Решение № 1089 от 27.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 27.07.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

РУМЯНА СПАСОВА при секретаря

Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3432 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил цената за консумирана топлинна енергия за периода от м. 12.2013 г. до м. 05.2015 г. За вземанията си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение като срещу издадената заповед ответникът подал възражение по чл. 415 ГПК. Посочва, че между страните е подписан договор № Н-10277/14 от 09.07.2012 г. за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот поликлиника, находящ се в гр. София, община Връбница, ж.к. „****“, аб. номер 14. Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Сочи, че за процесния период са били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД, в които в глава ІV, чл. 40, ал. 1 е определен редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми – в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Твърди, че ответникът не е изпълнил регламентираните от закона задължения, т.е. не е сключил договор при общи условия и по тази причина се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Изпратил до ответника писмена покана да заплати доброволно дължимата сума, но плащане не последвало. Ето защо иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът се е обогатил неоснователно и да се задължи да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, а именно: 37 737,15 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

12.2013 г. до 05.2015 г., като е признал задължението си чрез сключване на споразумение, което не е спазил, 11 160,02 лева законна лихва за забава от 01.02.2014 г. до 20.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2017 г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е заплащал задълженията си, а ако има непогасени задължения, същите не са в тези размери. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността и не представлява предявяване на иск по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Оспорва автентичността на представеното споразумение за разсрочване на плащанията, като твърди, че не е подписано от лицето посочено като негов представител.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба, с която поддържа изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че ще се ползва от представеното по делото споразумение.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът поддържа, че не му е доставено количеството топлоенергия, чиято стойност се претендира. Твърди, че подписът под споразумението не е положен от управителя на заведението.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложеното ч.гр.д. № 68407/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав се установява, че на 02.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът „Диагностично-консултативен център *** – София“ ООД /„ДКЦ ***-София“ ЕООД/ е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 11 160 лева мораторна лихва за периода от 01.02.2014 г. до 20.09.2017 г. върху главницата от 37 737,15 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в периода м. 12.2013 г. до м. 05.2015 г. до имот – поликлиника в гр. София, ж.к. ****, с абонатен номер 000014 и разноски в размер на 223,20 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 08.06.2018 г. по ч.гр.д. № 68407/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав е отхвърлена молбата на „Т.С.“ ЕАД за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в непосочване в съдържанието на заповедта за изпълнение на поисканата със заявлението главница. С определение от 23.10.2018 г. по ч.гр.д. № 13308/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, разпореждането е отменено и е постановено да се издаде заповед за изпълнение в частта за главница и законната лихва върху нея.

На

12.11.2018 г. по ч.гр.д. № 68407/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът „Диагностично-консултативен център *** – София“ ООД /„ДКЦ ***-София“ ЕООД/ е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 37 737,15 лева, за доставена от заявителя топлинна енергия през периода м. 12.2013 г. до м.

05.2015 г., ведно със законната лихва от 28.09.2017 г. до изплащане на вземането и 754,74 лева разноски за държавна такса. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Видно от изложените фактически твърдения и заявения петитум на исковата молба, настоящото производство е заведено както за установяване дължимостта на сумата за главница, така и за лихвата по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

1/ По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

При съобразяване основанието на издадената заповед за изпълнение, както и на заявените с исковата молба факти, на които ищецът основава претенцията за главница, се налага изводът, че предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ищецът изрично на стр. 2 от исковата молба сочи, че между страните е подписан договор № Н-10277/14 от 09.07.2012 г. за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот – поликлиника, находящ се в гр. София, община Връбница, ж.к. ****, абонатен номер 14 и ответникът като клиент не е заплатил дължимата сума за доставена топлинна енергия.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, регулиращ обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажбата на топлинна, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно & 1, т. 43 от ДР на ЗЕ в приложимата към спорния период редакция „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. От анализа на посочените разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за стопански нужди е необходимо да се сключва писмен договор.

Между страните не се спори, че е налице подписан между тях договор за доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия. Това обстоятелство се доказа и от приетия като доказателство договор от 09.07.2012 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД *** ЕООД, по който ищецът се е задължил да продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода на ответника за топлоснабдявания имот, а „ДКЦ *** – София“ ЕООД да я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Посоченият адрес на топлоснабдявания имот е в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 0000014. Договорът е сключен за срок от 01.06.2012 г. до 01.06.2015 г., като количеството топлинна енергия за купувача се определя за сграда – етажна собственост и сграда с повече от един потребител.

С оглед ангажираните доказателства безспорно се доказва, че страните са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за спорния период. По делото са приети като доказателство приложимите към договора Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. София.

Представено е споразумение, подписано между страните на 13.12.2016 г., с което ответникът се е съгласил, че има непогасено задължение към „Т.С.“ ЕАД за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, с абонатни номера 4568 и 14 и код на платец Ш261700, сума в общ размер 59 625,58 лева, от които 48 671,80 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2013 г. до 31.10.2016 г. и 10 953,78 лева – лихва за забава, изчислена към датата на подписване на споразумението.

Във връзка със заявено оспорване от ответника, с определение от 01.10.2019 г. е открито на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване истинността на представеното споразумение по отношение положения подпис от страна на управителя на ответника. По делото е изслушано заключение на допуснатата съдебно-графическа експертиза, от което се установява, че подписът в мястото след „За Длъжник“ в споразумение от 13.12.2016 г., сключено между „Т.С.“ ЕАД *** ЕООД – длъжник, е положен от Г.В.П., от чието име изхожда. При преценка на събраните доказателства, съдът намира, че оспорването, заявено от ответника не е доказано и следва да се приеме за установено, че споразумението е подписано от представляващия дружеството „ДКЦ *** – София“ ЕООД.

От приетата съдебно-техническата експертиза се установява, че в процесния имот консумираната топлинна енергия се разпределя между двама абонати: абонат № 14 и абонат № 4568. Вещото лице прави извод, че топлинната енергия от сградната инсталация не е определена съгласно изискванията на Наредба 16-334 и е изчислявана с данни водещи до взаимно изключващи се резултати. Експертът сочи, че разликата при изчисляване на топлинната енергия от сградната инсталация не би била съществена, ако потребителят на топлинна енергия в имота беше един. Тогава различните начисления по пера не оказват влияние на крайната дължима сума, защото абонатът заплаща цялата топлинна енергия, отчетена по общия топломер в абонатната станция. В този смисъл вещото лице не може да потвърди начислените суми от „Т.С.“ ЕАД за топлинна енергия от сградна инсталация, както и тези за топлинна енергия за БГВ, а оттам и начислените суми от „Т.С.“ ЕАД за топлинна енергия за отопление. Счита, че дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния период е сбъркано и не отговаря на изискванията на Наредба 16-334. Посочва, че не може да преизчисли топлинна енергия по пера, защото не разполага с голямо количество данни извън процесния период, съществени за изчисленията.

Заключението за направената проверка на оправомощената от ДАМТН лаборатория по отношение на общия топломер е че съответства на изискванията.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период не са налични данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Няма изравнителни сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35d0a3bf-5c2f-4886-9555-788a6012055e