Решение № 49 от 09.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Панагюрище, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело № 20235230100817 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Б., с ЕГН: **********, от гр. Панагюрище, ул. „*****“ № 1, чрез пълномощника му адв. П. М. от Адвокатска колегия - Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Панагюрище, ул.

„Нистор Ружеков“ № 12 - кантора, срещу Прокуратурата на Република България.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 05.10.2022 г. срещу него било образувано Досъдебно производство № 121 по описа на РУ - Костенец, за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за това, че на 05.10.2022 г. около 22,00 часа в гр. Костенец, обл. Софийска, по ул. „Цариградско шосе“ бил управлявал МПС - лек автомобли Ауди А4, с ДК № ** **** **, когато бил спрян от служители на РУ - Костенец при ОДМВР - София. При проверката бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug Test 5000 STK 7“ с фабр. № RLK-0068, проба № 197, което отчело положителен резултат за амфетамини, при което Б. притеснен заявил, че никога не е употребявал наркотични вещества и че не допуска техническото средство да отчете положителен резултат. По време на проверката от служителите на РУ Костенец бил съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег.№118400-3543/05.10.2021г. по описа 1 на РУ - Костенец при ОДМВР-София, уведомили Б., че срещу него започва наказателно производство - ДП № 121/05.10.2022г. по описа на РУ-Костенец при ОДМВР-София, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, глоба от 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС поне за две години. На място мл.автоконтрольор А М съставил АУАН, серия GA № 787957/05.10.2022г., по описа на РУ-Костенец при ОДМВР-София, като уведомил Б., че с този АУАН срещу него започва административнонаказателно производство за нарушаване на чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП, отнел му СУМПС № 285054937 и Контролен талон № 6931449, което удостоверил в АУАН и обявил, че го лишава от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

Издадена била и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-1184-000112/05.10.2022г., по описа на РУ-Костенец при ОДМВР-София, с която му била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18 месеца. Издаден бил и Талон за изследване № 123208/05.10.2022 г. по описа на РУ-Костенец при ОДМВР-София. Двамата полицаи отвели Б. до ФСМП - Костенец, където му били взети проби от кръв и урина за химически анализ. Незабавно след това го обискирали, иззели личните му вещи и връзките на обувките и го заключили в помещението за задържани в РУКостенец при ОДМВР- София и била издадена Заповед за задържане на лицето М. Б. за срок от 24 часа по ЗМВР, с рег.№ 1184зз-121/05.10.2022г., по описа на РУ-Костенец при ОДМВР- София, на основание започнало срещу него наказателно производство във връзка с чл.343б, ал.3 от НК, във връзка с ДП-121/05.10.2022г. по опис на РУ-Костенец при ОДМВР- София Б. бил уведомен за правото да ангажира адвокат, който да му окаже правна помощ в хода на воденото срещу него ДП № 121/2022г., пр.пр. № 1193/2022г., което ще се води от дознател А Р с наблюдаващ прокурор Д Х от районна прокуратура Самоков, ТО - Ихтиман.

Ищецът сочи, че след тези действия на органите на РУ - Костенец, в 00:10 часа на 06.10.2022г., бил освободен и тръгнал пеша за дома си в град Панагюрище.

В исковата молба се сочи, че в хода на разследването била назначена и извършена съдебна химико-токсикологична експертиза рег.№ И1871/22.12.2023г. на ВМА-София, от чието заключение е видно, че в кръвната 2 проба на М. С. Б. не е установено наличие на наркотично вещество. Сочи се, че попадайки вече в хипотезата на чл.24,ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.2-ро от от НПК, с Постановление № 1193/2022 г. от 30.03.2023 г. на прокурор Д Х от Районна прокуратура - Самоков, Териториално отделение - Ихтиман, влязло в сила на 07.04.2023 г. е прекратено ДП № 121/05.10.2022 г. по описа на РУ Костенец, Пр.пр. № 1193/2022 г. по описа на РП - Самоков, ТО - Ихтиман. Със Заповед за отмяна на ЗПАМ № 1184-87 от 15.03.2023 г. била отменена Заповедта за налагане на принудителна административна мярка № 22-1184000112/05.10.2022 г., с която на М. Б. била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18 месеца.

Ищецът твърди, че в хода на досъдебното производство били събрани доказателства, довели до правен извод за несъставомерност на деянието, извършено от него, като производството било прекратено с Постановление № 1193/2022 г. / 30.03.2023 г. на Районна прокуратура - Самоков, Териториално отделение - Ихтиман, влязло в сила на 07.04.2023 г. Била отменена и заповедта за налагане на ПАМ.

С оглед изложеното счита, че са налице предвидените в чл. 2, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗОДВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В исковата молба се твърди, че от необосновано образуваното досъдебно производство и наложените му принудителни административни мерки е изпитал психически и емоционален дискомфорт, неудобство, безпокойство, срам и стрес; негативно бил засегнат личния му живот, уронени били честта и достойнството му, имал отрицателни изживявания, поради отнетата му възможност да води обичайния си начин на живот като ползва правото си да управлява МПС.

Моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сума в размер на 6239,41 лева, от които: сума в размер на 1239,41 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сума в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за обезщетяване на вреди, претърпени в резултат на водено ДП121/05.10.2022г. по опис на РУ-Костенец при ОДМВР-София, пр.пр. № 3

1193/2022г., по опис Районна прокуратура - Самоков, ТО - Ихтиман, и ПАМ по чл.171, т.1, б „б“ от ЗДвП, наложена със ЗПАМ № 22-1184000112/05.10.2022г. по опис на РУ-Костенец при ОДМВР-София, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 20.11.2023г., до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, с който се оспорва иска изцяло по основание и по размер. Сочи се, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установява наличието на претърпени неимуществени вреди. Посочено е, че от приложените документи се доказва само първия изискуем елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, визиран в чл. 3, ал.1 т. 3, предложение 2 от Закона.

Изложени са твърдения, че в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че в действителност е претърпял претендираните неимуществени вреди, техния интензитет, размер, както и че те са в пряка и непосредствена последица от конкретни действия на прокуратурата. В отговора на исковата молба се сочи, че претендирания размер за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 5 000 лв. е прекомерно завишен и несъответства с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, с установената съдебна практика в българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и със социално-икономическите условия в Република България.

Изложени са съображения, че ищецът не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, като не му взета мярка за неотклонение, както и че в исковата молба няма посочени конкретни доказателства, че образуваното досъдебно производство се е отразило негативно на начина и качеството на живот на ищеца или е довело до ограничаване на неговите права и свободи.

Прокуратурата пледира при условията на евентуалност, ако бъдат доказани неимуществени вреди, то те биха били с един нисък интензитет и по никакъв начин не обосновават обезщетение в претендирания от ищеца размер.

В случай, че съдът приемел, че е налице незаконно обвинение, то при определяне размера на обезщетението, съдът следвало да съобрази, че наказателното производство е протекло и приключило в много кратък срок 4 около 5 месеца, образувано е за установяване извършено ли е престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не е тежко наказуемо, да се съобрази, че не е повдигнато обвинение и че не са налагани мерки за процесуална принуда и производството е приключило още на досъдебната фаза.

В отговора на исковата молба се прави и възражение срещу претенцията за имуществени вреди в размер на 1 239,41 лв. с твърдение, че липсва причинна връзка между образуваното досъдебно производство и претендираните от ищеца вреди. По отношение на вредите от заплатен адвокатски хонорар в досъдебното производство, следва да се имало предвид, че спрямо М. Б. не са извършвани никакви процесуално-следствени действия, при които да е участвал защитник. По отношение претенцията за заплатени разходи в размер на 236,00 лв. за химико-токсикологична експертиза, както и такса за превод на тази сума в размер на 3,41 лв. в отговора на исковата молба се сочи, че същите са във връзка с извършени принудителни административни мерки, като за да е налице отговорност за вреди от тези действия, следва същите да са били отменени като незаконосъобразни по законоустановения ред, а в тази насока не са представени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично.

Представлява се от адв. П.М. от ПАК, който пледира за уважаване на иска.

Излага становище, че същият е доказан по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от прокурор Н Т от РП - Пазарджик, който поддържа отговора на исковата молба като оспорва исковите претенции и моли за отхвърлянето им.

Панагюрският районен съд, като провери редовността и допустимостта на предявения иск, намира следното:

Предявеният иск е допустим.

Доказателствата, сочени от ищеца и ответника са относими към предмета на спора и необходими за изясняването му от фактическа страна.

За основателността на иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял претендираните имуществени и неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с конкретни действия на прокуратурата, както и размерът на вредите.

5

В настоящия случай са налице и двете хипотези от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че ДП е било образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата.

Следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват установената по делото фактическа обстановка - спорът между тях се свежда до въпроса дали са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за нанесените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и размера на обезщетението.

По отношение иска за неимуществени вреди:

Според трайно установената съдебна практика по приложението на чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, употребеният в текста на нормата израз "обвинение в извършване на престъпление" за нуждите на специалния деликт следва да се тълкува разширително, а не в тесния му наказателно - процесуален смисъл.

Приема се, че когато наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от уличеното лице или извършеното такова не съставлява престъпление, съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъществен, макар и срещу лицето да не е повдигнато обвинение, защото и в тези случаи лицето търпи вреди вследствие на осъществена спрямо него принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение, която е незаконосъобразно упражнена и това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.