Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1384 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1975/2024
Вид
Решение № 1384
Подписан
25.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • член 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501975 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422 ГПК във връзка с чл.410, ал.1 от КЗ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Община Пловдив против решение №1028 от 08.03.2024 г., изменено с определение № 4863 от 18.04.2024 г. в частта за разноските, и двете постановени по гражданско дело № 12776 от 2023 г. на ПдРС, І гр. състав, с което е признато за установено на основание член 422 ГПК в отношенията между ЗАД „Армеец“ АД, и Община Пловдив, ЕИК 000471504, че Община Пловдив дължи на ЗАД „Армеец“ АД, сумата 2323.10 лв. главница, представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №***, с включени ликвидационни разноски в размер от 10 лв., за причинени на ** г. в гр. П., на бул. *** след разклона за хотел „Ланд Марк“, ПТП, при което, при попадане в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, са причинени имуществени вреди на лек автомобил БМВ, модел „750“ с рег. № ***; както и сумата от 707.26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.07.2020 г. до 03.07.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 04.07.2023 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на член 410 от ГПК по ч.гр.д.

1

№9813/2023 г. на РС -Пловдив, и е осъдена Община Пловдив да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, разноски по заповедното производство от 60.61 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по исковото производство в размер на общо 622.92 лева.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като се иска същото да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Твърди се, че не е установено по безспорен и категоричен начин бездействие на Община Пловдив, за което да се ангажира отговорността

, както и действащо застрахователно правоотношение. Не са доказани претендираните с исковата молба вреди, както и причинна връзка между твърдяното бездействие на Община Пловдив и вредите. Оспорва се обосноваността на заключението на САТЕ. Не е установено, че застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение.

Неправилно съдът е уважил и исковете за мораторна и законна лихва, включително по отношение на момента, от който се дължат.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

2

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК вр. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по предявения иск от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, че Община Пловдив дължи сумата от 2323.10 лв. – главница, представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №*** с включени ликвидационни разноски в размер от 10 лв. за причинени при ПТП от *** в гр. П. на бул. ***, при което при попадане в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, са причинени имуществени вреди на лек автомобил БМВ, модел „750“ с рег. № *** и сумата от 707.26 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2020 г. до 03.07.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 04.07.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че при настъпване на процесното събитие, автомобилът имал комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ в ищцовото дружество, сключена със ЗП №***, със срок на действие от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. На 21.06.2018 г. в застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите на автомобила.

Бил извършен оглед на процесното МПС, като било установено изкривяване на задна джанта. С доклад по щета №*** ищцовото дружество решило за щетите по застрахования лек автомобил да бъде определено обезщетение в размер на 2323.10 лева, като с платежно нареждане №П14870869/10.05.2019 г. същото било изплатено. С изплащането му, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, дружеството встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата – Община Пловдив, за която се счита, че отговаря за ремонта и поддържането на бул. 6-ти септември в гр. Пловдив, като твърди, че същата не е изпълнила задълженията си по чл. 3, ал. 1 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗдвП. На 10.06.2018 г. ответната община е получила покана, с която била уведомена за изплатеното обезщетение и поканена да го възстанови доброволно по банков път, но това не било сторено. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Пловдив, като се излагат доводи за неоснователност на исковата молба. Твърди, че не се е осъществил фактическият състав на чл.45, ал.1 ЗЗД, доколкото предпоставките за ангажиране отговорността на Община Пловдив не се установяват по безспорен начин. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение - възразява, че е налице съгласие за сключването на застрахователния договор, респ. че същият е влязъл в сила, тъй като липсвали доказателства за платена застрахователна премия; липсвали доказателства, удостоверяващи извършването на първоначален оглед и заснемане на МПС, съгласно т. 4 от Раздел „Общи положения“, първо римско „Сключване на застрахователен договор от Общите условия на застрахователя, според които до извършването на оглед и заснемане застрахователния договор не влиза в сила. Навежда доводи, че поради липсата на такива доказателства, 3 не би могло да бъде установено дали процесното увреждане не е било вече налично при първоначалния оглед и заснемане на МПС. Навежда доводи и, че в представените към исковата молба Общи условия на застрахователя липсвали подписи на страните, поради което не можело да се изведе обоснован извод за писменото им приемане от страна на застрахованото лице, което било необходима предпоставка при сключването на застрахователни договори при общи условия. От приложената към исковата молба декларация от свидетеля на събитието, която съгласно т. 6.3. от Глава ІІІ „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от Общите условия на застрахователя, следвало да е от лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС, не били изложени писмени изявления относно обстоятелствата, при които се твърди да е настъпило ПТП, поради което счита, че не са спазени предпоставките за изплащане на застрахователни обезщетения. Възразява, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно как и по какъв начин водачът на автомобила е попаднал в дупка на платното за движение, като не били налице и данни за поведението на водача и дали той не е допринесъл за настъпване на произшествието при шофиране с висока скорост или проява на невнимание, несъобразена с метеорологичната обстановка. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като моли определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено. Оспорва механизма на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Счита за недопустимо да бъде ангажирана отговорността на Община Пловдив за вреди, вследствие на попадане на автомобилни гуми в дупки на платното за движение. Твърди, че произшествието не се е реализирало по начина и при твърдените в исковата молба обстоятелства, тъй като за установяването му не е съставен протокол за ПТП, съставянето на който е задължително при настъпване на произшествие с материални щети. Счита, че непредставянето на официален удостоверителен документ, доказващ настъпване на застрахователното събитие, представлява основание за постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Навежда доводи, че според общите условия на застрахователя, при спазването на определени изисквания за обезщетяване на МПС до определени години, изчерпателно изброени в общите условия, е следвало застрахователното обезщетение да бъде изплатено на сервиза, каквито доказателства в настоящия случай нямало. Моли за отхвърляне на предявените искове, като при условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско” и „Злополука“, обективиран в комбинирана застрахователна полица №*** от ***г., валидна за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г., сключена между ищеца и АСИПМДЦ „Каспела“ ООД, за 4 процесния автомобил – лек автомобил „БМВ“, модел „750“, с рег. ****.

От приетата квитанция №**** г. се установява заплащането на премията в размер на 7006.18 лева, като квитанция не е оспорена от ответната Община Пловдив. Ето защо съдът е приел, че възраженията на ответника, че не са платени застрахователните премии, са неоснователни. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на обезщетение.

По делото като писмени доказателства са приети: общи условия по застраховка Каско, декларация за щета по застраховка Каско на МПС, депозирано от Д. И. Д. за настъпилото на *** ПТП, шофьорска книжка и контролен талон на водача на процесния автомобил, опис на щетите по претенция №***, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол от 13.02.2019 г., приемо-предавателен протокол от 23.01.2019 г., фактура № *** по поръчка 212892-1, калкулация-ремонт №0306-260-0, справка от С.Н., доклад по щета от *** г., преводно нареждане за сумата от 2313.10 лева, регресна покана до Община Пловдив с изх. № *** известие за доставяне на регресната покана.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 21.06.2018 г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по полица „Каско“, в което водачът на процесното МПС е декларирал, че на ***около 15.45 часа, при движение в гр. П., на бул. ****, след разклона на хотел Ланд Марк в посока на движение към ***, е настъпило ПТП с л.а. марка БМВ, модел 750, с рег. №***, като е попаднал в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно - дупка с остри ръбове, и са декларирани настъпили материални щети: изкривена задна джанта.