Определение № 129 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600115 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

С определение № 6228 от 11.12.2024 г. по НЧД № 7533/2024 г., Софийски градски съд, НО, 37 състав, е оставил без уважение искането на лишения от свобода М. Д. Г. за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието две години и осем месеца лишаване от свобода, наложено му като общо увеличено такова, с определение № 13999 от 09.07.2024 г. по НЧД № 8785/2024 г. на СРС, влязло в сила на 25.07.2024 г., измежду наказанията по НОХД № 5534/2024 г. на СРС и НОХД № 713/2022 г. на СОС.

Против определението, в законоустановения 7-дневен срок е депозирана жалба от адв.Д. – служебен защитник на осъдения, с оплаквания за необоснованост, изразяваща се в неправилно интерпретиране на доказателствата по делото. В жалбата се твърди, че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, а именно, че лицето е изтърпяло по-голямата част от наказанието, като остатъкът му е само 3 месеца и че е дало безспорни доказателства за поправянето му. В подкрепа на тези твърдения са цитирани части от доклада за лишения от свобода на инспектор СДВР, че М. Г. стриктно спазва режимните изисквания и ЗИНЗС, че не се наблюдават агресивни прояви, че проявява дължимото поведение към затворническата администрация, справя се добре с трудовите си задължения и спортува активно. Изтъква се, че осъденият е награждаван два пъти - с „писмена похвала“ и с „извънредна хранителна пратка“, както и че трудът му е положително оценен. В този смисъл с жалбата се иска определението да бъде отменено и молбата да бъде уважена.

Постъпила е и жалба от адв.Д., легитимиращ се като упълномощен защитник на осъдения (с приложено след постановяване на първоинстанционното определение пълномощно от 23.05.2022 г., 1 неограничено със срок), с която по същество се отправя същото искане, основано на идентични доводи. В допълнение се развива тезата, че корекционният процес на М. Г. може да продължи и извън пенитенциарното заведение, с позоваване на ППВС № 7/75 г., изм. с ППВС № 7/87 г., защото условията в местата за лишаване от свобода препятствали поправителното въздействие върху осъдените. В отразения аспект защитникът прилага изявление относно България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), доклади на омбудсмана по НПМ и резюме, Решение № 236 от 09.01.2024г. на АдмС – София по адм.д. № 4473/2023 г., Решение № 1928 от 22.03.2024г. на АдмС – София по адм.д. № 8650/2023 г., Решение № 3034 от 8.05.2024г. на АдмС – София по адм.д. № 11892/2023 г. и Доклад за системата на риска от рецидив през погледа на пенитенциарната система на комисията по помилване при Вицепрезидента на Република България.

Въззивният съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от активно легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

Установено е по делото, че към момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване, осъденият М. Г. изтърпява общо, найтежко и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, наложено му с определение № 13999 от 09.07.2024 г. по НЧД № 8785/2024 г. на СРС, влязло в сила на 25.07.2024 г., с което на основание чл.2325 от НК са кумулирани следните наказания:

„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим, наложено с определение за одобряване на споразумение № 820 от 11.06.2024 г. по НОХД № 5534/2024 г. на СРС, влязло в сила на 11.06.2024 г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК (за кражба представляваща немаловажен случай и в условията на повторност);

„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим, наложено с определение за одобряване на споразумение № 14 от 16.08.2023 г. по НОХД № 713/2022 г. на СОС, влязло в сила на 16.08.2023 г., за извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК (грабеж при съучастие), а на основание чл.24 от НК общото наказание две години и шест месеца лишаване от свобода е завишено с два месеца.

Съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг режим“ за изтърпяване на упоменатото общо увеличено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода.

Преди това, със споразумение № 260081/21.12.2020 г. по НОХД № 2624/2019г. на СГС, влязло в сила на 21.12.2020 г., М. Г. е бил признат за виновен в извършването, като непълнолетен на престъпление по чл.199, ал.1, 2 т.3, пр.2 вр. чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК (за грабеж при съучастие, придружен със средна телесна повреда ), за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е било отложено по чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 2 години. С определение № 344/03.10.2023 г. по ЧНД № 501/2023г. на СОС, потвърдено с решение № 393/16.11.2023 г. на САС, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение изцяло наложеното по НОХД 2624/2019 г. наказание 5 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим.

От представената по делото справка от началника на затвора – София, където осъденият е настанен, е видно, че лицето е постъпило там на 01.12.2022 г. На 04.10.2022 г. е приведено в изпълнение наказанието 5 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2624/2019 г. на СГС, което е изтърпяно на 03.03.2023 г. От тази дата, Г. е започнал да изтърпява общото увеличено наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, от остатъка на което се претендира да бъде освободен условно предсрочно. От това наказание е било зачетено времето, през което жалбоподателят е бил задържан (с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“). От 25.08.2023 г. осъденият е преместен в ЗОЗТ „Кремиковци“, където се намира и понастоящем.

Към датата на произнасяне на оспорвания с жалбите съдебен акт – 11.12.2024 г., според същата справка, лишеният от свобода е изтърпял фактически 2 години и 29 дни, от работа са му зачетени 3 месеца и 28 дни, т.е. всичко 2 години 4 месеца и 27 дни. Остатъкът от наказанието възлиза на 3 месеца и 3 дни. В този смисъл, правилно първостепенният съд е приел, че е налице формалната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият фактически да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на проверяваната и относно липсата на втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

СГС е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е обективно установените въз основа на тях обстоятелства, но резонно в крайна сметка е достигнал до извода, че трайно поправяне по отношение на осъдения М. Г. не е настъпило. Съпоставяйки оценката на риска от рецидив – 104 точки, изготвена към 21.08.2023 г., с тази, изготвена по повод подадената молба за УПО – 13.11.2024г., която остава непроменена, въззивният съд намира, че корекционното въздействие върху Г. не дава желаните резултати.

Рискът от вреди за обществото продължава да е висок, среден за осъдения и нисък за пенитенциарните служители. Отчетени са преобладаващ брой проблемни зони, подробно описани в доклада на ИСДВР от 13.11.2024 г. и посочени по-общо в препланирането на присъдата от 10.09.2024 г., с установени дефицити, по които няма отчетено подобрение. Отношението на осъдения към правонарушението и към наложеното наказание продължава да бъде формално, като не демонстрира желание за промяна. Бил е наркозависим, а хазартната му зависимост е съставлявала фактор, който го е 3 мотивирал да извършва престъпления против собствеността, а именно кражби и грабежи. Преди постъпване в пенитенциарното заведение Г. е бил интегриран в криминогенна среда, предполагаща високорисково поведение.

Има изграден модел на криминогенно поведение, като търси оправдателни причини за извършените действия. Дефицитна при него е и зоната „умения за мислене“, тъй като той не разпознава проблемите си, нито успява да ги разрешава по законосъобразен начин. У него липсва дългосрочно целеполагане и перспективи – целите са неясни и краткосрочни. При съпоставка на настоящия доклад с този от 21.08.2023 г. може да бъде направен извод, че в продължение на повече от година по проблемните зони за осъдения не е отчетено подобрение. Впрочем, тъкмо поради отсъствието на трайни поведенчески промени, режимът му не е облекчен до момента и лицето продължава да изтърпява наказанието при „строг“ режим. Въззивният съд възприема констатациите от доклада и експертната оценка на психичното и емоционалното състояние на осъдения от 13.11.2024 г. за това, че въпреки наличните ресурси като млада възраст, трудови навици и подкрепа на близките, криминализацията и наркозависимостта на осъдения препятстват формирането и следването на правосъобразно поведение извън местата за лишаване от свобода.

Видно от материалите по делото лишеният от свобода Г. е устроен на работа в цех „Печатница“ – ЗО Кремиковци като „работник - цех пликове и папки“, като от приетата по делото трудова характеристика, става ясно, че демонстрира професионално и отговорно отношение към възложената работа и спазва трудовата дисциплина в предприятието. Полагането на труд показва стремеж за изграждане на трудови навици и се взима предвид като доказателство за тенденция за поправителен процес, но няма как да се подмине обстоятелството, че с него се намалява и престоя на лицето в затворническите условия. Трудовата ангажираност, включването в спортни мероприятия и отдаване на дължимото отношение към затворническата администрация са признаци за добро поведение, но не и такива за устойчиво трайно поправяне.

Вярно е, че лишеният от свобода Г. е награждаван 2 пъти, както следва: със Заповед № 17/02.02.2024 г. – с „писмена похвала“ и със Заповед № 82/20.05.2024 г. – с „извънредна хранителна пратка“. В жалбите обаче се пропуска, че същият се води и двукратно наказван по смисъла на чл.109, ал.2 от ЗИНЗС – със Заповед № 84/06.03.2023 г. на „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“ и със Заповед № 212/31.05.2023 г. отново на „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, а констатираните пропуски в дисциплината са показател за склонност към нарушаване на установения ред и правила в мястото за лишаване от свобода, и липса на устойчиво и последователно прогресиране.

В контекста на горното, възраженията на защитата срещу извода на СГС за неизпълнение на изискванията по чл.70, ал.1 от НК, са неоснователни.

Ангажираните допълнително от защитата, пред настоящата инстанция, становища, доклади от различни институции и решения по административни дела, са изцяло неотносими, доколкото предмет на делото е дали се наблюдава 4 у конкретно лишено от свобода лице настъпило поправяне, а не състоянието на пенитенциарната система.

Както неведнъж САС е изтъквал, условното предсрочно освобождаване е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното, за извършено престъпление, наказание изцяло. За да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от свобода да се завърне по-рано към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес, а не само тенденции за такъв, каквито не са достатъчни, особено в хипотеза, като настоящата, при която е била демонстрирана упорита криминална активност, налагаща много по-убедително установяване на промяна в менталните нагласи.

Следователно, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбите – оставени без уважение.