Решение № 158 от 06.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 19/ 6.02.2025 г., постановено по гр.д. № 286/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Сливен, е осъдено „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на Б. И. К., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл.

„Позитано“ № 2 – адв. Г. Р., сумата от 50 000 лв., предявени частично от сума в размер на 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилата смърт на неговата съпруга, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като претенцията до пълния претендиран размер от 80 000 лв. е отхвърлена.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на Б. И. К., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г.

Р., против „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.

1

„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.

Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, за заплащане на сумата от 15 475,28 лв. - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лв., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане 25.11.2024 г.

Със същото решение е осъдено „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на И. Б.

А., ЕГН *********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г. Р., сумата от 50 000 лв., предявени частично от сума в размер на 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като претенцията до пълния претендиран размер от 80 000 лв. е отхвърлена.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на И. Б. А., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г.

Р., против „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.

„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.

Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, за заплащане на сумата от 15 475,28 лв. - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лв., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане 25.11.2024 г.

Със същото решение е осъдено „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на С. В.

С., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г. Р., сумата от 50 000 лв., предявени частично от сума в размер на 130 2

000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като претенцията до пълния претендиран размер от 80 000 лв. е отхвърлена.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на С. В. С., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г.

Р., против „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.

„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.

Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, за заплащане на сумата от 15 475,28 лв. - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лв., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане 25.11.2024 г.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Б. И. К., И. Б. А. и С. В. С., с адрес за връчване: гр. София 1000, пл.

„Позитано“ № 2 – адв. Н. Д., в която същото се обжалва, в частта, с която исковите претенции са отхвърлени над размера от 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 29.06.2023 г. до окончателното изплащане; както и в частта, с която са отхвърлени претенциите на въззивниците – ищци за присъждане на суми в размер на по 15 475,28 лв. – законна лихва върху изплатените главници от 120 000 лв., считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане 25.11.2024 г.

Сочи се, че в тази част съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Заявява се, че решението противоречи на съдебната практика на съдилищата в Република България, в това число върховната съдебна инстанция, по сходни случаи.

Претендира се неговата отмяна и присъждане допълнително на 3 горепосочените суми.

Сочи се, че постановеното от първата инстанция решение нарушава материалния закон – чл.52 ЗЗД, и въведения с него обществен критерий за справедливост. Изтъква се, че макар да се е позовал в мотивите си на критериите на ППВС № 4/ 1968 г., решаващият състав не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди. Не е отчетено, според въззивниците, че загубата на близкия за тях човек е трайно и безвъзвратно увредила емоционалното и социалното им развитие, като настъпилите в същото дефицити са пряко отражение на липсата.

Въвеждат се оплаквания, че съдът не е определил онзи необходим и достатъчен паричен еквивалент, възмездяващ въззивниците – ищци, и не е съобразено в достатъчно степен цялостното негативно отражение на деликта върху психичното и емоционалното им състояние.

На следващо място се заявява, че съдът не е преценил действащите застрахователни лимити и увеличаващият се инфлационен индекс, както и социално - икономическите условия в страната, към момента на приключване на съдебното дирене.

Оспорването на решението в частта, с която са отхвърлени исковете за законната лихва върху изплатената главница, се основава на тезата, че въззивниците - ищци са депозирали писмена застрахователна претенция на посочената по - горе дата, ведно с всички необходими доказателства към нея, и застрахователят е следвало да се произнесе по основателността й.

Дължимостта на лихвата, в конкретния случай, се аргументира с неоснователното изискване на допълнителни документи от застрахователя, различни от визираните в чл.498, ал.3 КЗ.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба от застрахователя не е постъпил.

Против така постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от „Граве Румъния застраховане“ АД, с адрес за връчване: гр. Пловдив, бул.

„Марица“ № 93 – адв. Т. Б., в която същото се обжалва, в частта, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са уважени, претендира се 4 неговата отмяна и отхвърляне на претенциите за заплащане на допълнително обезщетение и законната лихва върху него. Изтъква се, че в контестираната част решението е неправилно, поради противоречие със закона.

Релевират се оплаквания, че съществен порок на решението е пропускът на съда да обсъди всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и съществуващото несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина.

Аргументира се, че съобразно събраните в производството доказателства, справедливият размер на дължимото на въззивниците - ищци застрахователно обезщетение възлиза на 120 000 лв., а недостатъчното обсъждане на критериите по прилагане на чл.52 ЗЗД е довело до определянето от съда от първа инстанция на завишени размери на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди.

Застъпва се позиция, че при присъждане на обезщетението, съдът не е отчел социално - икономическото развитие на страната, към момента на настъпване на произшествието, както и интензитета и времетраенето на търпените вреди; не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства и решението е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика.

Сочи се, че неправилно е решението в частта, с която е определено, че законната лихва върху присъдените допълнителни обезщетения се дължи, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция, като се подчертава, че непосочването на банкови сметки прави обективно невъзможно заплащането на застрахователното обезщетение.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Б.

И. К., И. Б. А. и С. В. С., в който същата се оспорва, като се изтъква, че в обжалваната част решението е правилно, законосъобразно и обосновано, и се моли за оставянето й без уважение.

Изтъква се, че твърденията във въззивната жалба, за това, че присъденото застрахователно обезщетение на ищците е прекомерно завишено, не кореспондират с доказателствения материал по делото. Обосновава се, че в производството са били събрани множество доказателства, явяващи се достатъчно убедителни, логични последователни и категорични, за да бъдат уважени исковете на ищците в тяхната цялост. Сочи се, че дружеството – 5 застраховател, формирайки оплакванията си, не е преценило съществуващата в страната икономическа конюнктура, както и нарасналата инфлация.

Постъпила е частна жалба от „Граве Румъния застраховане“ АД против Определение № 334 от 28.05.2025 г., с което горепосоченото решение е изменено, в частта за разноските, като е осъдено „Граве Румъния застраховане“ АД да заплати на адв. Г. Г. Р., личен номер ***, със служебен адрес: гр. София, ***, четвърти полуетаж, офис № 6, адвокатско възнаграждение в размер на 15 862,50 лв., с вкл. ДДС, съобразно уважената част от исковите претенции на всеки от тримата ищци; както и адвокатско възнаграждение, в размер на общо 34 010 лв., с вкл. ДДС, съобразно изплатената и прекратена част от исковите претенции на всеки от тримата ищци.

В жалбата се оспорва осъждането на дружеството да заплати определените суми за адвокатски възнаграждения, като се поддържа, че по делото не са представени договори за правна защита и съдействие с адв.

Радков, в които да е отразена конкретната хипотеза на чл.38, ал.1 ЗАдв., наложила осъществяването на безплатна правна помощ.

В допълнение се изтъква, че определеното възнаграждение е с некоректно изчислен размер.

В постъпилия отговор на частната жалба от Б. И. К., И. Б. А. и С. В.

С . , същата се оспорва, по съображения, че към молба от 15.11.2024 г. е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗАдв.

По отношение оспорения размер на възнаграждението, се сочи, че то следва да се изчисли за всеки един от уважените искове, като се дължи възнаграждение и по повод претенциите, по които е извършено извънсъдебно плащане, в хода на процеса.