Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 25.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 556/2021
Вид
Решение № 39
Подписан
25.01.2022
В сила
25.01.2022
Състав
Теодорина Димитрова, Йордан Воденичаров, Владимир Страхилов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500556 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Предмет на подадената от М. ИЛ. Д., въззивна жалба е решение №383 /24..03.2021 г. по гр.д. № 2251/2020 г. на ВТРС , в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от него срещу „ ***, иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 06.02.2018 г. до 07.08.2020 г. за разликата от присъдения1370,34 лева, до пълния му предявен размер от 1507 лева , с молба да бъде отменено в тази му част и претенцията изцяло уважена. Навежда доводи за неправилност на решението, основани на положението , че в размера на брутното му трудово възнаграждение за м. януари 2018 г. / 662,95 лева/ съгласно нормите на чл.17, ал.1, ал.2 НСОРЗ и чл.285 КТ трябва да се включи, а не извади , стойността на ваучера за храна, както погрешно е сторил съдът, прилагайки заключението на вещото лице. В с.з. чрез пълномощника си адвокат А.Ч. от ВТАК поддържа жалбата .

Ответникът чрез пълномощника си адвокат К.К. от АК Добрич оспорва жалбата.

С молба от 11.11.2021 г. е изявил воля за оттегляне на подадената срещу решението в осъдителната му част въззивна жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал. 2 ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Между страните няма спор по фактите, съставляващи основанието на предявения иск за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1507 лева , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.224, ал.1 КТ, те са установени с приетите писмени доказателства и е ненужно тяхното преповтаряне – чл.

272 ГПК.

Предметът на спора, вменен за разглеждане от въззивния съд е ограничен само до правилността на отхвърлителната част на решението, повдигаща материално правния 1 въпрос дали ваучерите за храна в този случай са елемент от нормативно определеното съдържание/ структура/ на брутното трудово възнаграждение при определяне на размера на претендираното обезщетение или не ?

Отговорът е отрицателен.

Стойността на ваучерите за храна е добавка към трудовото възнаграждение , т.е. има характер на вземане , който позволява да бъде отнесено в категорията на допълнителните трудови възнаграждения по смисъла на чл. 269, ал.2 КТ, вр. с чл. 6, ал.1, т.2, ал.2, ал.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За да бъде обаче определен вид допълнително трудово възнаграждение елемент от нормативно определеното съдържание/ структура/ на брутното трудово възнаграждение при определяне на размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, трябва да има постоянен характер – чл.17 , ал.1, т.3 на НСОРЗ .

За да има такъв характер трябва да е като вид от изрично посочените в текстовете на чл.

11 и чл.12 от тази наредба допълнителни трудови възнаграждения или да се изплаща постоянно , заедно с полагащото се за съответния период основно трудово възнаграждение и да е в зависимост единствено от отработеното време - чл.15, ал.1 и ал.2 на НСОРЗ.

Разглежданото вземане с определеност на ваучери за храна не попада / ищецът не е установил да попада въз основа на някакъв вътрешен акт на работодателя / в нито една от двете нормативни хипотези, нито се съвместява и има някаква логическа връзка с хипотезата на повелителната норма на чл.285, ал.1 КТ/ уреждаща задължение на работодателя да осигурява безплатна храна на работниците и служителите , които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда/ , както погрешно смята /и настоява съдът да приеме/ , ищецът .

Затова правораздавателният резултат съвпада с този на решението в обжалваната му част.

Последица от оттеглянето на въззивната жалба подадена срещу осъдителната част на решението е отпадане на задължението на съда да я разгледа – чл.264, ал.1 ГПК/ равнозначно на прекратяване на производството относно нея/

При този изход на спора по двете жалби / тяхната процесуална съдба/ разноските на страните направени по въззивното производство остават за тяхна сметка, без да се прилагат правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал.1 ГПК решение № 383/24.03.2021 г. по гр.д. № 2251/2020 г. на ВТРС в обжалваната му част , с която е отхвърлен като неоснователен предявения от М. ИЛ. Д. против „ ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул.*** № *** , иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 06.02.2018 г. до 07.08.2020 г. за разликата от присъдения – 1370,34 лева до пълния му претендиран размер от 1507 лева.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 265, ал.1 ГПК производството в частта му, включваща първоначално подадена от „ ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул.*** № *** , въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част , поради оттегляне на жалбата.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3