Решение № 77 от 13.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна , 13.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова

Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20203100503278 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Й. К. чрез адв. Николета Тодорова – особен представител, срещу решение № 260299/15.09.2020 г., постановено по гр.дело № 18638/2019 г. по описа на РС – Варна, с което съдът е приел за установено по отношение на “Мелон България“ ЕАД, че Р. Й. К. дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение № 6216/09.08.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 11176/2019г. по описа на ВРС, суми в общ размер 959 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2019 г., като вземанията са цедирани от „Първа инвестиционна банка“ АД на „Мелон България“ ЕАД с договор от 02.04.2018 г.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. Въззивникът поддържа, че договор за кредитна карта № 118РКО-В-1156/21.12.2007 г. е нищожен поради противоречие на закона – императивни разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.т. 7-12 и 20 от ЗПК и „противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност и очевидно неравноправни клаузи“. Излага подробна аргументация. Поддържа, че 1 вземането е погасено по давност, която е изтекла още на 21.12.2014 г. В тази връзка изтъква нищожност поради неравноправност на клаузата предвиждаща автоматично подновяване на срока на договора, сключен на 21.12.2007 г., който е със срок на действие две години.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Мелон България“ ЕАД не е подала писмен отговор.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателства за платена държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

По предмета на спора:

ВРС е бил сезиран с иск, предявен по реда на чл.422 ГПК от „Мелон България“ ЕАД срещу Р. Й. К. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение № 6216/09.08.2019 г., издадена по ч.гр.д. №11176/2019 г. по описа на ВРС, в полза на ищеца суми в общ размер 959 лева, в т.ч. 500 лева – главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-А1156/21.12.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р. Й.

К.; сумата от 420 лева – наказателна лихва съгласно т. 8 от договора; сумата от 39 лева – такси и разноски към банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2019 г. до окончателното изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Мелон България“ ЕАД.

2

Ищецът твърди, че между ответницата и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен Договор за револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-А-1156 от 21.12.2007 г., по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 500 лева.

Твърди се, че длъжникът не обслужвал кредита и не бил извършвал плащания за погасяване на дълга от 08.08.2008г., когато било последното плащане.

Ответницата дължала и годишна такса за поддържане на кредитната карта в размер на 39 лева. Твърди се, че ищецът е придобил вземането по процесния договор въз основа на сключен с „ПИБ“АД Договор за цесия от 02.04.2018 г.

Твърди се, че банковият кредит тип овърдрафт е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на 27.03.2019 г. с уведомление, връчено чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответницата е изразил становище за недопустимост и неоснователност на иска. От договора за цесия не се установявало ищецът да е придобил вземането по посочения в исковата молба договор за кредит, респективно не бил активно легитимиран да търси защита на спорното право. Прави се възражение за погасяване на иска по давност. Поддържа се, че срокът на договора за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт е изтекъл на 21.12.2009 г., от който момент е започнала да тече погасителната давност и общият петгодишен давностен срок е изтекъл преди датата на сключване на договора за цесия от 02.04.2018г. Възразява се, че процесният договор е недействителен поради противоречие с чл.11, ал.1, т. 712 и 20 ЗПК, както и неподписване, незапознаване и необсъждане на ОУ към договора. Като основание за нищожност се сочи и противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност на уговорените лихвени плащания и очевидно неравноправни клаузи. В чл.8 от процесния договор била уговорена лихва върху лихва, която клауза била неравноправна и недействителна. Възразява се, че международната карта с чип не била предадена на кредитополучателя и овърдрафтът по разплащателната сметка в размер на 500 лева не бил предоставен на ответницата. Ответницата не била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита и дължимите суми.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, 3 очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 21.12.2007г. между Първа инвестиционна банка АД и Р. Й. К. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. Видно от клаузите на банката се е задължила да открие и води на името на титуляря картова разплащателна сметка и да издаде към нея международна кредитна карта с чип Visa Classic като предоставя на титуляря кредит овърдрафт по същата сметка в размер на 500 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е до 21.12.2009 г. като същият се подновява автоматично при условията и реда на Общите условия (ОУ) на банката. Видно от т. 36.1 от ОУ срокът се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не се е възползвала от правото си да прекрати договора с предизвестие. Титулярят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ, а именно до всяко 5-то число на месеца да внася минимална погасителна вноска представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния отчетен период, но не по-малко от 10 лева. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо банката начислява фиксирана годишна лихва по всяка отделна трансакция, считано от датата на осчетоводяването й до погасяването й, която съгласно т. 7 от договора е в размер на 16 % за плащания чрез ПОС терминал и 18 % за всички останали плащания. При неплащане на погасителна вноска или надвишение на кредитния лимит, кредитополучателят дължи наказателна надбавка над договорения лихвен процент в размер на 12 %. В т. 41 от ОУ е посочено, че банката има право да прехвърли вземанията си срещу титуляря на трето лице. С Договор от 02.04.2018 г. „ПИБ“АД е прехвърлило в полза на „Мелон България“ ЕАД вземания срещу длъжници, посочени в Приложение №1 и №2, в т.ч. и вземането към Р. Й. К.. Видно от т.11 от договора титулярят е декларирал, че са му предоставени и е запознат с ОУ и Тарифата за такси и комисионни на банката. Представена е и нарочна разписка, подписана от ответницата, удостоверяваща получаването на издадената кредитна карта заедно с ПИН код в запечатан плик (л. 13 ВРС).

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната по делото 4

ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно. Съгласно заключението усвоената главница по кредитната карта е в размер на 500 лева.

Към датата на цесията 02.04.2018г. задълженията при „ПИБ“АД са: главница 500 лева; редовна договорна лихва 19.07.2008г. до 19.07.2015г. – 2 603.28 лева; наказателна лихва за периода 19.12.2008г. до 01.04.2018г. – 2 341.41 лева, годишни такси за периода 19.12.2008г. до 19.12.2011г. – 153.46 лева.

Според вещото лице за периода от датата на цесията 02.04.2018г. до 17.07.2019 г. дължимата лихва ведно с наказателната надбавка би била в размер на 28 % годишно или 183,56 лева.

Видно от представеното писмо изх. № 2300/06.03.2019 г. на ЧСИ Д.С. и приложените към него уведомление от „Мелон България“ ЕАД до Р. Й. К., както и разписка за връчване и уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, издадени от ЧСИ, ответницата е уведомена за цесията и за обявената от цесионера предсрочна изискуемост на вземането при прилагане на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК след залепване на уведомление на 13.03.2019 г. на нейния постоянен и настоящ адрес и неявяване в рамките на двуседмичния срок по чл. 47 ал. 2 от ГПК да получи документите. Надлежно установено е от длъжностното лице, че ответницата не живее на адреса, поради което не е било необходимо извършването на повече от едно посещение. Процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК е спазена, поради което книжата следва да се считат за редовно връчени на 27.03.2019 г., от която дата кредитът е предсрочно изискуем.

По релевираните във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:

Възражението, че вземането е погасено по давност, която е изтекла още на 21.12.2014 г. е неоснователно по отношение на вземанията за главница и наказателни лихви.

Няма основание да се приеме, че клаузата, предвиждаща автоматично подновяване на срока на договора, сключен на 21.12.2007 г. със срок на действие до 21.12.2009 г. е неравноправна, респ. нищожна. Напротив, видно от т. 36.1 и т. 36.2 , б. „а“ от ОУ, кредитополучателят има две възможности.

Първо, да уведоми банката с предизвестие от 60 дни преди изтичане на срока на договора, че не желае автоматичното му продължаване за нов 5 едногодишен период и, второ, да прекрати договора едностранно по всяко време с 60-дневно писмено предизвестие.

Следователно, клаузата на т. 36 от ОУ не е неравноправна, тъй като договорът дава възможност на потребителя по всяко време да прекрати същия едностранно без каквито и да било допълнителни условия извън изискването за предизвестие, което в случая следва да бъде от един месец, съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 2-ро във вр. с § 5 от ПЗР на ЗПК и чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,. По делото не са налице данни ответницата да се е възползвала от правото си едностранно да прекрати действието на договора, поради което същият не е бил прекратен до датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Липсват данни, а не се и твърди от страните, задължението по договора да е било обявено за предсрочно изискуемо по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ в съответствие с постановките, приети в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС преди отправяне на изявлението на ищеца с уведомлението, приложено към писмо изх. № 2300/06.03.2019 г. на ЧСИ Д.С..

Следователно до датата на изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 5 от ГПК – 27.03.2019 г., между страните по делото е налице действащ валиден договор за кредит.

Предвид спецификата на договора за офърдрафт погасяването на задълженията по него не се изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на овърдрафт, кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка. Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана.