Решение № 4821 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4821 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100505513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2659 от 18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 31098/2024 г. на Софийски районен съд, 159 състав, частично e уважен предявеният от Р. Г. Г. срещу „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3000,00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на 09.01.2024 г. в гр.София, в района на ж.к. „Красна поляна“, на ул. „Без име“, успоредна на бл. 234, със застрахован при ответника л.а. „Рено Мастер“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 137,90 лева, предствляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2024г. до 29.05.2024 г, като искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен в частта относно претенцията за репариране на неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 3000,00 лв. до предявения размер от 7 000,00 лв., частична претенция от иск в размер на 10 000 лева и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 137,90 лв. до пълния предявен размер от 324,00 лв.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 384,29 лева, представляваща извършени в първоинстанционното производство разноски в съответствие с уважената част на исковете, както и да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М. Б. Н.-Т. от САК - процесуалния представител на ищцата сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца съразмерно на уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, сума в размер на 515,61 лева, представляваща сторени по делото разноски в съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която искът с правно основание чл.432, 1 ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3000,00 лв. до предявения размер от 7 000,00 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът, счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което неправилно е отнесъл критериите за справедливост към конкретния случай. Определеният размер на обезщетението не съответства на претърпените увреждания, породилите се във връзка с тях усложнения, лечението и неговата продължителност, както и на затрудненията, възникнали за ищцата. Оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване поради нарушение на правилата на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови акт, с който да уважи изцяло предявения иск. Претендира и направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложените съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди в тежест на въззивника сторените разноски в двете съдебни инстанции.

Решението в частта, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за репариране на неимуществените вреди е уважен за сумата от 3000,00 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното плащане и за сумата от 137,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2024г. до 29.05.2024 г не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1. застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; наличие на 2 застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника - застраховател; отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения; застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 КЗ или да е отказал да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Тъй като решението в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ за сумата от 3000,00 лв., е влязло в сила, то със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право.

Следователно пред настоящата инстанция е безспорно, че на 09.01.2024 г., в гр. София, по ул. „Без име“, МПС „Рено Мастер“, с рег. №********, се движи с посока от бул. „Н.

Мушанов“ към бул. „Възкресение“, като зад бл. 234Б, поради неподсигурена маневра движение назад, реализира ПТП с намиращата се зад него пешеходка Р. Г., след което напуска мястото на ПТП, за което на водача С.К. е съставен АУАН №АД240530.

Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивната жалба се съсредоточава върху въпросите относно размера на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата при настъпване на процесното ПТП, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД и за наличието на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

От приложените медицински документи по делото се установява, от една страна, че получените от ищцата увреждания са счупен четвърти пръст на лявата ръка, разкъсноконтузна рана на 3-ти и 4-ти пръст на лява ръка и контузия на гръдния кош, и от друга страна, че ищцата е отрекла следствие на инцидента да е губила съзнание, получила гадене или повръщане. В заключителната част е отбелязано и че не са налице данни за травматични увреди на гръдни и коремни области,налагащи оперативна интервенция.

По отношение оплакванията, касаещи размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отбележи, че от заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че гореописаните увреждания са причинили на ищцата ,,трайно затруднение на движенията на лява ръка” за срок повече от 30 дни, „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и болка. Периодът, през който в резултат на счупването на 4-тия пръст и раните по 3-ти и 4-ти пръст е било налице затруднение в движенията на ръката, преимуществено в основната й функция – захвата, е продължил около 45 дни. Най – интензивни са били болките и страданията през първите 15 дни. Обичайният възстановителен период, посочен от вещото лице е 35 дни, но в конкретния случай се е удължил в резултат на инфекцията на раните. Вещото лице посочва, че от медицинските документи по делото не се установява да е преминавала медикаментозно лечение, като е извършена хирургична обработка на раните и поставяне на гипсова имобилизация на лявата ръка.

От показанията на разпитания по делото свидетел П., които съдът намира за обективно дадени, подкрепящи се и от останалите приложени по делото доказателства /медицински документи и СМЕ/, се установява, че когато е откарала ищцата към Пирогов последната е изпитвала болки в ръцете, кръста и главата. Показанията, че е повръщала и й се е гадело, обаче, не кореспондират с медицинската документация по делото, тъй като, както беше отбелязано по – горе, ищцата е отрекла при прегледа да има такива симптоми. Показанията в останалата им част кореспондират с останалите доказателства по делото относно лечението, което е предприето относно получените от ищцата травми, а именно, че не е настанявана за лечение, не е извършвана оперативна интервенция, а е поставена шина.

Свидетелката посочва, че през цялата продължителност на възстановителния период ищцата е имала нужда от помощ и съдействие във всички ежедневни нужди – пазаруване, чистене, хигиенни нужди, готвене, като свидетелката или й помагала в приготвянето, или й е носила храна от вкъщи. Получените увреждания възпрепятствали ищцата да полага пълноценни грижи за детето си, поради което се налагало свидетелката да й оказва помощ и в тази дейност. В допълнение, негативно е и отражението на инцидента върху психическото състояние и поведение на ищцата. Пострадалата се страхувала да излиза сама и да пресича, 3 което налагало за период от около три месеца да я води по прегледи и да й сменят превръзки.

От жизнерадостен, усмихнат, весел и спортуващ човек тя станала притеснителна, стресирана и преустановила спортните си активности. Липсвала й и увереност. Сочи, че и към момента среща затруднения в движенията на лявата ръка, както и да борави с различни предмети, защото й е трудно да ги задържа в ръката си и ги изпуска.

В обхвата на неимуществените вреди се включват и преживяното неудобство, свързано с общото физическо неразположение на ищцата за периода на възстановяването, необходимостта да получава съдействие за ежедневното си обслужване от друго лице поради неспособност да се справя сама, наложителността да спазва щадящ режим без физическо натоварване, което в известна степен е ограничило възможността й за свободно придвижване и пълноценно съществуване. Следва да се отчете и породеният в резултат на процесното ПТП страх в съзнанието да се придвижва по улиците и да пресича, който според показанията на свидетеля траел и до момента.

Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критерия, предписан в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне размера на обезщетението при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства. Съдът при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, както и негативните физически и психологически последици за увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968 г., - напр. Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС II т. о.