Решение № 5753 от 31.08.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9364/2015
- Вид
- Решение № 5753
- Подписан
- 31.08.2018
- В сила
- 11.03.2020
- Състав
- ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 3, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 3, т. 3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ гр. София, 31.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9364 по описа за 2015 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А.П.А., чрез адв. П.К., с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 24.09.2014 г. в гр. Казанлък, както и обезщетение за причинените Й в тази връзка имуществени вреди в размер на 40 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на деликта (24.09.2014 г.) до тяхното окончателно изплащане.
Ищцата твърди, че на 24.09.2014 г., в гр. Казанлък, около 21.40 часа, по ул. „Стара планина“ се движeл лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******управляван от водача Л.С. Р., достигайки района на кръстовището с ул. „Пушкин“ и ул.
„Вожели“, нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра ляв завой към ул. „Вожели“, отнел предимството на насрещно движещия се в права посока по ул. „Стара планина“ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, управляван от водача П.П.А.. Сочи, че в резултат на тези действия настъпил удар, при който са причинени телесни увреждания на ищцата А.А., която е била пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Пасат“.
Ищцата излага твърдения, че в резултат на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на костите на дясната предмишница в крайна част, контузия и охлузване на главата и шията, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, частично счупване на коронката на зъб – 31 (първи долен ляв), болезненост в зъбите в горната зъбна редица. Поддържа, че в резултат на тези увреждания търпяла силни болки и страдания, а възстановяването й продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Твърди, че мозъчното сътресение със загуба на съзнание ѝ е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупването на костите на дясната предмишница е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, като срокът на лечение и възстановяване при обичаен ход на оздравителния процес бил около 3 месеца.
Във връзка с настъпилото ПТП било образувано НОХД № 100/2015 г. по описа на Военен съд – Пловдив срещу водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ *******– Л.С.А. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. а чл. 342, ал. 1 НК, което приключило с влязло в сила решение, с което същият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Към датата на ПТП за водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника З. „Б.И.“ АД по застрахователна полица № 02114001697679/25.06.2014 г. и със срок на валидност от 25.06.2014 г. до 25.06.2015 г. Счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба ответното дружество З. „Б.И.“ АД, чрез адв. А.И., преупълномощен от адв. М.Г., оспорва иска по размер, като счита че претенцията е прекомерно завишена с оглед на описаните телесни травми. Оспорва твърдението, че се касае за счупване на двете кости на предмишницата, като счита, че медицинската документация ясно сочи счупване само на лъчевата кост на предмишницата на типично място. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата не била поставила обезопасителен колан. С оглед на изложеното, счита, че сума от около 5 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на причинените вреди. Претендира разноски, сторени в настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
С влязло в сила решение № 13 от
14.05.2015 г. по н.о.х.д. № 100/2015 г. по описа на Пловдивски военен съд, Л.С.
Р. е признат за виновен в това, че на 24.09.2014 г., около 21:40 часа, в гр.
Казанлък, обл. Стара Загора, управлявал личния си лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № *******като се движил по ул. „Стара планина“ и на кръстовището с ул. „Пушкин” и ул. „Вожели”, при извършване маневра ляв завой по ул. „Вожели”, отнел предимството на насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, управляван от П.П.А. от гр. Казанлък, собственост на М.П.А. и се ударил в предната част на управлявания от него автомобил, с което нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП; чл.
20, ал. 2 ЗДвП и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47 ЗДвП; чл. 3, т. 1 от ППЗДвП; чл. 3, т. 3 от ППЗДвП; чл.77 ал.1 ППЗДП и чл. 102 ППЗДП, като в следствие на тези нарушения, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда, представляваща фрактура (счупване) на костите на дясната предмишница в крайната си част със срок за възстановяване около 2.5 месеца при правилно протичане на оздравителния процес на возещата се в л.а. „Фолксваген Пасат“ А.П.А. от гр.
Казанлък, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б”, алт. 2, вр. 342, ал.
1 НК и чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Настоящият състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието, е длъжен да се съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца – арг. чл. 300 ГПК.
Между страните не се спори, а и по делото е прието за безспорно наличието на застрахователно правоотношение, страна по което е ответното дружество, покриващо отговорността „Гражданска отговорност“ за посочения в исковата молба лек автомобил, с обект гражданската отговорност на водача за вреди при управлението на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № *******по силата на застрахователна полица 02114001697679/25.06.2014 г. със срок на валидност от 25.06.2014 г. до 25.06.2015 г. Спорният по делото въпрос е относно размера на вредите.
По делото е изслушана първоначална и повторна съдебномедицински експертизи, комплексна медицинска и автотехническа експертиза, касаещи счупването на предмишницата, както и съдебномедицинска експертиза, изготвена от лекар по дентална медицина, касаеща счупването на зъб.
Съгласно изслушаните заключения, в причинна връзка с ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата с охлузвания по брадичката и предната част на шията, лекостепенно мозъчно сътресение и счупване на дясната лъчева кост в дисталната част (фрактура на типично място). Според вещите лица се касае за класически тип счупване в резултат на сили на огъване. Същите поясняват, че при счупване на лъчевата кост в дисталната част се получава фрактура на процесус стилоидеус на улната (лакътната кост) в 50-60% от случаите. В открито съдебно заседание на 02.04.2018 г. вещото лице д-р Д. уточнява, че има и счупване на лакътна кост и по-конкретно – на лакътния израстък. Това, обаче, не променя терапевтичния подход според специалистите. Заключението сочи, че средният срок за зарастване на така описаната фактура е 30 дни, а средният срок за възстановяване на функцията е около 75-90 дни от датата на травмата при липса на усложнения. От представената по делото медицинска документация и от заключението на вещите лица се установява, че не са настъпили усложнения. Останалите получени травми (сътресение на мозъка, контузия и охлузване по тялото) се характеризират според вещото лице Д., като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Събраните по делото доказателства установяват, че непосредствено след настъпване на произшествието ищцата била откарана с линейка и хоспитализирана в ХО-МБАЛ-Казанлък, където е извършена репозиция на фрактурата под локална анестезия и гипсова имобилизация.
Пострадалата е изписана на 29.09.2014 г. в добро общо състояние и с препоръка да носи гипсовата имобилизация 5 седмици (Епикриза № 7414 от МБАЛ „д-р Христо Стамболски“ – гр. Казанлък). При извършения на 31.03.2018 г. преглед, назначеното по повторната СМЕ вещо лице е констатирало, че пострадалата е в добро здравословно състояние, счупванията са добре зараснали, а функционален дефицит в областта на гривната става не се наблюдава.
Съгласно заключението на вещото лице
– лекар по дентална медицина, пострадалата е получила фрактура на режещия ръб на зъб 31 (първи, долен, вляво) с дълбочина 2-3 мм. Вследствие на травмата се е получила гангрена, която е умъртвила зъба. Впоследствие ищцата се е подувала, но не е предприемала лечение.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване е изслушана техническата част на комплексната експертиза, целяща да установи дали ищцата е била поставила предпазен колан при настъпване на процесното ПТП. В заключението се приема, че с оглед на мястото, на което се е намирала А.А. – предна дясна седалка, вида и патоморфологията на получените увреждания, липсата на увреждания в областта на коленните стави и механизма на ПТП, пострадалата най-вероятно е била с поставен предпазен колан. Пояснява се, че травмата на китката вероятно е предизвикана от опора на дланта в бордното табло или от удар при разгъване на въздушната възглавница. Прието е още, че процесният автомобил е фабрично оборудван с предпазни колани за всички места за пътници, включително и на предна дясна седалка, където е пътувала пострадалата ищца.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, причинени от процесното ПТП, по делото е представена фактура № 308366/03.10.2014 г. и фискален бон за сумата от 40 лв.
– преглед за телесни повреди с издаване на документ. Установява се от заключението на експертизите, че се касае за издаване на документ от преглед, извършен от съдебен лекар (освидетелстване) за целите на досъдебното производство, водено във връзка с процесното произшествие, а не за разходи по лечение или възстановяване на пострадалата.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П.П.А. – баща на ищцата. Свидетелят заявява, че веднага след инцидента А. била в шок и безсъзнание. Излязъл от колата и се опитал да я вдигне, но не помръдвала. После полицаите дошли и свидетелят разговарял с тях. През това време пострадалата излязла от колата, говорела неразбрано и пак припаднала. Твърди, че и двамата се возили в автомобила с поставени предпазни колани, като свидетелят управлявал превозното средство. След инцидента пострадалата имала оплаквания, продължили 3 месеца, като ръката била обездвижена почти два месеца. Свидетелят сочи, че към момента на инцидента, А. била ученичка в 12 клас и се наложило да отсъства по болест 2 месеца. След като се върнала на училище не можела да пише, отразило се на успеха й, както и на психическото й състояние. Заради случилото се не успяла да подаде документи за следването си. Инцидентът се отразил и на психиката на А. – ходила на психиатър и приемала медикаменти. Оплаквала се от главоболие, от болки в ръката и зъбите.
Във връзка с твърденията за психичното състояние на ищцата, по делото са представени Амбулаторен лист № 000559 от 05.04.2017 г. и Етапна епикриза, издадени при първичен преглед. Поставена е диагноза „Паническо разстройство (епизодична париксимална тревожност“. Обективното психическо състояние на ищцата е определено по следния начин – спокойна, с бледа астенна симптоматика, редки вегетативни кризи вечер, памет и интелект – в норма. В анамнезата се споменава за травма от загуба на родител (майка), с която пациентката е имала нехармонични взаимоотношения, както и претърпяна черепно-мозъчна травма при ПТП.