Решение № 2557 от 16.10.2019, Районен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2723 16.10.2019 г. гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,

XXXVIII – ми граждански състав на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

Председател: Невена Ковачева

Секретар: Илияна

Гальова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева гражданско дело № 2723 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на А.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, ж.к.... срещу „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Балкан № 4, представлявано от Петър Пенев Пенев, с която иска от съда да признае уволнението му, извършено със заповед № 140/28.01.2019 г., за незаконно и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 1396,50 лева за периода 05.02.2019 г. – 15.04.2019 г. вкл., през което същият е бил без работа поради незаконосъобразното уволнение, да осъди ответника да заплати на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за периода 15.01.2019 г. – 04.02.2019 г. вкл. в размер на 386,40 лева, както и сумата 49,08 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2019 г., до окончателното плащане на главниците.

Ищецът сочи, че последната заемана от него длъжност в ответното дружество е била „продавач разносна търговия” в ответното дружество с място на работа гр. Бургас. Със заповед № 140/28.01.2019 г., връчена на ищеца на 05.02.2019 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание уволнение. Със заповед № 14/25.01.2019 г. на К. било наложено дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т.

2 КТ, като заповедта не била връчена на ищеца. Не е образувано срещу него дисциплинарно производство за нарушение на трудовата дисциплина, не са му искани обяснения. Поради това заповедта е незаконосъобразна, както и последващата за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Освен това неправилно е отразено, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 28.01.2019 г., тъй като ищецът е узнал за заповедта на 05.02.2019 г.

Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

Ответното дружество – работодател чрез процесуален представител е оспорило претенциите, като е посочило, че уволнението е извършено законосъобразно. След като ищецът не се е явил на работа на 15,16,17 и 18.01, на 18.01.2019 г. са му поискани обяснения чрез имейл. На 25.01.2019 г. отново са му поискани обяснения, след което и без да даде такива, К. е уволнен. Претенцията по чл. 224 КТ е неоснователна поради извършено плащане на сумата 227,41 лева.

Моли съда да отхвърли претенциите и присъди на ответника разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените в настоящото производство обективно съединени искове е чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Между страните е било налице трудово правоотношение от 12.03.2018 г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „продавач, разносна търговия“ с основно месечно възнаграждение 510 лева. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 14/25.01.2019 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, и със заповед № 140/28.01.2019 г., с която трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Съдът счита, че предявеният иск за отмяна на наложено със заповед № 14/25.01.2019 г. дисциплинарно наказание уволнение, както и за отмяна на последващо издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание дисциплинарното уволнение № 140/28.01.2019 г. е основателен.

При установяване на извършено нарушение субектът на дисциплинарната власт на първо място е длъжен да поиска обяснение от нарушителя – в този смисъл е разпоредбата на чл. 193, ал. 1