Решение № 20935 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20935 гр. С, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110152165 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. И. срещу ***“ - гр. С, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата както следва: сумата от 4 044.81 лв.. неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр. с чл.13, ал.З, т.2 от КТД от 19.12.2022г. заедно със законната лихва от датата на исковата молба-03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 260.70 лв. за периода от 18.03.2024 г. – 02.09.2024 г.; сумата от 2 110.34 лв. -неизплатена част от трудово възнаграждение по трудов договор с №***, прекратен със Заповед № 2655/14.06.2023г. на Д на ***“, за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 136.02 лв. за периода 18.03.2024 г. – 02.09.2024 г.; сумата от 597.93 лв. неизплатена част от обезщетение по чл.224, ал.1 КТ по прекратен със Заповед № 2655/14.06.2023г.. на Д на ***“ трудов договор с №***, заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 38.48 лв. за периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г.

Ищцата твърди, че до 01.07.2023 г. е работила по трудово правоотношение като С.У при ответника. Сочи, че със Заповед №2655/14.06.2023г. трудовият й договор с №***е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, като са й изплатени и посочените в заповедта обезщетения по чл.224, ал.1 КТ в размер на 3986.19 лв. и чл.222, ал.З КТ в размер на 26 965.43 лв. Твърди, че Н. И. е била член на РС „О“ към КТ „П“ С. Заявява, че 1 със заявление вх. № 400/17.10.2023 г. е поискала от работодателя да й бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените и дължимите работни заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията в увеличените им размери, въз основа на анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД. Изтъква, че с писмо изх. № 122/25.10.2023 г. ответникът уведомява Н.

И., че това не може да стане, защото М. е разпоредил категорична забрана за изплащане, както и че при постановяване на съдебни решения, касаещи аналогични казуси, в които се разпорежда заплащане на тези обезщетения, учебното заведение ще предприеме действия по заплащане на същите.

Твърди, че с покана с вх.№ 1845/18.03.2024 г. отново е поискала в едноседмичен срок да й бъдат заплатени дължимите суми, представляващи увеличени размери на заплати и обезщетения, а с писмо № 500/22.03.2024 г. ответникът отговаря, че е необходимо да бъде извършена проверка за правилността в изчисленията на претендираните суми, както и необходимите счетоводни действия за плащане на сумите, като до момента ищцата не е получила претендираните от нея суми от ответника.

Ищцата посочва, че брутното й трудово възнаграждение към дата 01.01.2023 г. е в размер на 2344.82 лв, като съобразно увеличението с 15% по анекс №Д01-192/10.08.2023 год. към КТД и Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75 от 2023 г./възнаграждението й, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2 696.54 лв. - 2344.82 лв. + 351.72 лв. Поддържа, че ответникът отказва да изплати увеличението за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. Сочи, че претенцията й по чл.128 КТ се формира от неизплатената част на брутното трудово възнаграждение за този период или както следва: за януари 351.72 лв.; за февруари 351.72 лв.; за март 351.72 лв.; за април 351.72 лв.; за май 351.72 лв.; за юни 351.72 лв. или общо за целия процесен период 2110.34 лева.

Излага, че въз основа на така увеличеното с 15% брутно трудово възнаграждение /в размер на 2 696.54 лв. / се формират и претенциите за неизплатената част от обезщетенията по чл.222, ал.З КТ и по чл.224, ал.1 КТ.

Претендира от ответникът да бъде осъден да й заплати неизплатената част /15 %/ от дължимото еднократно обезщетение по чл.222, ал.З КТ във връзка с чл.228, ал.2 КТ в размер на 4044.81 лева към датата 30.06.2023 год., когато трудовият й договор е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Счита, че това обезщетение се формира въз основа на брутното й трудово възнаграждение за срок от 11.5 месеца, което с увеличението от 15 % е 2 696.54 лв. Заявява, че следователно размерът на еднократното обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр. чл.228, ал.2 КТ възлиза на 31 010.24 лева, но работодателят обаче е изплатил сумата от 26 965.43 лева, поради което дължи още 4044.81 лева, като към този момент последния отказва изплати тази остатъчна сума, поради което и в този размер е предявената претенция по чл.

222, ал.З КТ, вр. чл.228. ал.2 КТ.

На основание горното претендира ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата 2110.34 лева - неизплатена част /15%/ от еднократното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към датата 30.06.2023 г. по чл.224, ал.1 КТ. Поддържа, че работодателят е изплатил обезщетение по 2 чл.224, ал.1 КТ в размер на 3986.19 лева, но отказва да изплати дължимата съобразно увеличението от 15 % част в размер на още 597.93 лева. Твърди, че й се дължат разликите между реално заплатените й дължимите работните заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията по чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.З КТ и увеличените им размери с 15 %, считано от 01.01.2023 г. Изтъква, че в анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на П. и У. О педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените работни заплати. Изтъква, че страните по колективното трудово договаряне изрично са уговорили увеличението на работните заплати на заетите в системата на П. и У. О педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса 10.08.23 г., а според чл.57 КТ колективните трудови договори имат действие за членовете на синдикалната организация - страна по договора и за присъединилите се към КТД работници или служители. Заявява, че след сключване на анекса, в бр.75 на ДВ от 01.09.2023 г. е публикувана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75 от 2023 г./, а в §2 от нея се съдържат промени в Приложение №3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Изтъква, че съгласно §3, който е заключителна разпоредба на наредбата, изменяща Наредба № 4, тя влиза в сила от деня на обнародването й в „ДВ“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г., като по този начин наредбата, изменяща Наредба № 4, придава обратна сила, обратно действие на увеличението на работните заплати. Твърди, увеличението действа занапред - само за заетите в системата на П. и У. О педагогически специалисти към деня на обнародването на наредбата в ДВ, бр.75, но не и за тези с прекратени трудови правоотношения след 01.01.2023 г. до 01.09.2023 г. Сочи, че нито волята на страните по колективното трудово договаряне, нито на министъра на Ото и науката, който е издал посочената наредба, е да има диференцирано действие на увеличението на заплатите от различни моменти в зависимост от синдикалното им членство или от момента на прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.2023 г.

Също така счита, че отказът да бъдат заплатени дължимите суми е в нарушение на разпоредбите чл.8 КТ, според които трудовите права и задължения трябва да се упражняват добросъвестно и без да се допуска дискриминация. Ищцата поддържа, че в неправомерния отказ да се изплатят дължимите суми за положения от ищцата труд до 30.06.2023 г. по изтъкнатите от работодателя причини, е третирана по-неблагоприятно в сравнение с лицата, които са в трудово правоотношение и след 10.08.2023 год. или след 01.09.2023 г.

С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ишеца претендираните суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ***“ - гр. С. Заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен 3 и недоказан. Оспорва и твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищцата. Счита, че е спорен момента относно това дали договореното в КТД увеличение е относимо единствено и само за работещите в системата на Ото или и за работилите. Сочи, че разминаването в тълкуването на тази клауза в КТД е следствие на по – късното договаряне на увеличението и по – късното сключване на ДС, касаещи това индексиране на работните заплати.

Изтъква, че ищцата е отправила запитване до учебното заведение, с искане за заплащане на сумата предмет на настоящия спор, като ответното дружество е извършило необходимите консултации, след което е било уведомено, че М. има произнасяне по идентични казуси и представя отговор от М., в който изрично указват, че не съществува правна възможност за заплащане на претендираната сума. Счита, че за ответното дружество съществува пречка да заплати претендираната сума, тъй като това би довело до нарушение на финансовата политика на училището, което намира за недопустимо. Поддържа, че М. е институцията, която одобрява и контролира всички плащания от предоставения на учебните заведения делегиран бюджет, поради което няма как ответното дружество да приеме, че следва да изпълни писмата с уведомителен режим на синдикалните организации, като заплати претендираната от ищцата сума и по този начин да пренебрегне дадените от М. указания. Счита, че в настоящия случай намира приложение КТД на браншово ниво, действащ към дата 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

Поддържа, че към настоящия момент съществува противоречива съдебна практика от която е видно, че в едни случаи произнасянето е в полза на ищеца, а в други, в полза на ответника, като в този смисъл са Решение № 369/22.04.2024 г. по гр.д. № 409/2024 г. на ОС Бургас и Решение № 143/10.07.2024 г. по гр.д. № 139/2024 г. на РС Свиленград.

С оглед на гореизложеното моли за отхвърляне на предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

В открито съдебно заседание, провело се на 13.11.2024г., съдът по направено искане от ищцовата страна, допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ, чрез неговото намаляване, като същият следва да се счита предявен за сумата от 3984,41 лева, като за разликата до пълно предявения размер от 4044,81 лева, прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото.

Допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на мораторната лихва, върху главницата по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 256,81 лева за периода 18.03.2024г. - 02.09.2024г., като за разликата до пълно предявения размер прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото.

Допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на предявения иск за неизплатена част от трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. 30.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като същият следва да се счита за сумата 1883,10 лева, като за разликата до пълно предявения размер от 2110,34 лева, прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото.

4

Допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск за мораторна лихва върху главницата за неизплатена част от трудово възнаграждение, за периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г., като същият следва да се счита за сумата от 121,37 лева, като за разликата до пълно предявения размер от 136,02 лева, прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото.