Акт от 05.01.2024, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 292/2023
- Подписан
- 05.01.2024
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.209, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.10б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28а, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28б, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 84
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Членове:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 292 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба от К. Г. Д. от [населено място] против Решение №570/13.10.2022г., постановено по гр.д.№856/2021г. по описа на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението било неправилно, тъй като било допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и било необосновано. В частта, засягаща ПИ ***, оспорената заповед била нищожна като изначално лишена от правно основание за издаването ѝ, а така относно този имот не можела да породи правни последици за адресатите си. Съгласно пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. с тях се устройват териториите, върху които правото на ползване било трансформирано в право на собственост. Процесният ПИ *** бил придобит по наследство от касационния жалбоподател и той го притежавал в съсобственост с други двама наследници по закон. Имотът не попадал в разпоредбите на пар.4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, която да е предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследници на Г. и З. Я. на основание пар.4к от ПЗРЗСПЗЗ било изначално лишено от законово основание. Имотът бил придобит от наследодателя на жалбоподателя чрез покупко – продажба на нива от 2 дка в м.Бозлука – Нотариален акт №40, т.І, д.№118/1970г. на Хасковски народен съдия. В заключението на вещото лице по експертизата, назначена пред ХРС, се сочело, че не е установено процесният имот да е предоставян за ползване на граждани по силата на актовете, визирани в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно в Регистъра към ПНИ по отношение на имота с идентификатор ***, планов №399 по кадастралната карта от 1988г., били записани данни за правоимащ стар собственик или собственик към датата на приемане на ПП и на Г. и З. Я., без да е посочен документ за собственост.
Единствени собственици били наследниците на Г. К. Д. по силата на посочения нотариален акт. Не било проучено от областния управител основанието за посочване на Г. и З. Я. като правоимащи собственици в ПНИ, поради което и бил приет напълно нищожен ПНИ в частта, касаеща процесния. Процесният имот не бил внасян в ТКЗС и това се установявало от списъка, приложен на стр.350 от делото, а и от вещото лице се потвърдило, че имотът не бил даван за ползване. За съществено нарушение следвало да се признае друго установено от вещото лице - местоположението на нива от 15,400 дка, възстановена на наследниците на Г. и З.
Я. с Решение №36-51/01.04.1998г. на ОС Земеделие и гори, не била установена по писмени данни и доказателства, а само чрез анкетиране, а идентифицирането на местоположението било от Е. Г. З.. Така било прието, че нивата от 15,400дка попада върху имоти от помощния план, включително имот пл.№399, който бил идентичен с ПИ ***, а така не можела да се установи идентичност между процесния имот и този на заинтересованите страни с признато право на възстановяване. Твърди се също, че по отношение на процесния имот не била налице и материалноправната предпоставка на пар.4б, ал.1, изр.първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в пар.4, ал.1. Процесният имот не представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана територия, застроена с три законни постройки, т.е. в имота били проведени мероприятия по смисъла на пар.1в от ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали възстановяване на собствеността. Следвало да намери приложение чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.28а, ал.2 от ЗСПЗЗ. Така при пълна липса на предпоставките по пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената ѝ част освен, че се явявала лишена от законова опора, разпореждала и последици, противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, което сочело, че допуснатото при издаването ѝ нарушение на материалния закон било съществено до степен, че обосновавало нищожността ѝ. Като не констатирал посочените пороци и най-вече техния интензитет, които се отразявали на валидността на самия акт, районният съд, отхвърляйки жалбата, постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което се иска да бъде отменено, а Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която бил одобрен ПНИ за ж.р. Изгрев, [населено място] в частта относно ПИ *** поради липса на правно основание да бъде обявена за нищожна, като се претендират направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответната страна – Областен управител на Област Хасково, в постъпил по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Заинтересованата страна Н. Г. Х. - чрез назначения особен представител, иска да бъде уважена касационната жалба и да се отмени обжалваното решение.
Заинтересованата страна Д. Г. Х. не изразява становище по касационната жалба.
Заинтересованата страна В. К. Д.-М., в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна Е. Г. М. не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд Хасково е образувано по подадена от К. Г. Д. жалба против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони ж.р.О., ***, [държава]-1 и местност Халилово-юг, в землището на [населено място], община Хасково, приети от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за поземлен имот с идентификатор ***.
За оспорената Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния имот ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], то същата е влязла в сила.
С обжалваното Решение №570 от 13.10.2022г., постановено по гр.д.№856 по описа на Районен съд Хасково за 2021г., е отхвърлена жалбата на К. Г. Д. от [населено място] против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, в частта ѝ, касаеща новообразуван имот с идентификатор *** с площ 2233 кв.м.
В мотивите си Районен съд Хасково е анализирал и е обсъдил формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове, като е направен извод, че заповедта - в атакуваната ѝ част, не е нищожна. Съдът е изложил съображения, че твърденията на жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху процесния имот, сочат на наличието на спор за материално право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а такъв е недопустимо да бъде разрешен в производството по АПК и подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Съдът е посочил също, че разрешаването на този спор, съгласно пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗРЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. Относно доводите на жалбоподателя за съществуващи противоречия на заповедта с материалноправни разпоредби, съдът приел, че същите изцяло касаят законосъобразността ѝ, а не нейната нищожност. Същото се отнасяло и по отношение възраженията на жалбоподателя за несъответствие на заповедта с целта на закона.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за неправилно. В обжалваното решение РС Хасково е направил изводи, несъответни на събраните по делото доказателства и на закона.
Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд, че оспорената пред него Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, в частта ѝ относно поземлен имот с идентификатор №***, не страда от пороци, които да са толкова съществени, че да обосноват нищожността ѝ.
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
В настоящия случай няма спор, че оспорената заповед изхожда от компетентен орган и е обективирана в изискуемата писмена форма. Не се установява също при издаването ѝ да са допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до липса на волеизявление. Оплакванията на касатора за нищожност на заповедта, които са били изложени пред районния съд и са поддържани и в касационното производство, се свързват с нарушения материалния закон и неговата цел, като се счита, че те са до такава степен съществени, че лишават акта от законова опора и водят до нетърпимост от гледна точка на правовия ред на предизвиканите със същия правни последици.
Според касационната инстанция тези оплаквания са основателни и неправилно не са били споделени от районния съд.
Съгласно пар.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според ал.4 на пар.4к редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на пар.4к, ал.7 и при условията на пар.4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на пар.4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост. Така в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1./ ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2./ бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост /независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по пар.4 от
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35d2b896-c355-4a77-8f11-b63086cf2753