Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19232 от 24.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12978/2025
Вид
Решение № 19232
Подписан
24.10.2025
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 19232 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110112978 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. И. К. против Столична община, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от инцидент на 18.08.2024 г.; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 900,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 18.08.2024 г. до 05.03.2025 г.; 3/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 717,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от инцидента на 18.08.2024 г. и 4/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 206,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди за периода от 18.08.2024 г. до 05.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 18.08.2024 г. прибирайки се в дома си, около 17:00 часа претърпяла злополука, като се спънала в счупени плочки на тротоара на ********** пред блока, в който живее на № 27, гр.София. Твърди, че паднала на плочките и не могла да стане, а болката била остра и силна. Млад мъж, който преминавал покрай мястото, спрял и й помогнал да седне на фундамента на оградата на блока. След това се обадила на сина си, който дошъл и я откарал в спешното 1 отделение на ВМА, където я прегледали и назначили рентгенова снимка. Ищцата поддържа, че имала голям оток и силна болка на левия крак, високо над коляното, не можела да ходи, нито да седи, затова синът й намерил болнично легло на колела, с което я придвижил до рентгеновия кабинет. При разчитане на рентгеновата снимка било установено счупване на тазобедрената кост на левия крак, което наложи болничен престой в продължение на 10 дни, оперативно и постоперативно лечение. Ищцата поддържа още, че въпреки поставената й инжекция с болкоуспокояващо, вечерта след инцидента изпитвала силна и продължителна болка, а на следващия ден, след като й съобщили, че е необходима операция, изпитала й страх, че ще умре, тъй като имало проблеми със сърцето и то можело да не издържи интервенцията. След операцията останала няколко дни в болницата, тъй като загубила много кръв и хемоглобинът й бил нисък. Изписали я на 28.08.2024 г., но възстановяването й се оказало тежко и продължително, повече от 5 месеца. През първия месец не можела да става от леглото и да се обслужва сама, което наложило синът й да живее при нея. Изпитвала силна болка и дискомфорт от обездвижването. През втория месец започнала да се изправя с чужда помощ и проходилка, както и да изпълнява физиотерапия в домашни условия.

Към датата на подаване на исковата молба в съда, въпреки изминалия период от време, ищцата твърди, че не може да ходи самостоятелно без патерици, здравето й било силно засегнато и животът й се променил съществено. Поддържа, че в резултат от инцидента претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медицински принадлежности и медикаменти и физиотерапия. Според нея отговорна за инцидента е именно ответната община, тъй като поддържането на тротоара е възложено на нея съгласно Закона за пътищата. Твърди, че претърпените от нея вреди са в причинно-следствена връзка от неизпълнение на възложената от ответника работа по поддръжка и ремонт на тротоара.

По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявяваните искове и моли за тяхното уважаване.

В срока по чл.131 ГПК от Столична община е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на иска поради липса на правен интерес. В тази насока се поддържа становище, че не е уточнено мястото на настъпване на събитието и причината за падането на ищцата. Излагат се доводи, че по делото не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, както и виновно поведение от страна на ответника в лицето на неговите служители. Оспорва се твърдението в исковата молба относно повредена тротоарна настилка, като се твърди, че Столична община е възложила изграждането на нови тротоари на ДЗЗД „Виа Строй“, състоящо се от дружествата „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД и „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД, които е следвало да изпълнят ремонтни дейности през периода, включващ и процесната дата. В условията на евентуалност се изразява становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не било 2 съобразено с принципа на чл.52 ЗЗД. Навеждат се доводи за съпричиняване от страна на ищцата, която не е положила дължимата грижа при движение, което да гарантира личната й безопасност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове, алтернативно – намаляване размера на претендираното обезщетение.

В писмено становище, депозирано в първото по делото открито съдебно заседание, третото лице-помагач „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД излага доводи за неоснователност на предявените искове. Счита за недоказани твърденията в исковата молба относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента. Оспорват се получените от ищцата травматични увреждания, както и че същите са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Поддържа се становище, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като при придвижването си като пешеходец не е положила дължимата грижа.

Третото лице-помагач „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена епикриза, издадена от Военномедицинска академия – МБАЛ София, Клиника по ортопедия и травматология, в която е отразено, че ищцата е постъпила в клиниката на 18.08.2024 г. с оплаквания от болка в лява тазобедрена област след травма, констатирана е фрактура и е предприето оперативно лечение.

Пациентът е изписан на 28.08.2024 г. с препоръки относно двигателен режим, медикаментозно лечение и контролни прегледи.

По делото е приложена фактура с получател ищцата, издадена от лечебното заведение на 28.08.2024 г., на стойност 1560,00 лева за медицински консумативи. Към фактурата е приложен фискален бон за извършеното плащане.

По делото е приложена фактура и фискален бон от 24.08.2024 г. за наем на електрическо болнично легло, закупуване на матрак и непромокаем калъф за него, надстройка за тоалетна, транспорт и доставка, на обща стойност 437,00 лева.

По делото е приложен договор за предоставяне на услуги по рехабилитация, без достоверна дата, сключен от ищцата с квалифициран рехабилитатор за срок от два месеца, както и разписка за заплащане на сумата от общо 720 лева във връзка с неговото изпълнение.

По делото е приложен договор от 02.08.2023 г. сключен между Столична община, в качеството на възложител и ДЗЗД „ВИА СТРОЙ“, съставено от дружествата „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД и „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО ЕВРОПА“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се е задължил да извършва дейности по текущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения, 3 строителство, основен ремонт и реконструкция на тротоари на територията на Столична община на база конкретни възлагания, за обособена позиция № 4 „“IV-та зона, включваща райони „Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“.

По делото е приложен документ без достоверна дата относно извършено от страна на Столична община възлагане на ДЗЗД „ВИА СТРОЙ“ на цялостен ремонт на северен тротоар на ********** от ********** до безименна улица след бензиностанция ОМV, Акт от 08.10.2024 г. относно фактическо приключване на СМР, протокол от 19.11.2024 г. за извършване на заплащане на СМР и фактура от 20.11.2024 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Н.К. и Г.И.К.

В показанията си св.К. разказва, че не познава ищцата. За първи път я видял през м.август 2024 г., когато пътувайки заедно със семейството си по ********** в гр.София, видял как се спънала и паднала. Спрял и отишъл да й помогне. С помощта на друг човек я подпрели на близката ограда, тъй като не можела да стане и се оплаквала от болки в крака. Свидетелят разказва, че тротоара бил неравен, с повдигнати и хлътнали плочки. Свързали се със сина на ищцата, тъй като тя не позволила да извикат линейка.

В показанията си св.К. – син на ищцата разказва, че за инцидента с майка му разбрал по телефона. Брат му се обадил един уикенд през месец август миналата година. Взел такси и отишъл да види какво се е случило. Намерил майка си на тротоара на улицата, подпряна на ограда до блока. Била неадекватна, повтаряла „Не мога да ходя“, не казала какво се е случило. Повикал такси и я откарал в Спешно отделение на ВМА, където я приели и останала повече от седмица. След изписването била на легло и с памперси, не можела да се грижи сама за себе си, наложило се да остане при нея близо месец. След това грижите за нея поел брат му, който живее поблизо. Свидетелят разказва, че майка му започнала да се обслужва самостоятелно чак след около 9 месеца, като и до ден-днешен ходи с помощно средство т.нар.“канадка“.

Все още е нестабилна и се оплаква от болки. Според свидетеля майка му вече не е същата, много е променена и психически, тъй като преди била активна – помагала му в градината, водела децата на брат му на детска градина. След инцидента се върнал на мястото, за да го снима по молба на майка му и забелязал, че имало липсващи и счупени плочки.

По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице след запознаване с медицинската документация и личен преглед на ищцата е дало заключение, че вследствие на инцидента на 18.08.2024 г. ищцата е получила счупване на лявата бедрена кост в горния й край /пертрохантерна фрактура/, като увреждането може да бъде получено по описания в исковата молба начин. Вещото лице е посочило, че в над 90 % от случаите тази травма 4 се получава при падане от изправен стоеж. Съгласно заключението, при нормално протичане на възстановителния процес, без усложнения, периода на възстановяване е около 8-10 месеца. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. При този вид оперативно лечение, не е необходима допълнителна имобилизация на крайника, но винаги е необходимо провеждане на рехабилитация. От анализа на приложената по делото рентгенова снимка вещото лице е посочило, че при ищцата са налице дегенаративни заболявания в областта на гръбначния стълб и двете тазобедрени стави, за които може да се каже, че са нормални за възрастта и нямат отношение към счупването.

Заболяването, което има отношение за повишена чупливост на костите е остеопороза, но по делото няма данни за поставена такава диагноза и направени изследвания.

Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.