Решение № 1104 от 19.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110130625 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Н. С. срещу Д. К. А. и Ю. Г.

М..

Ищецът твърди, че е собственик на ап. № 2-4, находящ се в /населено място/, а ответниците обитавали съседния ап. № 1-4, като и двата апартамента разполагали с тераси. Посочва, че в съседната на ап. № 2 тераса /двор/ на фасадата на сградата, непосредствено до ажурната ограда, разделяща двете тераси, ответниците монтирали термопомпа „Тошиба“, като в единия си край тялото на термопомпата навлизало в имота на ищеца. Машината издавала осезаем шум при работа, който се чувал и вътре в помещението, като създавал значителен дискомфорт на обитателите на имота. Между двете тераси /дворове/ била изградена бетонна кашпа, засадена с растения, като ответниците били засадили цветя в частта от кашпата, която принадлежала на ищеца, без негово съгласие и въпреки неговото нежелание да се отглеждат цветя поради притеснение от алергии за детето му. В терасата /двора/ на ответниците на фасадата на сградата имало монтирани две видеокамери, като едната била насочена към терасата, принадлежаща към апартамента на ищеца. Последният отрича да е давал съгласие и да одобрява осъществяването на видеозаснемане над неговия обект. Поддържа, че ответниците монтирали и поддържали и камера за видеонаблюдение на тавана на терасата, намираща се на втория етаж над гаражната врата вляво от сграда В4, която осъществявала или симулирала видеонаблюдение против волята на всички обитатели на комплекса, включително ищецът. В резултат от монтираните видеокамери ищецът се принудил да издигне непрозрачна ажурна ограда в собствения си имот с цел предотвратяване на видеонаблюдението, но по този начин се ограничавал достъпа до светлина в имота и се създавал дискомфорт. Счита, че е нарушен чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и че с посочените действия ответниците пречат на ищеца да ползва спокойно собствения си имот.

1

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците бъдат осъдени да преустановяват действията си, като премахнат термопомпата или я преместят по начин, по който да не навлиза в имота на ищеца и да не се чува шум от нейната работа в имота на ищеца; да премахнат цветята, засадени от страната на ищеца в бетонната кашпа, намираща се на границата между двата имота; да преустановяват видеонаблюдението, осъществявано с посочените камери, а ако устройствата не работят – да преустановят симулацията на видеонаблюдение.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорват исковете. Признават, че са собственици на ап. № 1-4, който се явява съседен на ап. № 2-4, собственост на ищеца. Поддържат, че след нанасянето на ищеца в имота страните поддържали много добри отношения, които обаче впоследствие се влошили. Посочват, че термопомпата е монтирана на фасадата на сградата, точно над тяхната бетонна кашпа с рози, която е изцяло прилежаща в границите на техния имот, докато ищецът притежавал същата кашпа, засадена с туи, намираща се в противоположния край. Отричат външното тяло на термопомпата да навлиза в единия си край в имота на ищеца, като изтъкват, че тяхната тераса според нот. акт е с поголяма площ от тази на ищеца. Твърдят, че термопомпата е сред най-новите, скъпи и качествени модели и издава единствено леко жужене, което няма как да се чува в имота на ищеца. Посочват, че точно над жилището на ищеца е монтирана друга термопомпа „Ciat”, много по-стар модел, която също работи и издава шум, който безпокои и ответниците. По отношение на засадените цветя в бетонната кашпа, ответниците посочват, че ищецът им се възхищавал многократно и не доказва дъщеря му да има алергии към тях. Освен това, през м. януари 2023г. ищецът изградил висока 2,80 метрова ограда на ръба на бетонната кашпа и дъщеря му нямала визуален или физическо досег до розите. Също така, оспорват половината кашпа да е собственост на ищеца, като считат, че цялата кашпа попада в границите на техния имот. По отношение на монтираните камери за видеонаблюдение посочват, че през м. януари 2020г. е извършена проверка от КЗЛД, която завършила с решение, че трите камери са монтирани в границите на тяхната собственост, а обхватът им на видеозаснемане е насочен единствено към техния имот – предна и задна тераси. Същата така, от 02.07.2020г. видеокамерите не работят и не заснемат.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС.

В ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че искът по чл. 109 ЗС, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.

Между страните не се спори, а и се установява от приетите по делото нот. акт № 61, том I, рег. № 1503, дело № 53 от 31.05.2022г. на нотариус М. Л. Е., както и нот. акт № ***, том III, рег. № ******, дело № 472 от 2017г. на нотариус Р. Р., че ищецът е собственик на ап. № 2-4, находящ се в /населено място/, към който принадлежи и тераса /двор/, а ответниците са собственици на ап. № 1-4 на същия адрес, към който също принадлежи и тераса /двор/, като двата имота, включително терасите, са съседни.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са действията на ответниците 2 по монтиране на термопомпа, засаждане на бетонна кашпа и поставяне на видеокамери, за които се твърди, че пречат на ищеца да ползва пълноценно собствения си имот.

По отношение на термопомпата между страните не се спори, че ответниците са монтирали и ползват такава на фасадата на сградата откъм дворовете /терасите/.

Съществуването на термопомпата се потвърждава и от събраните гласни доказателства и приетите експертни заключения. Спорен се явява въпросът относно точното местоположение на термопомпата и дали същата създава неудобства за пълноценното ползване на имота от страна на ищеца, включително чрез издаването на осезаем шум.

За изясняване местоположението на термопомпата, съдът е допуснал изготвянето на СТЕ с вещо лице арх. Г. Г., чието заключение кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от заключението, което включва и изследване архитектурния проект на сградата, прокарана е условна разделителна линия между двата обекта, която преминава по осовата линия на разделящата ги стена, представляваща сградна ос № 12, маркирана с червен пунктир в архитектурния проект /стр. 4 от СТЕ, л. 158 от делото/. Стените западно от тази ос принадлежат към ап. 2-4, а стените източно – към ап.1-4. Според вещото лице, термопомпата е поставена на външната задна дворна югозападна стена на първия етаж, на около 1,20 линейни метра над откритите тераси, непосредствено над разделящата ги бетонна кашпа. В заключението е посочено, че съоръжението е монтирано по такъв начин, че западната му половина (дясната в чертежа) попада на външната стена на ап. № 2-4, а източната половина (лявата в чертежа) – на външната стена на ап. № 1-4, симетрично спрямо сградната ос № 12, разделяща двете жилища. Това е видно и от очертаната от вещото лице разделителна линия/ос между двата имота на последната снимка на стр. 3 от приложение № 1 от експертизата, обозначена с букви А-Б. Тази разделителна линия минава по средата на бетонната кашпа и по средата на термопомпата. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице заяви, че термопомпата е монтирана на външна фасадна стена на височина над подовата настилка, като според него фасадните стени представляват общи части, когато са без прозорци, но когато имат прозорци попадат в калкулациите на застроената площ на жилището, като в случая се касае за фасадна площ с прозорци, поради което попадат в застроената площ и на двете жилища.

Съгласно §2, ал. 1 от ДР на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени закони, застроена площ на самостоятелни обекти в сградите (жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др. п.) е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на обекта (жилище и др. п.) се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания. Според ал. 3 на същата разпоредба, когато външната стена е с прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ на обекта се включва цялата й дебелина. Когато външната стена е без прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ се включва само половината от дебелината на стената, а останалата част от външната стена се причислява като обща част на сградата.

При тълкуването на горните норми се налага извода, че когато външната стена е с прозорци, цялата й дебелина се включва в застроената площ на самостоятелния обект, като процесната хипотеза е именно такава. Съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г., ОСГК на ВКС понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, когато 3 ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В този случай за ищеца не съществува задължение да доказва, че извършените от ответника неоснователни действия му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Този извод се извежда от абсолютния характер на правото на собственост, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие. Самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

Съдът намира, че в случая е налице такова нарушение. С монтирането и поддържането от ответниците на термопомпа, от която половината част от външното тяло навлиза в пространствените предели на терасата на ищеца, се ограничава правото на собственост на последния, тъй като същият не е длъжен да търпи подобно навлизане в неговия имот. Самото нарушение е от такова естество, което предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва същия според пълния му обем, което е достатъчно съществено нарушение, за да бъде предмет на защита на негаторен иск.

Извън изложеното, дори да се приеме, че част от монтираното външно тяло на термопомпата не попада в имота на ищеца, а е поставено на обща част (външна фасадна стена), настоящият съдебен състав отново счита, че е налице нарушение.

Според чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. В съдебната практика (Решение № 220/18.10.2013г. по гр. д.