Решение № 168 от 22.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Габрово, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20214200500236 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260100 от 12.03.2021 г. постановено по гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Габровски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от АТ. В. ВЛ. срещу Ц. Д. З. за ревандикация на 13 кв.м., реална част от собственият на ищеца недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г., одобрени със Заповед РД-18-64/2.10.2007 г. на ИД на АГКК, последно изменен на КК и КР, засягащо поземления имот е от 18.12.2014 г., с площ от 367 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, завзети от Ц.Д. З., чрез преместване на оградата на имота й с идентификатор *** с 1,5 метра, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 109 от ЗС. Осъдил е на разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 261097 от 05.04.2021 г., в срок от АТ. В. ВЛ.. Счита постановеното решение за недопустимо, а при условията на евентуалност поддържа тезата за неговата неправилност. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по ненадлежно предявяване иск.

Индивидуализирането на имота, за който е предявен иск за собственост е задължително 1 условия за разглеждане на исковата молба. Регулираните недвижими имоти задължително се индивидуализират и чрез номера им по подробния устойствен план – план за регулация.

Съдът е допуснал до разглеждане искова молба, която не съдържа надлежна индивидуализация на спорния имот, като с това е допуснал нарушение на чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК. Исковата молба е била с неясен петитум, но е била допусната до разглеждане.

Твърди, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Изготвеният по делото доклад не отговаря на изискванията на закона, като съдът не е съдействал на страните за изясняване на спора от фактическа и правна страна. Счита, че съдът не дал вярната правна квалификация на спора и разпределението на доказателствената тежест е извършено общо, без да се конкретизират твърденията и фактите по делото, които всяка от страните трябва да докаже. Твърди, че съдът не е проявил необходимата активност да очертае предметната рамка на спора, с който е сезиран, поради което преценката на доказателствата е непълна и неточна. Твърди, че липсва произнасяне от съда по направени доказателствени искания.

Счита, че решението е постановено въз основа на експертно заключение, което е невярно, непълно и необективно. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че спорът за реални части от имоти, обхваща евентуално проблема за наличие на грешка или непълнота на кадастралната карта, което има значение както за евентуално последващо изменение на кадастралната карта, така и съответно за изменение на регулационния план. Счита, че неправилен и необоснован е изводът на районния съд, че обемът на правата на ответницата се определят от представения от нея нотариален акт от 2013 г. за придобиване на имота по покупка и давностно владение, доколкото в хода на процеса не е установено придобиване по давност на реални части от съседен имот, които същата е присъединила към собствения такъв. Оспорва се и разпределението на разноските. Моли да се отмени обжалваното решение.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответницата адв. Б.. Молят да се остави в сила обжалваното решение и да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Счита за несъсотятелни наведените аргументи за съществени процесуални нарушения. По доклада на съда не е имало възражения и в него са били дадени ясни указания за тежестта на доказване. Счита решението за обосновано, пълно и компетентно. В исковата молба не са били наведени доводи за наличие на кадастрална грешка. Моли да се потвърди решението на районния съд.

Претендира разноски.

В съдебно заседание възивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваеми подадения отговор на въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Пред Районен съд – Габрово е предявен иск с правно основане чл. 108 от ЗС – за ревандикация на реална част с площ 13 кв.м. от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г., целият с площ от 367 кв.м., находящ се в гр. Г., ул. „Р.“, която площ се намира по границата с имота на ответницата.

Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. с площ от 367 кв.м., а ответницата е собственик на имот № ***, находящ се от западната страна на имота му. При закупуването на имота, границата между двата имота е обхващала част от каменен зид и е продължавал към плодно дръвче слива, в горната част на двата имота. През 2016 г., ответницата без знанието на ищеца е изместила границата в горния край на двата имота към имот № ***, който също е собственост на ответника, с около 90 см. В средата на м. април 2019 г., ответницата е преместила с 1,50 м границата по продължението навътре в имота му. По този начин е завзела 13 кв.м. от имота на ищеца з западната страна, граничеща с нейния имот. Така в нейния имот са попаднали орехи, дюля, които са били в имота на ищеца. Неколкотратно е разговарял с ответницата да върне границата между имотите така както са по план, но тя е отказвала да стори това, като е продължила с неоснователните си дейности. Моли да се постанови решение, с което да се възстанови границата между двата имота, като му се предаде владението на 13 кв.м., които са реална част от собствения му недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Г., с площ от 367 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, с номер по предходен план 4538б, кв. 26, парцел 34 по плана на гр. Г., при граници: ***, ***, ***, ***, ***.

В отговора на исковата молба ответницата оспорва направените твърдения. Счита исковата молба за неоснователна, а предявените искове недоказани. Твърди, че е закупила имота през 1995 г., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, т. V, д. № 1527/1995 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупка и давностно владение № 549, т. ІІІ, рег. № 5413, д. № 464/10.10.2013 г.. През 2019 г. се е обърнала към оторизирана и лицензирана фирма за трасиране на западната й граница на имота и линия за ограда, тъй като ищецът през м. Март 2019 г. е започнал да излива бетонова ограда, която е засягала вече част от западната й граница по нотариален акт от 2013 г. при трасирането и определянето на линията В. е присъствал на поставянето на колчетата на западната граница. За това има издаден протокол от 04.04.2019 г., който е приложен към отговора. Моли предявения иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

При постановяването не решението си, съдът е приел, че правния спор касае собствеността на 13 кв.м. по ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Г. Процесите 13 кв.м. са на границата с имота на ответницата., който е с идентификатор ***. Страните се легитимират като собственици на имотите си с нотариални актове.

Съдът е приел, че следва да отхвърли предявения иск, тъй като няма навлизане от страна ответницата в имота на ищеца, както и че ищеца не навлязъл в имота на ответницата.

3

Позовал се е на приетото по делото заключение от съдебно-техническата експертиза, според която от деня на приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Габрово за този район със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК – София и до настоящия момент спорната граница не е променяна. Тъй като няма навлизане от страна на ответницата в имота на ищеца, съдът е приел, че и ревандикационния иск е неоснователен, поради което е отхвърлил предявения иск. С оглед изхода на спора е осъдил ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 420,00 лв.

Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт, като отхвърлил предявените искове.

Във въззивното производство съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза от друго вещо лице. От заключението на вещото лице се установява, че при изработване на втория регулационен план за квартала, одобрен със заповед № 572/26.08.1987 г., представени са копия от графичната част /приложение № 2/ и копие от заповедта /приложение № 3/.имотът на отчетничката е показан на графиката, като парцел VІІ-4538 от кв. 26. Той не отговаря по форма и размер на първоначалния парцел, посочен в първия план на града, одобрен със заповед № 2116/05.04.1958 г. Допусната е явна фактическа грешка при изчертаването парцела на отчетничката, която в последствие поправена с изменението на ЗПР за кв. 28, и 2б за кв. Радичевец със заповед № 1198/09.11.1998 г. Вещото лице е представило графични материали в приложения от № 1 до № 6 към делото.

В съдебно заседание, вещото лице допълва, че първо е приложен планът от 1958 г., който е бил първичен. Планът от 1987 г. е коригиран, който е променен през 1998 г. от Общината и е бил приложен. В представената към заключението комбинирана скица, която е изготвена на основа цифров модел на кадастралната карта за трите имота, които са отразени на скицата с червен цвят. Върху цифрови модел на имотите, вещото лице е добавил моделите на регулационните планове, действали през различното време, които в легендата са показани в различни цветове. Според вещото лице, кадастралната граница на имота трябва да кореспондира с границата от кадастралния план през 1958 г., в който парцел 11 в кв. 406 е бил основата. Именно този парцел е бил закупен от ответница първоначално. Имот 5275 е бил голям имот, част от него е излизал извън регулацията. След разделянето на този имот на парцели, те са станали обект на сделки. Парцел 11 е на ответницата, който е послужил за продажбата на имотите. През 1987 г. е влязъл другия план и размерите на парцела са се увеличили. Няма обяснение, как северната граница от 16,86 метра /1958 г./ е станала 17,78 метра /1987 г./. По същия начин източната граница е била изменена. С изменението на плана със Заповед № 1198 от 1998 г., Общината прави корекции и възстановява първоначалните граници на обекта от 1958 г. Връща се това, което е било през 1958 г. Със заповед № 572/1987 г., парцел 11 е добил други размери, с метър по-големи. От 1987 г. до 1998 г. е действал този регулационен план, с по-големите размери на имота.

Оградата, която е посочена съвпада с тази по кадастралната карта. На комбинираната скица, вещото лице, с червено е сложил точките, които е измери на място, по заповедта от 4

1998 г. Северната граница е била трасирана в присъствието на съдия изпълнител. Тя е била е сложена точно, където е била по първоначален регулационен план, както е било през 1958 г.

Източната граница, към имот 372 е оправена, но тази към имот 373 не е. Към имот 373 действа частично изменение, затова имота в кадастралната карта не е точно правоъгълен, а с конусовидна форма. Границата трябва да е по червената линия на комбинираната скица между точки 7 и 3. Точка 2 е по имотната граница от 1987 г. и това формира спорните 5,57 кв.м. Със зелен цвят на комбинираната скица е показана отлятата бетонова стена между точки 1 и 7.