Решение № 1365 от 07.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300502652 по описа за 2022 година Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

Производството е образувано по 2 жалби:

1. Жалба от С. П. Ж. /Т.а/, действаща като

ЕТ“ С. Т“, ЕИК 040721951 против Разпореждане , получено със съобщение изх.№ 5969/ 02.07.2020г. по изп.дело № 398/ 2011г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молба вх.№ 8883/ 29.06.20202г. за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изложени обстоятелства и доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и постановяване на съдебния изпълнител да издаде акт за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело.

Претендира се присъждане на разноски за заплащане на ДТ по сметка на ПОС.

2. Жалба от Б. А. Т. от гр.Пловдив против

1

Разпореждане на съдебния изпълнител, с което е оставена без уважение молба вх.№ 8881/ 29.06.2020г. с отказ за издаване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК постановление за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на изпълнителното производство по изпълнителното дело. По изложени обстоятелства и доводи се иска отмяна на обжалвания отказ и указване на съдебния изпълнител да постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело. Иска се отмяна на издадените, респ. извършените от съдебния изпълнител актове и действия по прекратеното по силата на закона изпълнително производство по изп.дело . Иска се присъждане на направените разноски от жалбоподателя за ДТ, вкл. такси и разноски / в т.ч. и на съдебния изпълнител/за адм. на настоящата жалба .

Постъпило е Възражение от „Юробанк България“ АД – гр.С., като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, която е прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливане на

12.11.2019г. в „Юробанк България“ АД , вписано съобразно законовите изисквания в Търговския регистър и Регистър на ЮЛНЦ, чрез пълномощника си юрк. С. Т..

По изложени обстоятелства и доводи във възражението се оспорват жалбите като неоснователни вкл. по съображения за неоснователност на твърдението, че е настъпила перемпция по изп.дело, налице е съдебна практика, според която, когато по изп.дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, защото дължи подчинение на намиращия се у него все още изпълнителен лист. На това ответникът по жалбите противопоставя възражението, че ако изпълнителното производство преди това е било прекратено, това искане би представлявало ново искане на ново принудително изпълнение, т.е. ново изпълнително производство / без значение дали същото продължава под номера на старото дело или под нов номер, което е канцеларска страна на въпроса, а не правна/, в каквато насока се сочи съдебна практика на ВКС по две Решения №№37/ 2021г. и 93/2021г. на ІV ГО.

Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ Ст.В. при ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825 на КЧСИ, в които се излага становище за допустимост на жалбите, но за тяхната неоснователност.

2

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

1.По жалбата на С. П. Ж. /Т.а/, действаща като ЕТ“ С. Т“, ЕИК *** против Разпореждане , получено със съобщение изх.№ 5969/ 02.07.2020г. по изп.дело № 398/ 2011г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молба вх.№ 8883/ 29.06.20202г. за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Изпълнителното производство е образувано от „Банка Пиреос България“ АДгр.С., сега „Юробанк България“ АД -гр.С. за събиране на вземания по издаден ИЛ от 28.06.2011г. по ч.гр.д.№ 10330/ 2011г. по описа на РС-Пловдив от солидарните длъжници „АС-6“ ООД, представлявано от С. П. Т., С. П. Т., Б.

А. Т. и С. П. Т.а в качеството й на ЕТ“С. –Т-С. Т.а“. С образуване на изпълнителното производство на 24.08.2011г. е поискано провеждане на принудително изпълнение чрез насочването му върху недвижимо и движимо имущество на длъжниците за тяхното осребряване.

С молба вх.№ 8883/ 29.06.2020г. длъжникът С. П. Ж. в качеството й на ЕТ“ С.-Т-С. Т.“, ЕИК:*** е поискала прекратяване на изпълнителното производство, настъпило по силата на Закона и постановяване на акт по чл.433, ал.1, т.8 ГПК , с който да се констатира, че е налице изтичане на двугодишния срок без изпълнителни действия и прекратяване на делото.

С обжалвания акт – Разпореждане от 02.07.2020г. ЧСИ е посочил, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/ 2013г. на ОСГТК изпълнителното производство се прекратява в случай, че взискателят не поиска или не са били извършвани изпълнителни действия по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя в продължение на две години. Мотивът за отказа за прекратяване на изпълнителното производство е посоченото, че длъжниците са солидарноотговорни, извършването на изпълнителни действия по изп.дело, предприетия и реализиран изпълнителен способ – публична продан на собствен на солидарноотговорен длъжник недвижим имот за осребряване на длъжниково имущество с цел погасяване на съществуващото парично задължение към кредитора, за което отговарят всички длъжници, се извършват отделните изпълнителни действия, изграждащи посочения 3 изпълнителен способ - налагане на възбрана, извършване на опис и публична продан , изготвяне на разпределение по чл.495 ГПК, изготвяне на възлагане.

Всяко едно от така извършените по делото изпълнителни действия, съставлява реализиране на конкретен изпълнителен способ, поддържат висящността на изпълнителния процес и прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С постъпилата от С. П. Ж. /Т./, действаща като ЕТ“ С. Т“, ЕИК *** жалбоподателката поддържа искането си за прекратяване на изп.производство поради настъпила перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №2/ 2013г. на ОСГТК, като са мотивирани и обстоятелствата, на които се основава искането, а именно : последно проведено изпълнително действие е проведено на датата 20.08.2013г. след изтичане на насрочената публична продан на МПС-Товарен автомобил марка и модел „Н** *“, собственост на ЕТ“ С. Т“.

Молбата на взискателя за нова продан е от дата 04.09.2013г., но едва след изтичането на две години на дата 16.12.2015г. съдебният изпълнител е насрочил втора публична продан на дата 16.12.2015г.С оглед на това периодът, в който не са извършени изпълнителни действия, се сочи да е от 04.09.2013г. до датата 16.12.2015г., съответно две години и три месеца, в които не са били искани от взискателя и не са извършвани изпълнителни действия и по инициатива на съдебния изпълнител, счита се, че не са били предприемани валидни изпълнителни действия и след 16.12.2015г.

Изложени са и съображения за наличие на обстоятелства за перемиране на делото и неговото прекратяване по силата на Закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по отношение на солидарния длъжник Б. А. Т., разглеждането на които следва по депозираната от последния аналогична жалба против отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание.

Действително с приетото в т.10 на ТР №2/ 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Същите юридически факти се отнасят и за прекъсване изтичането на 4 двугодишния процесуален срок за проявление на предпоставките за перемиране на делото по силата на Закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото съобразно цитираното тълкувателно решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ, както и, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Сред нелимитивно изброените с тълкувателното решение процесуални действия в изпълнителния процес се посочват : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на показана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Така в периода след образуване на изпълнителното производство след предприетите действия , чрез които е насочено принудителното изпълнение върху имущество на този длъжник - налагане на възбрана, опис, оценка и изнасяне на публична продан на недвижим имот, както и върху движими вещи – МПС, в периода от 04.09.2013г. до 16.12.2015 г са извършвани следните процесуални действия във връзка с насоченото спрямо този длъжник принудително изпълнение : с молба вх.№ 14689/ 04.09.2013г. на взискателя „Банка Пиреос България „ АД е поискано насрочване на нова публична продан на МПС – товарен автомобил марка Н**, модел *** рег.№ ****, собственост на длъжника ЕТ“С. – Т- С. Т.“/ л.748/ , като до 07.08.2015г. не са били предприети или извършвани каквито и да е процесуални действия.

Действително на 07.08.2015г. от страна на взискателя „Банка Пиреос 5

България „ АД с молба вх.№ 14598/ 7.08.2015г. е поискано на основание чл.

456 ГПК присъединяването му като взискател по изп.дело по издаден изпълнителен лист от 31.07.2014г. по т.д.№ 156/ 2012г. за събиране на вземане за разноски, / л.835/, която молба е била уважена от съдебния изпълнител с издаването на Постановление от 12.09.2015г. , с което на основание чл.456 ГПК е присъединено вземането на банката по така посочения изпълнителен лист. Така извършеното процесуално действие от страна на първоначалния взискател „Банка Пиреос България „ АД с молбата вх.№ 14598/ 7.08.2015г не съставлява по смисъла на т.10 ТР 2/ 2013г. на ОСГТК действие „ присъединяване на кредитора“, тъй като не се касае за присъединяване на нов кредитор, а касае искане за присъединяване на вземане от същия първоначален кредитор по образуваното изп.дело, така както е постановено и с Постановлението от 12.09.2015г на ЧСИ. Отделно от това ако би съставлявала молба за присъединяване на нов кредитор, същата пак съгласно т.10 ТР 2/ 2013г. на ОСГТК би била нередовна, той като не е посочен изпълнителен способ/ чл.426, ал.2 ГПК/, която молба би подлежала на връщане. С оглед на това се установява действително, че считано от 05.09.2013г. до 05.09.2015г. в повече от двугодишен период не са били предприемани активни действия от страна на взискателя с цел реализиране на изпълнителен способ по събиране на вземанията. Подадената на 07.08.2015г. молба от първоначалния взискател „Банка Пиреос България „ АД за присъединяване на вземане не е годна да прекъсне принципно течащ двугодишен срок, в който ако не са предприемани изпълнителни действия по приложение на съответен изпълнителен способ, вкл. чрез иницииране на искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, би съставлявало бездействие по смисъла чл.433, ал.1, т.8 ГПК.