Решение № 754 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1449/2026
- Вид
- Решение № 754
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Ралица Светославова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 754 гр. Варна, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501449 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 9948/21.05.2026 г. по регистратурата на СИС при ВРС от „Интейк" ЕООД, с ЕИК 203211061 - взискател по изп. дело № 20243110402071 по описа на ДСИ ****** при СИС - Варна, с район на действие ВРС, против постановление от 20.04.2026 г., с което е прекратено производството по изп. дело № 2071/2024 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че взискателят няма правен интерес да иска извършване на изпълнителни действия, тъй като дължимите от длъжника „Енерго-Про Продажби" АД суми са събрани от ЧСИ Станимира Костова-Данова и се намират по нейна сметка, поради което съдебният изпълнител е длъжен да продължи разглеждането на изпълнителното дело и да изплати събраните суми в полза на „Интейк“ ЕООД в качеството му на легитимиран взискател, и едва тогава да приключи изпълнението. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК ответникът по жалбата „Енерго-Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691 - длъжник по изп. дело № 2071/2024 г., депозира възражение, с което изразява становище за допустимост и основателност на жалбата. Посочва, че въз основа на предприети изпълнителни действия по първоначално образуваното изпълнително дело с взискател „ПИ Маркет" ЕООД, по сметка на ЧСИ Станимира Костова-Данова са постъпили достатъчно средства за погасяване на задължението, но същото все още не е погасено, което уврежда интересите на длъжника, доколкото до окончателното плащане може да бъде 1 начислена законна лихва, както и допълнителни такси и разноски в негова тежест. Посочва, че в полза на настоящия взискател „Интейк" ЕООД е постановено решение, с което е установено, че той е легитимиран да получи вземането по изпълнителното дело, като счита че това следва да бъде съобразено от съдебния изпълнител, който да продължи действията по изпълнителното дело, като изиска от ЧСИ Станимира Костова-Данова постъпилата при нея сума, с която да удовлетвори легитимирания взискател. Отправя искане за отмяна на обжалваното постановление и присъждане на разноски.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, ДСИ ****** при СИС - ВРС депозира мотиви, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че жалбоподателят „Интейк" ЕООД е бил конституиран като взискател по изп. дело № 2071/2024 г. по описа на СИС при ВРС, но в продължение на период по-голям от две години е бездействал и не е поискал извършване на изпълнителни действия, което е довело до перемиране на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна – взискател по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на изпълнителното производство, и е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
По същество е основателна поради следните съображения:
Изпълнително дело № 20207180401407 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, е образувано на 03.12.2020 г. по молба на „ПИ Маркет“ ЕООД, ЕИК 2028008931, срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, въз основа на изпълнителен лист № 299/10.01.2019 г., издаден в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, по гр. д. № 9791/2014 г. по описа на ВРС. Взискателят „ПИ Маркет" ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014 г. с „КНМ Груп" ЕООД договор за цесия за прехвърляне на вземането, предмет на изпълнителния лист.
На 23.12.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, е връчена покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът е поканен да заплати задължението си по изпълнителното дело в размер на общо 3071,08 лв.
В срока за доброволно изпълнение, видно от платежно нареждане от 05.01.2021 г., длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е платил по сметка на ЧСИ Станимира **** сумата от 3071,08 лв., с посочено основание – „20207180401407“.
На 04.01.2021 г. „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, е представил на ЧСИ Станимира **** обезпечителна заповед от 30.12.2020 г., издадена въз основа на определение № 265079/30.12.2020 г. по ч. гр. д. № 16765/2020 г. по описа на ВРС, с която се налага обезпечителна мярка „ЗАБРАНА“ за предаване на взискателя „ПИ Маркет“ ЕООД или на друго трето лице постъпилите по посочените изпълнителни дела суми, измежду които е и сумата по изп. дело № 1407/2020 г.
2
На 05.01.2021 г. „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, е представил на ЧСИ Станимира Костова-Данова обезпечителна заповед от 04.01.2021 г., издадена въз основа на определение № 265150/31.12.2020 г. по ч. гр. д. № 16881/2020 г. по описа на ВРС, с която се налага обезпечителна мярка „ЗАБРАНА“ на ЧСИ Станимира **** да предава на взискателя „ПИ Маркет“ ЕООД всички внесени суми, измежду които е и сумата по изп. дело № 1407/2020 г.
На 20.04.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ПИ Маркет“ ЕООД, към която е приложено определение № 1361/14.03.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 670/2021 г. по описа на ВОС, с което е обезсилено определението и издадената въз основа на него обезпечителна заповед.
С молба от 18.07.2023 г. „Аркли“ ЕООД е сезирал ЧСИ Станимира **** с искане за конституирането му като взискател по изп. д. № 1407/2020 г. за сумата от 612,77 лв. съдебни разноски за производството пред ВОС, прехвърлени от титуляра на изпълнителния лист „КНМ Груп“ ЕООД на „СМ БГ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2018 г., а впоследствие от „СМ БГ“ ЕООД на „Аркли“ ЕООД с договор за цесия от 01.04.2022 г.
С разпореждане от 27.07.2023 г. ЧСИ Станимира **** е конституирала като взискател по изпълнителното дело „Аркли“ ЕООД за посочените в молбата суми. До длъжника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, получена на 28.08.2023 г., в която е посочен общ размер на задължението от 985,21 лв. На 08.09.2023 г. сумата е преведена от „Енерго-Про Продажби“ АД на ЧСИ Станимира ****, видно от приложеното платежно нареждане.
С молба от 22.12.2023 г. „Интейк“ ЕООД уведомява ЧСИ Станимира ****, че с влязло в сила на 30.11.2023 г. Решение № 589/22.12.2022 г., постановено по търг. д. № 625/2021 г. по описа на ВОС, ТО, потвърдено с Решение № 334/30.11.2023 г. по в. търг. д. № 171/2023 г. по Апелативен съд-Варна, ТО, е установено, че титуляр на вземането в размер на 1379,33 лв . по гр. д. № 9791/2014 г. по описа на ВРС, е „Интейк“ ЕООД. Към молбата са приложени горецитираните решения. Отправено е искане за конституиране на „Интейк“ ЕООД като взискател в производството по изп.д. № 20207180401407 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, и за превеждане по негова сметка на дължимата сума.
С протокол от 04.01.2024 г. ЧСИ Станимира Костова-Данова се е отвела от изпълнително дело № 1407/2020 г.
С молба от 23.02.2024 г. „Интейк“ ЕООД е отправил искане към ЧСИ Станимира **** да изпрати изпълнителното дело на СИС към РС-Варна.
С Разпореждане от 14.03.2024 г. ЧСИ Станимира **** постановява изп. дело № 1407/2020 г. да се изпрати на СИС при ВРС-Варна за продължаване на изпълнителните действия, в резултат на което е образувано изп. д. № 20243110402071 по описа на ДСИ ****** при СИС - Варна.
С Разпореждане от 26.03.2024 г. ДСИ ****** конституира „Интейк“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело, като заличава „ПИ Маркет“ ЕООД като такъв.
3
С обжалваното постановление от 20.04.2026 г. държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е необходимо в продължение на повече от две години взискателят да не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо длъжника.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се основава на разбирането, че липсата на процесуална активност от страна на взискателя за период по-дълъг от две години, представлява индиция за отпаднал интерес от продължаване на принудителното изпълнение.
Прекратяването на изпълнителното производство има характер на законова санкция спрямо кредитор, който за продължителен период не предприема необходимите процесуални действия за реализиране на признатото му право. Обратно, когато взискателят своевременно и последователно упражнява предоставените му от закона процесуални права, предпоставките за настъпване на перемпция не са налице.
Именно взискателят разполага с процесуалното право да инициира прилагането на конкретни изпълнителни способи, а при неправомерен отказ на съдебния изпълнител да извърши поисканото действие, законът му предоставя възможност да защити правата си чрез жалба по чл. 435, ал. 1 от ГПК. Поради това законодателят е свързал последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК единствено с бездействието на взискателя, а не с евентуално бездействие на съдебния изпълнител. Следователно прекратяване по право настъпва само когато в продължение на две години, считано от последното поискано от взискателя изпълнително действие, липсват нови искания за предприемане на изпълнение.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е изпълнил задълженията си както към първоначалния взискател „Интейк“ ЕООД, така и към присъединения взискател „Аркли“ ЕООД в срока за доброволно изпълнение. Плащанията са извършени чрез Б.и преводи от 05.01.2021 г. и 08.09.2023 г. по специалната сметка на ЧСИ Станимира ****, пред която първоначално е било образувано изпълнителното производство.
По отношение на присъединения взискател „Аркли“ ЕООД, неговото вземане е удовлетворено чрез разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми, извършено на 15.09.2023 г. За разлика от това, вземането на „Интейк“ ЕООД в размер на 3071,08 лв. не е изплатено, независимо че съответната сума е била внесена от длъжника по изпълнителното дело.
С извършеното плащане на цялото задължение по изпълнителното дело е отпаднал правния интерес на взискателя от предприемането на последващи изпълнителни действия спрямо длъжника. При тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 о т ГПК, тъй като задължението вече е било 4 изпълнено и липсва предмет на принудително изпълнение. След извършеното плащане за взискателя е възникнало единствено правото да получи събраната по изпълнителното дело сума. В тази връзка с молба от 22.12.2023 г. той е поискал съдебният изпълнител да предприеме необходимите действия по изплащането й, но по искането не е последвало произнасяне. При това положение от взискателя не е могло да се очаква да инициира нови изпълнителни способи срещу длъжника, тъй като такива са били лишени от предмет.
Съдебният изпълнител е следвало да изиска от ЧСИ Станимира **** събраната по изпълнителното дело сума, да я изплати на правоимащия взискател и да приключи изпълнителното производство.
Вместо да извърши тези действия, държавният съдебен изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Този извод е неправилен и незаконосъобразен, тъй като липсват предпоставките за настъпване на перемпция – не поради процесуална пасивност на взискателя, а защото след пълното изпълнение на задължението, производството е следвало да премине във фазата на разпределяне и изплащане на вече събраните суми. Ето защо постановлението за прекратяване следва да бъде отменено, а изпълнителното дело – върнато на съдебния изпълнител за извършване на необходимите действия по приключване на производството.