Решение № 137 от 06.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослава Кацарска

Нели Алексиева

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20211100507179 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на частен съдебен изпълнител, постановено на 12.05.2021 г., по изп.д. № 20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита, че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който се следва за образуване на изпълнително дело и възлиза на 200 лв. Намира, че в случая не следва да се прилага чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., тъй като в хода на образуваното изпълнително дело от упълномощения от взискателя адвокат не са извършени никакви действия, целящи удовлетворяване на паричното му вземане.

Взискателят по изпълнителното дело – К.Д.Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение е в размер, който отговаря на минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е 1 неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От представените материали по изп.д. № 20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя К.Д.Д. срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 16.03.2021 г., издаден по гр.д. № 23976/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 159-ти състав, а именно на сума в размер на 365, 50 лв., представляваща направени разноски по делото.

Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят К.Д.Д., е представляван от адвокат Б.Д.В., като в хода му и преди изпълнителното производство да бъде приключено са представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 400 лв. Това се доказва от договора за правна защита и съдействие от 14.04.2021 г., който е подписан от адвокат В., който е кредитор на задължението за получаване на възнаграждение, и е удостоверил факта, че сумата от 400 лв. му е заплатена в брой.

Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от 14.04.2021 г., както и на извършване на 2 плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид размера на вземането на взискателя от 365, 50 лв., възлиза на сумата от 200 лв. / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

От договора за правна защита и съдействие от 21.01.2021 г. се установява, че на адвокатa е възложено да извършва както правни действия по образуване на изпълнително производство, така и действия по процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, които имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 400 лв.

Предвид изложеното се налага изводa, че в случая в полза на взискателя не може да се присъди адвокатско възнаграждение под 400 лв., без значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова полза суми. Претендираното от взискателя и платено в полза на упълномощения адвокат възнаграждение е равно на тази сума, поради което разноските за неговото заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника.

Това прави подадената частна жалба неоснователна.

В производството пред съда по произнасяне по правилността на акта на съдебния изпълнител, с който е разпределена отговорността за разноски в изпълнителното производство, не се следват разноски за страната, в полза на която то е приключило.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Т.С.“ ЕАД срещу постановление на частен съдебен изпълнител, постановено на 12.05.2021 г., по изп.д. № 20218490402804 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4