Решение № 17411 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17411 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110111252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от К. П. Б. срещу Е. Михайлов Владимиров, лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство.

В молбата се твърди, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, като на 28.02.2023 г. в гр. София ответникът в телефонен разговор отправил на молителката заплахи срещу здравето на нейното дете.

Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно насилие

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в 1 родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Между страните не е спорно, а и от събраните гласни доказателствени средства се установява, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника спрямо молителката психическо насилие. Молбата е депозирани в едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 от делото/, в която обаче липсва индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./. Това е така, тъй като декларацията не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на Танациева, които съдът кредитира, тъй като ги намира, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. От показанията на свидетелката, която е очевидец на процесното деяние, се установява времето /28.02.2023 г./, начина на извършване на акта на домашно насилие /в телефонен разговор/, съдържанието на заплахите /че детето на молителката ще стане инвалид, че градушка може да мине и да го убие/, неговия автор, а именно ответника, както и емоционалното състояние на молителката /“беше изключително притеснена“, „изпитваше страх“/. Показанията на свидетелката касателно времето и съдържанието на телефонния разговор кореспондират със заключението на изготвена и приета съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси.

На следващо място, съдът кредитира показанията Крумов в частта, че страните по делото са живеели заедно в общо домакинство. В останалата им част не се съдържат данни за релевантните към предмета на доказване обстоятелства.

С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване на акта на домашно насилие, поради което съдът счита, че и молбата се явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.

2

При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При определяне на мярката съдът съобрази, от една страна, конкретно извършеното на процесните дати поведение на ответника, настъпилите за молителката вредни последици и интензитета на засягане на личността й. А от друга, изминалият период от време на действие на заповедта за незабавна защита с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право на разноски има молителката, като същата своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж.

Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото – пълномощно - л. 35, договор за правна за правна защита и съдействие – л. 112 от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение). В тежест на насрещната страна следва да бъде възложена сумата в общ размер на 1150,00 лева, представляваща сторените от молителката разноски по делото – адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева /л.

86 от делото/.

На следващо място, ответникът на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 144,60 лева, представляваща разликата между внесения депозит и увеличения размер, платена на вещото лице от бюджета на съда /разпореждане от 20.02.2024 г./.

По действието на заповедта за незабавна защита:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 02.03.2023 г., следва да бъде изрично отменена.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 55/02.03.2023 г., издадена по гр. дело № 11252/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на К. П. Б., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Eмил М. Владимиров, ЕГН ********** глоба в размер на 200,00 лева.

ОСЪЖДА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.

ОСЪЖДА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК сумата в размер на 144,60 лева.

ОСЪЖДА Eмил М. Владимиров, ЕГН **********, да заплати на К. П. Б., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 1150,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните – за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4