответното дружество погасителен план към Договор за кредит № ******, обективиран в СЕФ, в който е посочено, че е неразделна част от договора, както и че в размера на дължимата ежемесечно погасителна вноска са включени стойността на главницата и уговорената възнаградителна лихва за съответния период.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “**********” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „*****, публично достъпни на интернет страницата на ответника – ******

В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „*******“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

2

Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 15.02.2022 г., сключен между В. А. Т. и “**********” p.l.c., със седалище и адрес на управление в**********, което дружеството, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на В. Т. спрямо кредитора „*******“ ЕООД по сключения договор за потребителски кредит № ******. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция Т. дължи на **********” p.l.c. такса в размер на 930.00 лв., дължима на 12 вноски, с първа падежна дата – 16.03.2022 г. и краен срок на издължаване на таксата – 09.02.2023 г.

Други относими към настоящия спор доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание - поради противоречие на закона.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен договор за предоставяне на кредит № ******, по силата на който ответното дружество е предоставило за ползване паричен заем в размер на 1000 лева.

Сключеният между В. А. Т. и „*******“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,11 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в 3 договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “**********”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), точка 8, наименувана "изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит", изрично е отбелязано "договор за предоставяне на поръчителство/гаранция". Отделно от изложеното, от извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД е „*******“, което наименование е идентично със сегашното наименование „*******“ (преди *******). Също така, начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство – 12 бр. вноски със същите падежи и краен срок на издължаване. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство.

Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението.