Решение № 11330 от 20.10.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11330

Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА канд № 20257050701791 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството е образувано по жалба от С. С. О., [ЕГН], срещу Решение № 807/30.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 883/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0819-002106/21.08.2024 г., издадено от Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което на С. С. О., на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не изяснил правилно фактическата обстановка. Според касатора въззивният съд не обсъдил всичките направени възражения. Излага съображения, че при издаване на процесното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 10 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване на доказателствата, въз основа на които е повдигнато обвинението. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочено единствено, че се касае за управление на влекач с рег. № [рег. номер], без да е посочено дали към влекача е имало прикачено ремарке или съчленено полуремарке, което да бъде натоварено с товар, който не е покрит. Излага съображения, че с влекача не може да се извърши процесното нарушение, тъй като не е товарен автомобил. Сочи, че в наказателното постановление липсва позоваване на Наредба № 7/27.04.2018 г. и по-конкретно на Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от нея, където са описани хипотезите за това какъв вид товар и какъв вид неукрепване следва да е квалифициран по определен начин. Моли съда да отмени обжалваното решение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. В условия на евентуалност оспорва претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, като счита, че такова не следва да се присъжда поради липса на разходооправдателен документ.

Ответникът – Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване в производството пред районния съд е било Наказателно постановление № 24-0819-002106/21.08.2024 г., издадено от Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което С. С. О. е санкциониран с глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за това, че на 29.05.2024 г., в 17:48 ч., в Община Варна, на път Автомагистрала № А-2, посока гр. Варна – 376 км, управлявал товарен автомобил „Ивеко АС440ТП“ с рег. № [рег. номер], собственост на „ВСИ Транс“ ЕООД, с което извършва превоз на насипен товар /чакъл/, който не е покрит и може да бъде разпилян на пътното платно.

Въззивният съд констатирал, че наказателното постановление, предмет на проверка в съдебното производство, е валиден акт. След обстоен анализ на относимите разпоредби и съдържанието на наказателното постановление приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е извършено посоченото нарушение. Отхвърлил е като неоснователни всички възражения за липса на индивидуализация на процесното пътно превозно средство, както и тези за липса на посочени в наказателното постановление и в акта за установяване на административно нарушение доказателства, обосноваващи обвинението. Приел е, че действително е налице „значителна неизправност“ при укрепване на превозваните товари, тъй като неизправността представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата. Констатирал е, че правилно е определена санкционната разпоредба, като административното наказание е наложено в установения в нея фиксиран размер. Изложил е доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви Районен съд – Варна потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Достигнатият от Районен съд – Варна правен извод за процесуална и материална законосъобразност на наказателното постановление е правилен и напълно се споделя от настоящия тричленен съдебен състав.

Нормата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП съдържа в себе си както състав на административно нарушение (диспозиция), така и санкция, като предвижда да се санкционира лице, което управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара. Наредбата по чл. 127, ал. 4 е издадената от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, с която се определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация; 4. контролът за укрепване на товарите (чл. 1, ал. 1).

В случая от събраните по делото доказателства се установява и не е спорно между страните по делото, че касационният жалбоподател е управлявал описаното в наказателното постановление пътно превозно средство, с което е осъществен превоз на насипен товар – чакъл, който не е бил покрит и това е създавало опасност от разпиляването му на пътното платно. Според съдържащата се в Приложение № 1 „Правила за извършване на оценка и видовете неизправности“ към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари класификация и предвид естеството на неизправността, предмет на процесното нарушение, същата е съотносима с т. 20.1.3.4. и т. 20.5.2. Във всяка от двете хипотези оценката на неизправността може да се класифицира като значителна, но и като опасна, в зависимост от това дали мрежите и платнищата (покривалото) не са достатъчно подходящи за обезопасяване на товара или са напълно неподходящи, както и дали насипният товар не е подходящо обезопасен или загубата на товара създава опасност за трафика. Съгласно буква А от Приложение № 1 оценката на неизправността се извършва по преценка на проверяващия. Въпреки наличието в случая на основания за класифициране на неизправността като опасна контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са преценили, че се касае за значителна неизправност. По този начин нарушителят е поставен в по-благоприятно положение, доколкото е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение. Предвид инициирането на производството по негова жалба преквалифициране на нарушението като осъществено при констатирана опасна неизправност при укрепването на товара, е недопустимо с оглед забраната reformatio in pejus, тъй като е свързано с утежняване на положението му – деецът би следвало да понесе наказание в по-висок размер на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано законосъобразно от административнонаказващия орган, тъй като изложените факти са относими към елементите на посочения правопораждащ фактически състав, с горното уточнение, като нарушението се явява и доказано от обективна и субективна страна.

Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно с всичките му съставомерни признаци и е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност, поради което не е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 10 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с какъвто довод се аргументира искането за отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен. Непосочването в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление на наличие на прикачено към влекача ремарке не представлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на издадения санкционен акт. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 177, ал. 4 от ЗДвП се изразява в управление на пътно превозно средство с неукрепен товар, поради което правилно е посочен номерът на влекача, който е управляваното пътно превозно средство по смисъла на цитираната разпоредба. Наличието на прикачено към него ремарке е необходимо за извършването на превоз на товари и се установява от събраните по делото гласни доказателства, както и от представения в хода на въззивното производство снимков материал, като липсата на описание на последното по никакъв начин не възпрепятства правото на лицето да разбере в извършването на какво противоправно деяние е обвинено и да организира защита си. Неоснователно е релевираното в касационната жалба възражение, че в пътния лист, отразяващ извършения превоз, се касае само за управление на влекач, към който няма прикачено ремарке, което да бъде натоварено. В пътния лист е отбелязано, че се извършва обществен превоз, като е посочен номер на CMR товарителница, което несъмнено изисква наличието на ремарке, а вписването единствено на рег. номер на влекача е свързано изцяло с изискванията към оформянето на транспортния документ и не може да обоснове липса на ремарке към него. Следователно липсата на индивидуализация на ремаркето/полуремаркето, теглено от управлявания от касатора влекач, не води до липса или непълно описание на съставомерни факти, тъй като видът и характеристиките на тегленото ремарке/полуремарке не са от значение за правилната квалификация на нарушението.

Липсата на позоваване в наказателното постановление на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, респ. на Приложение № 1 към нея, също не ограничава правото на зашита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, доколкото в административнонаказателния процес защитата се гради срещу фактите (които в случая, както бе посочено, са описани достатъчно пълно, точно и ясно), а не срещу тяхната правна квалификация.

Както правилно е посочил районният съд, наложеното административно наказание законосъобразно е определено във фиксирания в санкционната норма на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП размер, поради което пред съда не е стоял въпросът за неговото редуциране. Не са били налице и основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.