Протокол № 431 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 431 гр. Варна, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101401 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 16:23 часа се явиха:

Ищецът Ю. В. К., редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат А. П. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответникът Л. Ф. Б., редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат К. Т. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Третото лице помагач на страната на ответницата – нотариус К. Г.

К., редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си представител по пълномощие адвокат Л. М. от АК – Варна, редовно упълномощена от преди и приета от съда отпреди.

Вещото лице Н. Д. И., редовно призована, явява се.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И ГО ДОКЛАДВА: Делото е във фазата на съдебното дирене.

1

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо вх. № 3379/30.01.2026 г. от Министерство на правосъдието, Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо вх. № 7219/04.03.2026 г. от „Транслингва“ ЕООД.

АДВ. П.: Моля да ги приемете и приобщите.

АДВ. Т.: Моля да ги приемете и приобщите.

АДВ. М.: Моля да ги приемете.

СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към предмета на процесуалния спор

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства представените с писмо вх. № 3379/30.01.2026 г. от Министерство на правосъдието, Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ писмени доказателства: копие от писмо с изх. № 07/389 от 14.01.2026 г. от Министерството на правосъдието на Република М. с приложена към него правна информация – 46 листа.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства представените с писмо вх. № 7219/04.03.2026 г. от „Транслогос“ ЕООД доказателства: извадка от Закон № 62/2008 г., относно валутното регулиране, с всички негови покъсни изменения и допълнения, във варианта който е бил в сила през периода декември 2015 г. – март 2016 г. – копие и превод на лист 1, 2 и 14 от Закона.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок, считано от днес да внесе допълнително 7,50 евро, представляваща доплащане на „Транслогос“ ЕООД за извършения превод, след което да се издаде разходен касов ордер.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това задължение срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист за сумата.

АДВ. М.: Противопоставям се на изслушването на вещото лице.

Експертизата е по наше искане. Считаме, че вещото лице не е изпълнило задача така, както тя е посочена от съда, поради следното: съдът е формулирал като задача на вещото лице да установи владеене на езика чрез провеждане на беседа. Този метод, посочен от съда всъщност е от изключително значение за извършване на самото обследване, предвид факта, че съдът назначава експертиза, с оглед необходимостта от специални знания, във връзка с конкретно възникнали нужди. Действително в задачата на експертизата е посочено да установи нивото на владеене, писмено и говоримо, но очевидно писмено е грешка, с оглед начина на посочване на съда от извършване на изследването, а именно беседа, която предполага единствено устен контакт и съответно липса на писмени изявления между страните. Моля съда да 2 съобрази, че в настоящия случай вещото лице е използвало една методика, съобразно която е определил нивото на владеене на езика, което включва обследване и на писмено владеене. В нотариалното производство обаче писмено владеене на езика не е необходимо, с оглед на факта, че то се извършва изцяло в устна форма, а документът, който евентуално подлежи на превод, задължително е написан на български език, с оглед изискванията на процесуалния закон. Доколкото в случая изследваме владението на езика до степен защита интересите на страните в нотариалното производство, което означава, че нотариусът да се увери, че изявленията, вписани в нотариалния акт, текста в нотариалния акт е разбран от страните и те са съгласни със същия, писмено владение на езика не е факт, който е релевантен в настоящото производство, с оглед предмета на доказване. В конкретния случай, съобразявайки и факта, че така, както е посочено в самия нотариален акт на страница 2, предпоследен абзац, актът е съставен по предоставен от страните проект. Т. е. документът като текст, като изявление е бил вече изписан с цел изпълнение на законовите изисквания, а именно опазване интересите на страните в нотариалното производство, степента на владеене на език за тези нужди обхваща единствено или възможност за превод, устен на вече съставен от страните нотариален акт на съответния език или в случай, че въпреки всичко има лице, което да извършва превод - проследяване на верността на този превод и евентуална корекция на същия, в случай, че е налице неточност.

Не знам дали владее писмено, но това не е предмет на изследване.

Нотариалното производство изисква единствено устно владеене, за гарантиране, че страните са разбрали какво ще сключат като сделка и създават последици.

Беседата, каквато в действителност трябва да се извърши като метод на изследването, означава вещото лице да се срещне с лицето, да си поговорят и в един момент заключението на вещото лице ще бъде – да, говори или не, не говори. В този смисъл едно такова заключение, предвид изискването за писменото му представяне в седмодневен срок по никакъв начин не ползва страните в производството. Затова аз предлагам, тъй като аз ще направя искане нотариус Т. Т.ов и във връзка с други факти да бъде призован като свидетел по делото, при евентуално уважаване на това искане или пък дори да не го уважите, да постановите лицето да се яви в зала; да извърши устен превод на нотариалния акт в присъствието на вещото лице, което, изслушвайки този превод, да даде заключение дали той е верен и точен, като за гарантиране на правата на страните, досежно възможността за оспорване на експертизата, да дадете възможност всяка от страните да доведе да присъства в залата доведено от нея лице, говорещо руски, преводач, който съответно слушайки заключението на вещото лице и превода, извършен от помощникнотариус Т. Т.ов да каже – да, вещото лице е правилен в заключението си или не. Тъй като писмено заключение при извършена беседа по никакъв начин не може да представим седем дни преди заседанието; по никакъв начин не може да бъде изследвано от страните, с цел намиране на неясноти, непълноти и евентуално грешки, и оспорване. Самият метод е много специфичен. Затова считам, че най-подходящият метод във връзка с факта, който трябва да се установи и спецификата и на нотариалното производство и на самата експертиза, която трябва да се извърши, е лицето, в съдебно заседание, в присъствие на вещото лице да извърши превод било то на този или на друг нотариален акт. Нямам претенции.

3

Ю. К. говори български. Аз затова още в първо съдебно заседание казах, че няма интерес ищецът да оспорва и да въвежда такива възражения, тъй като това са чужди права, които той защитава с това възражение. Затова го направих. Защото преводачът, назначен единствено на лицето, на купувача, докато преводачът говори български и това не се спори. Ако се оспорва аз мога да представя ипотеки и други нотариални актове.

АДВ. Т.: Ние също оспорваме заключението дотолкова, доколкото то не е категорично.

АДВ. М.: По същество: ищецът казва, че не са спазени правата на ответниците. Ответниците казват, че са им спазени.

АДВ. Т.: Ищецът говори български език. Той го декларира и в исковата си молба.

АДВ. М.: В тази насока ние направихме възражение, че е недопустим искът. Няма интерес.

АДВ. Т.: Предния път говорихме да се уточни кое е лицето. Те претендират наши права.

АДВ. М.: Мога да представя на съда и преди този акт, други актове за ипотеки, в които ищецът си действа без преводач.

АДВ. Т.: Той претендира, че владее. В нотариалното производство изрично е записано, че купувачът не владее български и на него му е назначен преводач. Купувачът е ответникът.

АДВ. П.: Към настоящия момент доверителят ми говори на български език. От две години говори на български език. На развален български, но на български език общувам с него. Към момента на сделката не мога да потвърдя дали е владеел български език.

АДВ. Т.: Такива възражения няма. Ние нееднократно в отговора на исковата молба и с уточняващата молба дебело сме го подчертали, че такива възражения няма от страна на ищеца. И той се опитва да се домогне да защити нашите права, които ние не искаме да бъдат защитени.

АДВ. М.: Те са били защитени. Те твърдят, че не са били.

АДВ. Т.: Ние претендираме, че целим последиците от този нотариален акт, поискали сме го и го разбираме, без значение дали дамата, дъщеря, е била преводач или не. Да не говорим, че това доказване в този процес е абсолютно безпредметно.

4

АДВ. М.: Моля да ми се даде възможност да предоставя писмени доказателства - нотариални актове, сключени от лицето от други производства, от които е видно, че той действа без преводач.

Противопоставям се да се изслуша заключението на вещото лице. Освен това в него помощник-нотариусът е отказал писмено да извършва тестове.

АДВ. П.: Моля да ми дадете възможност да говоря с клиента си и тогава да направя уточнение.

СЪДЪТ, като съобрази направените от страните възражения намира следното:

В проекто-доклада по делото и до настоящия момент съдът е приел, че искът за нищожност на договора, поради липса на форма, въведена от страна на ищеца е за това, че при сключването му ищецът не е владеел български език; на него му е назначен преводач, който не отговаря на изискванията по наредбата, което съставлява липса на предписаната от закона форма. След направеното разискване и уточнение, както и видно от представените в исковата молба, включително уточняващите молби, ищецът въвежда такова възражение не за себе си, а за противната страна, която изрично в отговора на исковата молба е заявила, че такива права, нейни, не са накърнени. Това създава неяснота в исковата молба по отношение на този иск, което съставлява неговата нередовност. На този етап от производството, съдът намира, че следва да остави исковата молба без движение, като даде на ищеца подходящ, седмичен срок, считано от днес, чрез неговия процесуален представител да уточни твърди ли, че не владее български език към датата на сключване на процесния договор във формата на Нотариален акт № 102, том III, рег. № 3578, дело № 374/03.05.2016 г. на нотариус К. К., като уточни, че до сега това въведено твърдение за не владеене на български език е от страна на ответницата по делото Л. Б., която не е въвела твърдение за нищожност, че са и накърнени правата на това основание.

Съдът следва да предупреди ищеца, че при неизпълнение на това му задължение в едноседмичен срок, съдът ще прекрати производството по делото, по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Съдът следва да отложи изслушването на заключението на вещото лице, с оглед уточняване предмета на доказване, по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК.

Предвид горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гражданско дело № 1401/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Разпечатката съдържа 60 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35cc8c3c-25ea-42c5-ab56-6a8d86e2049a