Решение № 2108 от 21.11.2022, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 2108 Година

2022, 21.11. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 19.10.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2103 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Г.А.Ч. *** срещу постановено­то по АНД №8174/2021г. по описа на Районен Съд – Пловдив, XVI н. състав съдебно решение №869 от 27.04.2022г., с което е потвърдено изда­деното от Кмет на Община – Плов­див наказа­телно постанов­ле­ние /НП/ КТ №830 от 10.08.2021г., с което и е нало­же­на на ос­но­вание чл.156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ „Глоба“ в раз­мер на 2 000 лева за на­ру­шение на чл.133 ал.4, т.1 ЗУО, като с решението НП е изменено, като е преквалифицирано нарушението като такова по чл.133 ал.4, т.1 ЗУО.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение от състав на Ра­йон­ния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касацион­ни основания – неправилно прилагане на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила, моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Община

Пловдив счита същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен на­чин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Ч. на вмененото му нарушение на ЗУО, а от друга, че не са налице съ­ществени нарушения на процесуалните правила, осъщест­вени в хода на разви­тие на административно – наказателното производство, с изключение необхо­димостта да се квалифицира точно самото нарушение съгласно ЗУО.

Тези решаващи изводи настоящият състав намира за правилни.

Районният съд от фактическа страна е приел, че на 02.07.2021г. в гр. Пловдив, на бул.“6-ти септември“№223 в гараж са извършва авторемонтна дей­ност от лицето, като нерегламентирано се третират отпадъци, без те да се съби­­рат и съхраняват разделно на мястото на образуването им(посочените са отпадъци от черни метали и от отработени смазочни и моторни масла).

С АУАН и НП е посочено, че с тази си дейност наказаното лице нарушава правилото на чл.133 ал.4,т.1 ЗУО, тъй като извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци, като последното е разяснено с дефи­­ни­тивната норма на т.44 от ДР на ЗУО, според която в понятието се включват „дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително под­го­товката преди оползотворяване или обезвреждане“.

С касационната жалба Ч. сочи, че на първо място първостепен­ният съд неправилно е преценил събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, вкл. и тези пред него, подхождайки избирателно при преценка на гласните такива.

Въпреки, че липсва конкретика по това оплакване, то в обхвата на служебната проверка, която дължи касационният съд, то не се констатира фор­мирането на решаващите изводи на Районния съд да е било при превратно тълкуване на събраните доказателства. В случая самият Ч. със собстве­но­ръчно възражение, входирано на дата 09.07.2021г. в Община – Пловдив признава извършването на деянието, което му е вменено, но сочи, че обемите са малки на маслата и металните отпадъци, респ. същите се съхранявали във варел, а последващо предавани от него на вторични суровини. Сочи и че е 80% инвалид.

По отношение извършената преквалификация, то ясно е тук, че измене­ния във фактическата страна на предявеното нарушение – няма.

Всъщност неясно защо в НП е вписана новелата на чл.156 ал.1 ЗУО, коя­то касае съвсем друго основание за налагане на наказание, вместо правилното основание, посочено и от РС в съдебното решение, с което е изменено НП.

По отношение на самата преквалификация, то ясни са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегии, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл.84 ЗАНН, Районният съд може да приложи закон за същото, еднак­во или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказ­ващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя нака­зателното постановление“. Именно това е направено и в този случай.

Що се отнася до възможността по чл.120 ЗУО, според която при извърш­ване на проверките контролните органи при констатирани нарушения дават задължително предписание с констативния протокол и определят срок за отст­ра­няване на пропуските и нередностите и/или съставят актове за установяване на административни нарушения, то ясно е разграничението между дейността по преустановяване на нарушенията и тази по наказването им, като те са незави­сими една от друга и няма поредност на осъществяване на съставите(едната приключва с издаване на индивидуален административен акт, а другата с изда­ване на НП), като и законодателят изрично е посочил това чрез самата редак­ция на текста на правилото(„и/или“).

При това положение не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода на спора на Община – Пловдив се дължат разноски и за тази инстанция, поради което следва да и се при­съдят 80 лева за осъщест­вената защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

Р Е

Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното по АНД №8174/2021г. по описа на Районен Съд – Пловдив, XVI н. състав съдебно решение №869 от 27.04.2022г.

ОСЪЖДА Г.А.Ч. *** да запла­ти на Община – Пловдив с адрес гр.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“№1 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО

НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.