Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1394 от 05.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1481/2024
Вид
Определение № 1394
Подписан
05.06.2024
В сила
05.06.2024
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. София, 05.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Д.а

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20241000501481 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.№

46505/22.04.2024 година от И. Ц. П. и въззивна частна жалба вх.№ 43857/15.04.2024 от Б. Д. С. против разпореждане № 7107/21.03.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 9329/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-E състав, с което са върнати частната жалба на И. Ц. П. и частната жалба на Б.

Д. С. срещу протоколно определение от 08.03.2024 година за допускане уточнение на петитума на иск с правно основание чл.108 ЗС.

Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК ищецът може да измени основанието или петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция да измени размера на иска, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.

С ГПК, приет през 2007 година са предвидени множество преклузии и процесуални срокове за страните, с които се цели бързина и процесуална икономия при разглеждане на делото. Индивидуализацията на процесния имот е била ясна и никога не е имало спор относно изясняването на актуалния регулационен статут на имота, а такива оплаквания липсват и във въззивната жалба. Неправилно, съдът е счел, че в обжалваното протоколно определение, 1 че се касае за съобразяване на регулационния статус на имота-предмет на спора. Видно от СТЕ от 2003 година не са налице промени в хода на процеса, за да се направи уточнение на иска, поради което се касае за предявяване на нови искове. Молят въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и постанови администриране на същите.

Частните жалби са подадени от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№ 9329/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-E състав е образувано по въззивна жалба на А. В. Г. срещу решение №20001766 от 10.01.2022 година, постановено по гр.д. №42096/2020 година по описа на Софийски районен съд, ГО, 173-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от същата иск срещу Б. Д. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване, че А. В. Г. е собственица на ½ ид.ч. от 30.00 кв.м. поземлен имот, представляващ от своя страна част от недвижим имот-дворно място, находящо се в с.***, ул.“***“, №*, идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-18-51/03.11.2011 година на изпълнителния директор на АГКК, представляващо УПИ IV-284, кв.13 по плана на с.*** с площ по документи за собственост 845.00 кв.м., както и на ½ ид.ч. от построените в урегулирания поземлен имот сгради, а именно: жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м. с идентификатор ***, склад със застроена площ от 22 кв.м. с идентификатор ***, гараж със застроена площ от 27.00 кв.м. с идентификатор ***, като ответникът бъде осъден да и предаде владението върху така посочената ½ ид.ч. от тях и е осъдена да заплати сумата от 1700 лева, разноски.

Решението е постановено при участието на И. Ц. П., Б. Х. П. и И. Х. П., в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.

В открито съдебно заседание, проведено на 08.03.2024 година, съдът след изслушване на заключението на вещото лице е допуснал уточнение на исковата молба, съобразно изложеното в молба от 08.03.2024 година от ищцата.

Спорно е дали постановеното от съда протоколно определение съставлява такова за изменение на иска, тъй като липсват съществени 2 елементи, а именно посочване от съда на обективните и субективни предели на изменения иск, но дори и да се приеме, че определението от 08.03.2024 година е определение по чл.214, ал.1 ГПК, то неговото обжалване с частна жалба е недопустимо.

Определението, с което се оставя без уважение искането за изменение по реда на чл. 214 ГПК на предявен иск не подлежи на обжалване и поради това частна жалба срещу това определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Налице е трайна практика в този смисъл /определение № 77 от 1.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС; определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., II г. о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, IIIг. о.; определение № 277 от 7.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, IIт. о./, с която последователно се приема, че определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, не попада в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните поради възможността на страната да предяви същия иск в отделно производство /с изключение на случая когато е отхвърлено искане за увеличаване на иска, който не е предявен като частичен - т. 7б на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК , какъвто настоящият случай не е/, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. За определението, с което се допуска изменение на иска, на основание чл.214, ал.1 ГПК важи казаното по-горе по същите съображения. Определението не прегражда пътя за съдебна защита, нито нарушава правата на защита на някоя от страните, тъй като проверката за неговата правилност ще бъде направена от горестоящия съд при осъществяване проверката на постановеното съдебно решение по реда на инстанционния контрол.

Поради съвпадане на правните изводи разпореждането следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3 на двете инстанции

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7107/21.03.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 9329/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-E състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4